намерението да подслушват, но бяха изненадани от домакините на тържеството и без да успеят да разменят и една дума, едва успяха да се скрият зад спуснатите завеси на прозореца.
Наистина банкерът и жена му дори не подозираха, че не са сами, но и младежите не бяха предполагали, че ще станат неволни свидетели на техния разговор.
Когато семейството с тридесетгодишен брак излезе, неволните шпиони напуснаха скривалището си. По лицето на Жюл Сеген все още личеше уплахата, която бе причинена от внезапната поява на домакините.
Албер, усвоил от хората, с които дружеше, навика да гледа несериозно на всичко, пръв наруши мълчанието:
— Пфу, дявол да го вземе, едва не се задуших в тази клетка! Почтеният ми баща можеше да ни спаси по два начина или да отвори вратата на нашия затвор, или да си излезе. Той избра второто и толкова по- добре — и за него, и за нас. Представяте ли си физиономията на виновника за моя живот, ако беше отгърнал завесата! Тогава щеше да се получи диалогът от оня виц, в който бяха открили един господин в гардероба в два часа през нощта. Попитали го: „Какво правите тук?“, а той отговорил „Разхождам се!“ Но защо сте толкова мрачен? Да не се изплашихте?
— Не, но си мисля…
— Какво?
— Сега ще разбереш…
— Как намираш идеята на баща ми да омъжи Стефани за Едмон?
— Точно за това исках да поговоря с тебе. Но по-напред ми кажи защо ме доведе тук?
Този въпрос изведнъж направи Албер сериозен и неспокоен, какъвто беше влязъл в салона.
— Виждаш ли — каза той, — искам да те помоля за една услуга.
— Ако е възможна — отговори Сеген, — знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен.
— Свързана е с твоята специалност, тоест с пари. Кажи ми как си уреждат вашите клиенти кредитите, които получават от вас?
— Много просто — като правят баланс в края на всеки месец.
— Отговорът ти не ми е много ясен! Както и да е, но ми се струва, че бих пропаднал, ако че ми помогнеш. Няма да ми остане нищо друго, освен да си пръсна черепа или да избягам в Америка, за да се спася от гнева на баща ми!
— В какво се състои проблемът?
— Миналия месец се увлякох по една опасна игра…
— И загуби?
— Точно така!
— Колко?
— Страх ме е да кажа!
— Не ставай дете, казвай!
— Половин милион!
— Дяволите да го вземат, ти доста си напреднал! И това се случи миналия месец, така ли? Как се разплати?
— Преведох тези петстотин хиляди франка по сметката на баща ми, разписани от Мистенфено или Баландер, ако не се лъжа.
— Така, но по този превод, братко, няма да се изплати нито сантим и подписите на Мистенфено или Баландер ще бъдат оспорени!
— Изглежда, че не разбираш какво искам да ти кажа.
— Говори по-ясно и ще те разбера.
— Вашата банка би ли отказала да плати искания, подписани освен от Баландер и от…
— Твоя баща? Нещастнико! Сега разбирам: фалшифицирал си неговия подпис!
— Да! — потвърди Албер с усмивка на облекчение, след което продължи. — Ти си ужасно бавен в догадките! Сега, като знаеш всичко, кажи ми направо можеш ли да ме спасиш? Ако го направиш, ще ти бъда вечно признателен, а ако не, зная какво да правя.
— Вярвам, че ще успееш! Само ми дай време, за да помисля. Работата трябва да се нареди така, че този превод да не дойде при нас, иначе всички бюра ще писнат и веднага ще предупредят баща ти. Кога е срокът на изплащането?
— Утре.
— И ми казваш за това едва днес! От кого получи пари?
— От „Соларио Теста и син.“
— Да ги вземе дяволът тези евреи! Невъзможно е да се уреди въпросът с тях! Бъди сигурен, че са изпратили документа за проверка във френската банка и баща ти, който е един от видните и членове, всяка минута може да бъде известен за случая. Ужасно! Разбери, че е цяло събитие да имаш в портфейла си подписа на твоя баща! И ако досега не са му казали нищо, това означава, че се съмняват в нещо и изчакват, за да видят дали ще бъде изплатен този документ!
— Кажи според тебе какво може да се случи?
— О, много е просто: ако се поиска изплащане, баща ти веднага ще го уреди. След това ще отиде при Соларио Теста, за да узнае кой е издал полицата, и тогава ще те притисне до стената, защото той не се шегува с паричните операции. За него ня ма по-лошо нещо от това, което си направил. По-скоро би ти простил едно убийство, отколкото фалшификация!
— Но какво, за бога, да направя?
— Да бъдеш в банката преди осем часа сутринта с половин милион франка в джоба. Тогава баща ти няма да узнае нищо и всичко ще бъде забравено.
— Но откъде да го взема този половин милион?
— Ето как може да се уреди това Ще вземеш готовото си искане за изплащане и към подписа „Прево Лемер“ ще прибавиш „син“. Тогава няма да стане и дума за фалшификация и ако баща ги те попита за това, ще си признаеш откровено, че си претърпял голяма загуба, която твои приятели са изплатили, и занапред ще бъдеш по-внимателен С една дума, баща ти ще те освободи от дълга и всичко ще се размине с едно мъмрене, без да се разбере, че се е готвела фалшификация.
— Всичко това звучи добре — забеляза с въздишка Албер, — но щеше да бъде по-добре, ако се намерят тези петстотин хиляди И трябва да се намерят още днес! Разчитах да ги заема от твоята каса Може да ти ги изплатя на части, като взе-ма пари от майка ми, на която бих признал загубата си, и използвам своите петдесет хиляди франка, които получавам всеки месец от баща ми?
— Това е невъзможно, защото аз нямам достъп до касата в нашата банка. Трябва да ги поискам от Едмон Бартес, който завежда касата и извършва всички плащания. За него ще бъде дребна работа да ти даде аванс от петстотин хиляди франка, за които никой няма да узнае.
— Съмнявам се, че ще ми услужи.
— Ти знаеш само да се съмняваш Ако аз бях на негово място, веднага щях да ти дам парите.
— Е, добре, ще се надявам на Бартес!
— Има и още едно средство.
— Какво, е то? Ти ми вдъхваш все повече надежда! — извика радостно Албер.
— Преди да ти го кажа, ще трябва най-напред да ти разкрия моите планове! Но първо ще ми обещаеш, че ще участваш активно в тях! Без това нито ти ще успееш да се спасиш, нито аз ще постигна целта си.
— Дявол да го вземе, прекалено си красноречив, не мога да ти откажа тази клетва! Изцяло съм на твоите услуги, още повече че, ако не ме спасиш, утехата ми ще бъде куршумът!
— Е, слушай тогава! — започна Сеген с неприятна усмивка, която не обещаваше нищо добро. — Ти беше случаен свидетел на колебанията на баща ти при избора на зет между Бартес и мене и в крайна сметка благодарение на майка ти предпочитанията му се спряха на моя съперник.
— Твоя съперник?
— Да, защото аз обичам сестра ти!
— Така ли? Никога не си ми говорил за това!
— То не е важно нито за тебе, нито за мене. Важното е планът ми да се осъществи докрай.
