Той се върнал, забогатял и действително три пъти бил кмет на града. — Б. пр.
21
„Опера на бедняците“ — комическа опера с либрето от Джон Гей по идея на Суифт, представена в 1728 г. с много голям успех. Един от главните герои е разбойник. Тя е смела сатира на политиката на господствуващата класа в Англия. — Б. пр.
22
Уайт — известно кафене, открито в Лондон от Франсис Уайт през 1697 г. Впоследствие става комарджийски клуб. — Б. пр.
23
Марибън — (М. С. С.) клуб за играта крикет, основан през XVIII в. — Б. пр.
24
Английски историк от XVII век, написал биографии на знаменити хора от гр. Оксфорд. — Б. пр.
25
Принц Хал — престолонаследникът в Шекспировата историческа драма „Хенри IV“, част I, Пойнс — един от другарите на Фалстаф в същата драма. — Б. пр.
26
„Боу Стратъджем“ — комедия от Фаркуар, представена през 1707 година. — Б. пр.
27
Чарлз Чърчил (1731 — 1764) — английски поет-сатирик. — Б. р.
28
Изпращането на акцизни агенти, ревизори и оценители в Шотландия предизвикало голямо негодувание сред населението, макар да било естествена последица на съединението на двете държави. — Б. а.
29
Уилям Завоевателя (1027–1082) херцог на Нормандия, който победил англичаните в известната битка при Хейстингз в 1066 година и станал крал на Англия. — Б. пр.
30
„Бикове“ — борсови спекуланти, които купуват акции на ниски цени в очакване да се покачат; „мечки“ — борсови спекуланти, които купуват на по-ниска цена акции, продавани преди това на по-висока цена. — Б. пр.
31
Синоновци — Синон, син на Езим и на Сизиф, родственик на Одисеи, когото придружил в Троя. Той се оставил да бъде пленен от троянците, след което ги убедил да приемат в града дървения кон, пълен с въоръжени гръцки войници. Тогава, през нощта, Синон пуснал гърците от коня и така те завзели Троя. — Б. пр.
32
Джон Уилкс (1727–1797) — много духовит, способен и упорит политик и публицист. Няколкократно изключван от парламента като депутат и изпращан в изгнание. На него Англия дължи спечелването на някои от най-важните си политически права. Затварян е, задето посмял да се подиграе с тронното слово на Джордж III (1763). Той става център на буржоазната опозиция против правителството на Джордж III, като издига лозунга: „Уилкс и свобода!“ Карл Маркс го нарича „знаменития демагог“. — Б. пр.
33
Това, изглежда, е било писано наскоро след дните на Уилкс и Свободата. — Б. а.
34
Виги и тори — наименования на двете политически партии, възникнали в Англия през втората половина на XVII в. във връзка с политическите и религиозни борби. Вигите били за ограничаване на кралската власт, за засилването на властта на парламента и бидейки протестанти, за по-голяма религиозна свобода, а торите (от 1689 г.) защищавали интересите на аристокрацията и били против протестантската хановерска династия и за англиканската църква. — Б. пр.
35
Високата църква — направление в англиканската църква, което допускало пищна обредност и се отнасяло по-малко враждебно към католицизма, отколкото Ниската църква, към която принадлежали дисидентите. — Б. р.
36
След смъртта на кралица Ана през 1714 година английският престол се заема от протестантската хановерска династия. Джордж I (1714–1727), Джордж II (1727–1760), Джордж III (1760–1820) и т. н. до 1910, когато се преименува на уиндзорска династия през царуването на Джордж V. Тази династия е способствувала за засилването на вигите. — Б. пр.
37
Джеймс Стюарт, син на сваления от престола Джеймс II-Яков II, който с помощта на Франция направил несполучлив опит да завземе английския престол в 1708 г. — Б. пр.
38
Планинска верига на границата между Англия и Шотландия. — Б. пр.
