— Аз… ще… хвана… онзи… негодник.
— Зная — отговори й Питър и хвана ръката й. — Зная.
Сандра мълча дълго. Накрая заговори с огромно усилие, като че цялата й сила я беше напуснала:
— Вашите открития… — прошепна тя. — Чувах за тях. Сигурен ли сте… че… има живот след смъртта?
Питър, който все още държеше ръката кимна.
— Сигурен съм.
— И… какво представлява… той? — попита тя.
Питър искаше да й каже, че е прекрасен, искаше да я убеди да не се тревожи, да бъде спокойна.
— Нямам представа — отвърна той.
— Ще узная това… съвсем скоро — измърмори Сандра.
Клепачите й се затвориха. Сърцето на Питър заби до пръсване. Сандра издъхна. Той напрегнато наблюдаваше, търсейки някакви признаци от движението на вълната на душата из стаята.
Не откри нищо.
След като се върнаха в „Огледален образ“, Саркар зареди записа в компютъра. Работеше с максимална бързина. Питър беше застанал до рамото му. Накрая Саркар активира електронното копие на детектив Файлоу и каза:
— Здравей, Сандра. Аз съм Саркар Мухамед.
Последва дълга пауза. Най-сетне високоговорителят заговори несигурно — абсурдно използвайки мъжки глас:
— Боже мой, нима така се чувстват мъртъвците?
— Нещо такова — отговори Саркар. — Ти си друг вид електронно копие — двойникът, за когото приказвахме.
Възклицанието и прозвуча тъжно:
— О!
— Прости ни, но направихме някои промени — обясни Питър. — Изключихме някои връзки. Ти вече не си точно Сандра Файлоу. Сега си онова, което Сандра би представлявала като безплътен дух.
— Искаш да кажеш — душа, така ли?
— Да.
— Бездруго от истинската Сандра е останало само това — каза гласът. Последва пауза. — Защо направихте промяната?
— Първо: за да ти попречим да станеш това, което стана моят двойник Контрол. И второ: много скоро ще откриеш, че си в състояние да изграждаш много по-сложни мисли и да ги задържаш по-дълго, отколкото по времето, когато беше жива. Интелектът ти ще стане по-силен. Не би трябвало да имаш никакви проблеми, ако решиш да надхитриш непретърпелия никакви промени мой двойник.
— Готова ли си? — попита Саркар.
— Да.
— Имаш ли някакви усещания за обстановката около тебе?
— Смътни. Намирам се… намирам се в празна стая.
— Ти си в изолирана банка памет — каза Саркар, наведе се и натисна няколко клавиша. — А сега имаш достъп до електронната мрежа.
— Прилича ми… прилича ми на вход. Да, виждам я.
— На линията има пасивна, неактивирана версия на двойника Контрол — обясни й Питър. — Можеш да го проучваш в дълбочина колкото желаеш. Научи всичко, което трябва да знаеш за своя опонент — и за мене. И тогава, когато си готова, можеш да навлезеш в мрежата. След това всичко, което трябва да сториш, е да го намериш. Открий го и намери някакъв начин да го спреш.
— Ще го спра — отговори твърдо Сандра.
ГЛАВА 46
Легнал на дивана във всекидневната, Питър мислеше за всичко това.
Безсмъртието.
Животът след смъртта.
Изборът на Хобсън.
Беше полунощ. Той започна да превключва каналите. Информационно-рекламно предаване. „Айрънсайд“. CMM. Друго информационно-рекламно предаване. Цветна версия на шоуто „Дик Ван Дайк“. Цените на акциите на фондовите борси. Екранът на телевизора беше единственият източник на светлина в стаята. Той проблесна ярко, излъчвайки картина на буря със светкавици.
Питър си помисли за Амбротос, безсмъртния двойник. През цялото това безкрайно време ще върши онова, което желае. Хиляда години, сто хиляди…
Безсмъртие. Боже, днес хората можеха да правят най-отвратителните неща.
Ще го превъзмогнеш, беше казал Амбротос. Само една малка неравна отсечка в безкрайния път на живота.
Питър продължаваше да натиска копчетата, сменяйки каналите.
Извънбрачната връзка на Кейти му беше оказала огромно въздействие.
Беше плакал за пръв път от четвърт век.
Но безсмъртният двойник бе сметнал, че тази история е нещо съвсем маловажно.
Питър издиша шумно.
Той обичаше жена си.
И беше наранен от нея.
Болката беше… беше остра.
Амбротос вече не я чувстваше така дълбоко.
Фактът, че ще премине през вечността, без да изпитва вълнения, му изглеждаше нещо неправилно.
Извънбрачната връзка на Кейти не го беше унищожила и това по някакъв начин го правеше по-малко жив.
Качество, а не количество.
Ханс Ларсен беше грешил през целия си живот, разбира се.
Питър престана да превключва каналите. По френската програма показаха гола жена.
Питър се възхити на формите й.
Щеше ли безсмъртен мъж да спре, за да се възхити от красива жена? Щеше ли да изпита наслада от хубаво ядене? Можеше ли да почувства болката от предателството в любовта или радостта, когато пламъкът на обичта отново се разгори? Може би да, но не така интензивно, не така остро, не така ярко.
Просто едно събитие в потока на безкрайността.
Питър угаси телевизора.
Кейти му беше казала, че не се интересува от безсмъртието, и Питър осъзна, че и самият той не се интересува. В крайна сметка имаше нещо повече от този живот, нещо отвъд него, нещо мистериозно.
И той искаше да разбере какво е то. Накрая, разбира се.
Питър беше определил всичко. Началото на живота. Края на живота.
Поне за себе си той беше определил какво означава да бъдеш човешко същество.
Беше направил своя избор.
Умът на Александрия Файлоу пътуваше из електронната мрежа. Двойникът Контрол на Питър Хобсън беше огромен — съдържаше гигабайти данни. Независимо от това колко потайно някой се опитваше да премести такова огромно количество информация, тя винаги щеше да бъде откривана. Сандра беше успяла да го проследи в САЩ чрез военните компютри, след това в международната финансова мрежа, после пак в Канада, отвъд океана в Англия, след това Франция, Германия…
И сега двойникът убиец се намираше в масивния централен процесор на немската поща —
