Конрад. Прислугата била отпратена и всички слуги, насядали вън, си хапвали от лакомствата, изпратени им от султанската кухня. Под влияние на талисмана раненият бил заспал и джуджето спокойно можело да шари навред, когато дочуло нечии тежки стъпки. Джуджето се скрило зад една завеса и видяло да влиза магистърът на тамплиерите. В този миг Конрад се събудил. Джуджето не запомнило за какво разговаряли раненият и неговият нечакан гост; разбрало само, че Конрад моли тамплиера да не прекършва и без това слабата тръстика на неговия живот. Тамплиерът обаче ударил право в сърцето своя приятел и незабелязан от другите излязъл от шатрата.
— Изпратих хора да проверят верността на казаното — продължи Саладин. — А и вие сами виждате пред себе си какво влияние е оказала тази сцена върху клетия Нектабан, който още трепери. Можете и сами да го разпитате, ако желаете. Не исках да убивам този предател в своята шатра, но той посегна и взе златната ми чаша и понечи да пие от нея, а това би означавало, че е мой личен гост и че нямам право да докосна и сваля дори косъм от главата му. Затова избързах.
Изнесоха трупа и всички следи от убийството бяха заличени. Личеше си, че този случай не направи особено впечатление на придворните и слугите на Саладин.
Въпреки всичко казано произшествието се отрази потискащо върху настроението на християнските владетели. Единствен Ричард не изпитваше нито опасения, нито смут. След като отпи голяма чаша от виното, което бе донесено за християните, той усмихнат се обърна към султана и го попита дали е вярно, че е удостоил ърл Хедингтън с двубой.
Саладин отвърна на драго сърце, че действително е премерил силите си с наследника на шотландския трон, както обикновено постъпват бойците, срещнали се насред пустинята. При това скромно допълни, че изходът от боя останал съмнителен и че не му донесъл особена чест и слава. От своя страна шотландецът също не смяташе, че той е удържал победата.
— Ти събра всичкото щастие на този кръстоносен поход и не остави нищо за другите — с въздишка се обърна Ричард към ърла Хедингтън. Но защо ние със султана да не разрешим сега в пряк двубой спора за Йерусалим, нали тъй и тъй оградата за турнира е готова?
Рицарското хрумване на Ричард развесели всички присъстващи, повдигна настроението им. Пиршеството вече отиваше към края си. В отговор на кралското слово султанът стана и хвана Ричард за ръката.
— Благородни английски кралю — произнесе той. — Сега ние ще се разделим, за да не се видим никога повече. Ако имах наследник, може би щях да се съглася на двубой с теб, но сега нямам право. Нали вашето Свещено писание казва: „Ще поразя пастира и ще се пръснат неговите стада“. Да се разделим с добро. Ти нямаш сили да продължиш войната и знаеш това също толкова добре, колкото и аз. Готов съм да се споразумеем и Йерусалим да стане достъпен за християнските поклонници също така, както е достъпен за мюсюлманите. Но не го искай за себе си, защото този град е свещен и за нас. Всичко друго, което Ричард би поискал от Саладин, с радост ще му бъде предоставено.
На следващия ден Ричард се върна в своя лагер, а наскоро след това ърл Хедингтън се ожени за Едит Плантагенет. Като подарък за сватбата султанът им прати своя прочут талисман. С негова помощ в Европа бяха излекувани много хора; талисманът съществува и до днес и е притежание на благороден шотландски род.
С това нашата история завършва. Условията, при които Ричард напусна Палестина, могат да бъдат намерени във всеки исторически труд, отнасящ се за онази епоха.
Информация за текста
© Мирослава Донева, превод от английски
Walter Scott
The Talisman, 1825
Сканиране, разпознаване и първоначална редакция: vens, 2010
Обстойна редакция: NomaD, 2010
Издание:
Уолтър Скот. Ричард Лъвското сърце
Редактор: Кирил Гончев
Художник: Момчил Митев
Техн. редактор: Снежина Хинова
Коректор: Пепа Старчева
ISBN 954-408-014-7
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15592]
Последна редакция: 2010-03-06 19:00:00
1
Имат се предвид градовете Содом и Гомора, наказани според Библията от Бога заради нечестивостта на гражданите. — Б.пр.
2
Приказни горски обитатели; горски духове — Б.пр.
3
Ърл — междинна феодална титла — между херцог и граф. — Б.пр.
4
Този благородник получава йерусалимската корона през 1185 г. Разбит е от Саладин; Ричард го откупва и след края на кръстоносния поход му дава току-що завоювания остров Кипър. Той в последният йерусалимски крал. — Б.пр.
5
Става дума за династията английски крале от рода Плантагенет (1154–1399), чийто родоначалник е Готфрид Красивия, който носел на шлема си клонка жълтуга (планта гениста), откъдето идва името на рода — Б.пр.
6
Легендарни магьосници — Б.пр.
7
Действащо лице от „Отело“ на Шекспир; символ на коварство и предателство. — Б.пр.
8
Пророк Илия е смятан за най-могъщия пророк на Бога. Животът и дейността му е свързана с планината
