Мартин Скот
Траксас
1.
Тюрай е вълшебен град. От доковете на Дванайсет морета до Парка на лунното затъмнение и от вонящите коптори до Имперския дворец посетителят може да срещне всякакви чудаци, да зърне изумителни изделия на занаятчийството и да стане доброволна жертва на необичайни услуги. В кръчмите край пристанището може да се насвяткате до козирката, да чуете небивали истории от варварите наемници, по улиците и площадите да позяпате пътуващи музиканти, жонгльори и фокусници, а сетне да се позабавлявате с прочутите кушнийски курветини, да обсъдите някои търговски въпроси от взаимна изгода с гостуващи в „Златния полумесец“ елфи, да се посъветвате с мъдър магьосник в „Истината е красива уличка“, да заложите на надбягвания с колесници и гладиаторски двубои в „Стадиум Супербиус“, да наемете платен убиец, да се наядете и напиете, че и да получите безплатен съвет как после да се отървете от махмурлука. Ако си намерите преводач, може да си побъбрите с делфините в залива. И ако след всичко това все още жадувате за преживявания, бихте могли да наминете при новия дракон в Кралския зоопарк.
Ако пък имате някакъв проблем и същевременно страдате от недостиг на звънтящи средства, бихте могли да наемете мен. Казвам се Траксас. Вършил съм всички от изброените по-горе неща. С изключение на посещението при кралския дракон. Него още не съм го зървал, но не горя от желание. Виждал съм достатъчно дракони през последната война с орките.
Аз съм на четирийсет и три, възпълничък, без амбиции и с вродено предразположение към пийването. На табелката на вратата ми се споменава и думата „магьосник“, но способностите ми са от скромен характер, по-скоро фокусничества, ако ще ги сравняваме с уменията на най-добрите тюрайски магьосници. Всъщност работя като частен детектив. Най-евтиният магьосник-детектив в целия вълшебен град Тюрай, ето кой съм аз.
И все пак, ако сте го закъсали здравата и градската стража не гори от желание да ви помогне, бихте могли да се обърнете към мен. Същото може да направите, ако ви е нужен могъщ магьосник, но нямате мангизи да го примамите, ако по петите ви души наемен убиец и сте зажаднели за грижовна ръчичка, дето да ви пази от него, ако Градският съвет ви обърне гръб и ви изритат от канцеларията на първокласните градски следователи — иначе казано, решите ли, че са ви хлопнали всички врати под носа, елате и почукайте на моята. Току-виж мога да ви помогна. Е, по-често май се провалям. И в двата случая финансовото ми положение си остава все така катастрофално.
Навремето работех в Имперския дворец. Бях старши следовател в дворцовата охрана, но се натрясквах редовно и ме изгониха от работа. Тъй де, само дето това беше много отдавна. Колегите от онези времена извръщат глави, като ме срещнат на улицата.
Обитавам две стаички над „Възмездяващата секира“, една пристанищна кръчма. Държи я Гурд, застаряващ варварин от севера, дошъл на младини в Тюрай да предложи услугите си като наемен войник. Тогава го е бивало в ръкопашния бой. Мен също де. Сражавали сме се рамо до рамо, ама беше отдавна. Местенцето не е кой знае колко уютно, но друго не мога да си позволя. В живота ми няма жени, ако не броите Макри, която прислужва долу в кръчмичката и понякога ми служи за помощничка. Макри е странна смес от човешка, елфическа и оркска кръв, но умее да върти сабята и дори закоравелите пияници, които често посещават кръчмата на Гурд, й имат уважението.
Доколкото зная, Макри не си пада особено по романтичните истории, макар да съм я залавял веднъж- дваж да изпровожда с нега в погледа надникнал случайно в кръчмата елф. Но нищо повече, пък и на какво да се надява бедничката с подобно разпътно минало в кръвта. Макар да е млада и хубава, никой чистокръвен елф не би спрял поглед на нея.
Що се отнася до мен, изгубих всякакви желания за интимна близост, откакто жена ми избяга при Приказното езеро с един чирак магьосник на моята възраст. Ако ще правя нещо с някого, най-добре да е за мангизи. Гурд може и да ми е колега от славните бойни полета, но ужасно се мръщи, когато се забавям с плащането на наема.
Трябваше да ме наемат от Имперския дворец, за да открия изчезналия Червен елфически воал. Тази история точно сега е на устата на всички в Тюрай, макар властите да се опитват да потулят нещата. Червеният елфически воал е по-ценен от злато. Ако го открия, ме чака голяма награда, само дето никой не би ми поръчал да го търся. Дворцовата охрана и градската стража работят съвместно по случая и изглежда, са на път скоро да го намерят. Поне така разправят, обаче нещо не им хващам вяра. Този хитрец, дето го е задигнал воалчето, въпреки че го пазеха зорко, едва ли ще им се даде тъй лесно да го пипнат.
2.
Тюрайската пролет е приятна, но твърде кратка. Затова пък лятото и есента са непоносимо горещи, а през зимата нерядко вали по трийсет дни поред. След това всичко замръзва, включително и просяците по улиците. Май с това се изчерпват климатичните особености.
Кратката пролет тъкмо беше привършила и температурите започваха да подскачат. Не се чувствах хич добре и бях почнал да се питам не е ли време за първата за деня биричка. Тъй де, нали и без туй съм фалирал. От седмици никой не се бе вясвал при мен. Ще вземете да си помислите, че току-виж престъпността в града е намаляла, ама няма го майстора. Твърде много луди глави, беднотия и богаташи, дето плачат някой да ги преджоби, докато се чудят как да припечелят нещо по втория начин. Голям поток мангизи, само дето не съм му на брега. Последния път, когато ме наеха, сполучих да открия един магичен амулет, изгубен от стария Горсий Звездоброеца по време на пиянска свада в един бордей. Не само че го намерих, ами и потулих успешно цялата срамна история, инак заради пустото си влечение към младите куртизанки Горсий щеше да си изгуби дворцовата репутация.
В замяна Горсий Звездоброеца обеща да прати някой клиент при пръв удобен случай, ала май досега такъв не бе възниквал. Какво пък, човек не може да разчита на дворцовите магьосници за услуги. Нали все са заети, внимават да не сбъркат нещо, като правят хороскопи на младичките принцеси.
Вече бях решил да сляза долу и да си поръчам една бира, когато на вратата се почука. Имам две стаи и ползвам външната за приемна. До нея право от улицата води тясна извита стълба, та всеки, който сметне, че съм му нужен, да ме навестява, без да минава през кръчмата.
— Влизай.
В стаите цари безпорядък. Зная го, но съм твърде мързелив, за да направя нещо по въпроса.
Младата жена, която влезе, изглеждаше като някоя, която би сбърчила недоволно нос дори ако я поканиш в дворцовите покои. Когато отметна качулката си, по раменете й се разпиляха руси къдрици, обрамчващи безупречно лице с големи сини очи. Красива като картинка, като казват хората от моята професия.
— Траксас, частният детектив?
Кимнах и я поканих да седне в паянтовото кресло в ъгъла. Двамата се разглеждахме над покритата с останки от оскъдния ми обяд маса.
— Имам проблем и Горсий Звездоброеца ми каза, че можеш да го разрешиш. Каза също, че си дискретен човек.
— Тъй си е. Ала нищо чудно да сте привлекли нечие внимание с идването си в Дванайсет морета.
Нямах предвид красотата й. Отдавна съм се отказал да правя комплименти на хубавите млади жени — още по времето, когато талията ми надмина надеждите ми за каквато и да било възвръщаемост на комплиментите. Ала дрехите й бяха твърде лъскави за кривите бедняшки улички на моя квартал. Носеше дълго черно наметало с кожена подплата, а под него кадифена рокля, по-подходяща за танци в балната зала на двореца, отколкото да си пробива път сред просяците долу.
— Прислугата ме докара с носилка. Скрита зад завеси. Не смятам, че някой може да ме е видял на улицата. Но не бях готова за…
Тя махна с ръка, посочвайки едновременно стаята и улицата отвън.
— Хубаво де. С какво мога да съм полезен?
Когато ме посети млада и красива жена, а това се случва рядко, очаквам от нея да прояви известна сдържаност. Ясно е, че за да слезе до моето ниво, е била притисната от доста необичайни фактори или е под заплахата да изложи репутацията си, рече ли да поиска помощта на дворцовите следователи. Но тази
