битка срещу англичаните, вие по-скоро ще защитавате мен, а не себе си. Ако прецените, може да ме предадете на англичаните. Техният крал веднага ще ви удостои с Ордена на жартиерата, а и другите държави ще последват примера му: Швеция ще ви даде Ордена на желязната корона, Прусия — на Черния орел… Това е истината, тъй че можете да заповядате да бъде арестуван капитан Велзевул още сега, на вашата трапеза…“
Но Инголф мълчеше. Да, той можеше да рискува себе си. Ала да рискува живота на храбрите си матроси, които той сам превърна в пирати, нямаше никакво право. А и си спомни за клетвата, която бе дал тържествено на Надод. И се покори на съдбата си.
— За какво се замислихте? — с вежлив тон запита херцогът.
— Умувам как да избягна последствията, за които ме предупредихте — отвърна Инголф. — Затова ви предлагам да се сражавам под вашия флаг, така никой няма да узнае кой съм в действителност.
Последните думи пиратът произнесе със загадъчна усмивка, чийто смисъл никой не разбра.
— Поздравявам ви за идеята, капитане! — възкликна с юношеска пламенност херцогът. — Това ще бъде третата поредна битка за честта на Норландското херцогство. Датчани и холандци помнят подобно нещо…
Олаф и Едмунд, зарадвани от случая, че ще премерят силите си с англичаните, стиснаха горещо ръката на Инголф.
— Ако ги победим — пошепна старият херцог в ухото на Анкастрьом, — това ще бъде добре дошло за нашите планове.
— И ще предизвика огромен възторг в Швеция и Норвегия — допълни Анкастрьом. — Тогава без съмнение парламентът ще избере за крал Едмунд.
Двамата размениха тези думи съвсем тихо, тъй че никой от присъстващите не ги чу. Усмивка на радост и гордост озари лицето на стария херцог.
XV
В МОРЕТО… ЛЪВ И ЛИСИЦА. РЕШИТЕЛНО ОБЯСНЕНИЕ. СВЪРЗАН С КЛЕТВА. УЛТИМАТУМ
Беше решено: ако англичаните не си тръгнат доброволно, корабите на херцога ще се сражават с тях в розолфските води, като използват малката крепост на носа.
Изпратеният от Нюстен матрос си тръгна, за да предаде ултиматума на херцога към англичаните и заповедта за началника на караула. След това всички се разотидоха по стаите, а Инголф се върна на кораба си. Едмунд и Олаф помолиха баща си да повери командването на всички техни кораби на новия им приятел, тъй като той бил най-опитният сред тях — участвал е и в предишната голяма война.
Надод стоеше на палубата и с нетърпение очакваше Инголф. И той се бе приготвил за сражение, но срещу благородството и великодушието на Инголф, макар да не беше напълно уверен в победата си. А тя му беше особено необходима, тъй като едва ли би му се предоставил друг такъв случай да утоли ненавистта си към Бьорнови. Освен това, ако намеренията му се увенчаеха с успех, той щеше да получи опрощение за всичките си престъпления, а това никак не беше маловажно за него, защото след амнистията и със заграбените от Розолфския замък милиони Надод разчиташе да се появи в обществото с високо вдигната глава, над която доскоро бе висял мечът на палача. В случай обаче на провал той бе решил да убие по най- хладнокръвен начин Инголф, като припише смъртта му на Бьорнови, разчитайки с това да предизвика огромна жажда за мъст у матросите на кораба срещу обитателите на замъка.
Настана една от най-красивите полярни нощи. На небето засияха милиарди звезди, които се отразяваха като златен прах в тъмните води на залива. Топъл вятър, пропит с острата миризма на морето, полюшваше високата степна трева; чуваха се леки, сънени звуци на заспиващата природа: жужене на насекоми, шумолене на листа, ромол на ручеи, а в клоните на трепетликите лееше своите мелодии северният славей, прекъсван сегиз-тогиз от гръмкото крякане на блатни жаби.
Изведнъж в околността на замъка отекна норвежка военна тръба, призоваваща всички розолфски моряци, рибари и васали да се притекат в защита на замъка.
Надод не разбра значението на сигналите, но сърцето му се сви от лошо предчувствие. Той и без това се тревожеше, че Инголф твърде дълго се бави.
Но ето че по брега се чуха бързи стъпки. От пристанището се отдели голяма лодка и се насочи към кораба… Капитанът се връщаше.
— Позабавих се — бяха първите думи на Инголф към Надод, когато се качи на палубата, — но в замъка пристигнаха важни вести. Ела с мен в каютата ми, там ще ти кажа всичко… Ей, господин Алтенс! — извика той мимоходом на помощника си.
— Слушам, капитане!
— Всички да се върнат по местата си и незабавно се пригответе за сражение.
— Слушам, господин капитан! — невъзмутимо отвърна Алтенс.
Придружен от Надод, Инголф влезе в каютата си. Като затвори вратата след себе си, той предложи на Надод стол и рече:
— Още преди да сляза от кораба, исках да поговоря с теб. Сега обаче нещата се усложниха още повече. Извиках те, за да те предупредя за това.
Лицето на Надод се изкриви в грозна гримаса, но той не каза нищо.
Инголф продължи:
— Струва ми се, че трябва да се откажеш от намеренията си.
Надод остана безмълвен, само огромната му космата ръка се сви конвулсивно.
— Знаеш, че аз не съм замесен — пак заговори капитанът, — а, изглежда, твоите замисли са станали известни в замъка…
Той не можа да довърши мисълта си, тъй като Надод, който до този момент показваше сдържаност, изведнъж изля насъбраната си злоба.
— Какво, замаяха ли ти главата, кучи сине? Май наистина си Велзевул… Защо играеш по нервите ми, ами не казваш направо какво се е случило?
Инголф стана, пламнал от гняв.
— Още една дума, и ще те удуша — рече той с глас, в който прозвуча хладна решителност.
Тогава и Надод скочи; в ръката му проблесна пистолет.
— А, така значи! — рече Инголф и с крак изби пистолета от ръката на Червеноокия.
Обезумял от ярост, Надод се нахвърли върху капитана и понечи да го хване за гърлото, ала Инголф се оказа по-бърз: той сграбчи с едната си ръка бандита за врата, а с другата го улови през кръста и го повдигна от земята.
— Ти вече прекали, подлец такъв! Този път няма да те пусна, а ще те ударя в стената! — изкрещя той.
После го повдигна още нагоре и тъкмо да изпълни заканата си, онзи заскимтя с жален глас:
— Смили се над мен, Инголф, пощади ме! Ако знаеш с каква болка слушах как всичките ми планове рухват…
За щастие на негодника гневът на Инголф бързо се стопяваше. Той се успокои малко и пусна Надод.
— Махай се от очите ми!… Отвращавам се от теб, а и от себе си започнах да се отвращавам — печално изрече капитанът. — Такива бандити като нас не могат да се разбират като хората… Просто бях забравил това…
Сконфузен, Надод мълчеше. Инголф седна, наведе ниско глава и също се умълча. След малко, сякаш смилил се над Червеноокия, рече:
— Щом искаш да говоря направо, ето какво се оказа: когато синовете на херцог Норландски ме поканиха да им гостувам, в същия момент постовият забеляза на хоризонта английска ескадра. Беше невъзможно да продължим пътя си, затова веднага приех поканата — така щяхме да се скрием за три-четири дни във фиорда… Все още не знам дали двамата братя са се усъмнили в нас и са повикали англичаните, или англичаните просто са ни проследили, но факт е, че те се намират сега във входа на фиорда. И само веднага спуснатата верига от розолфския караул ги е задържал да не навлязат навътре. Вбесеният херцог Норландски изпрати ултиматум до англичаните до утре заран да напуснат фиорда и ако те не се подчинят,
