водят Малкин към портата. Гърт ще носи оръжието ми. А по другия въпрос, бъди уверен, че щом няма да претоваря гърба й, тя няма да надвие търпението ми. А сега сбогом!
Айвънхоу слезе по стълбите по-бързо и по-лесно, отколкото очакваше, и се метна веднага на коня, в желанието си да избяга от досадния абат, който го следваше толкова отблизо, колкото му позволяваха възрастта и пълнотата му, като ту хвалеше достойнствата на Малкин, ту увещаваше рицаря да я язди внимателно.
— Тя е в най-опасния период както за девойка, така и за кобила — каза старикът, смеейки се на собствената си шега, — защото е едва в петнадесетата си година.
Айвънхоу, който имаше друга по-важна работа, отколкото да разисква надълго и нашироко със собственика върху хода на един кон, слушаше само с половин ухо сериозните съвети и закачливите шеги на абата. Възседнал вече кобилата, той заповяда] на оръженосеца си (Гърт вече се наричаше такъв) да-язди редом с него и пое по пътя през гората, по който бе минал Черния рицар. А абатът го проследи с очи, застанал пред портата на манастира, като продължаваше да възклицава:
— Света Богородице! Какви бързи и нетърпеливи хора са войниците! Съжалявам, че му поверих Малкин, защото, както съм схванат от ревматизъм, свършено е с мене, ако я сполети някакво зло. Все пак — продължи той, като се поопомни — както аз самият не бих пожалил старите си сакати нозе за благородното дело на стара Англия, така и Малкин ще трябва да се изложи на опасност в същото начинание. Пък може и да сметнат, че бедният ни манастир заслужава някакво богато възнаграждение. Може също така случайно да се сетят да платят на стария игумен някое конче за езда. Ако ли не направят нито едното, нито другото, тъй като големците често забравят услугите на дребните хорица, право да си кажа, ще ми стига тази отплата, че съм сторил добро. А сега май дойде време да свикаме братята на закуска а столовата. Ах, не се съмнявам, че се отзовават на този зов по-охотно, отколкото на камбаната за полунощните служби или за утринна молитва.
И абатът на манастира „Св. Ботолф“ закуцука обратно към столовата, за да заеме председателското място, докато раздаваха сушена риба и бира, закуската на монасите. С важен вид, задъхан от пълнотата си, той седна на масата и многократно загатна за някакви облаги, които могли да очакват за манастира, за негови големи лични заслуги, които по друго време биха привлекли вниманието на всички. Но тъй като рибата бе извънредно солена, а бирата сравнително силна, братята бяха твърде задълбочени в усилията на своите челюсти, за да могат да използуват целесъобразно ушите си. Летописите споменават името само на един брат, отец Дигъри, който страдал от силен зъбобол и можел да яде само на едната си страна и затова само той слушал и дори се замислил върху тайнствените думи на абата.
Междувременно Черният боец и водачът му пътуваха през горските дебри, без да бързат особено много. Добрият рицар ту си тананикаше песента на някой влюбен трубадур, ту поощряваше с въпросите си словоохотливия слуга, така, щото диалогът им представляваше интересна смесица от песни и шеги, с които на драго сърце бихме запознали читателите си. Затова представете си рицаря, какъвто вече го описахме, здравеняк, висок, широкоплещест, с едър кокал, възседнал грамадния си черен боен кон, създаден сякаш нарочно, за да носи огромната му тежест — с такава лекота пристъпваше под него, — с вдигнат отпред шлем, за да може да диша свободно, но със затворена долна част, за да не се различават съвсем ясно чертите на лицето му. Но зачервените му, загорели от слънцето скули ясно личаха, както и големите ярки сини очи, които блестяха изпод тъмната сянка на повдигнатия шлем. Движенията и общият вид на боеца излъчваха безгрижно веселие и безстрашна увереност и говореха за един ум, непознаващ страха от опасностите, но готов бързо да излезе насреща им в критичния момент. Той правеше впечатление на професионален воин и авантюрист, който е свикнал с мисълта за опасност.
Шутът бе облечен в обикновените си шарени дрехи, но случилите се напоследък злополуки го бяха научили да носи хубав остър меч вместо дървения и малък кръгъл щит. Въпреки професията си той се бе проявил като голям — майстор в боравенето с тези оръжия при превземането на Торкилстън. Всъщност слабоумието на Уомба се изразяваше главно в една нетърпеливост и раздразнителност, които му пречеха дълго да стои неподвижен или да следва дадена поредица от мисли, макар че бе достатъчно буден да свърши някоя възложена работа или да схване всичко, за което се говори в даден момент. Затова, когато яздеше, той постоянно се люшкаше и се движеше напред-назад, ту към ушите на коня, ту към задницата му. Ту пускаше двата си крака от едната страна на коня, ту сядаше с лице към опашката, като се вайкаше, правеше гримаси и ръкомахаше непрекъснато като същинска маймуна, докато животното толкова се раздразни, че го хвърли и той се просна на зелената трева. Тази случка много развесели рицаря, но и принуди другаря му да язди вече по-спокойно.
Сега се срещаме с тях точно когато тази весела двойка вървеше из гората и пееше едно virelai202, както ги наричаха, като шутът пригласяше на по-школувания рицар на букаи-те. Ето думите на песенчицата:
— Каква хубава, весела песничка — възхити се Уомба, когато свършиха — и, кълна се в жезъла си, каква хубавичка поука! Едно време си я пеехме с Гърт, другаря ми от детинство, сега, по божия милост и по милост на господаря, вече свободен. Веднъж толкова се заплеснахме с тая песен, че цели два часа след изгрев слънце я пяхме в полусънно състояние и после заигра тоягата по гърба ни. Оттогава, щом чуя тази мелодия, кокалите ме болят. Въпреки това, за да ти угодя драги господине, изпях партията на Анна Мария.
Шутът сега поде друга песенчица, весела, закачлива, а рицарят, като схвана мелодията, взе да припява в същия дух.
