личности. Някои водещи американски педиатри, като Олдрич, Пауърс и Гезел, започнаха да въвеждат подобни схващания в медицинските грижи за кърмачетата и по-големите деца. До четиридесетте години на нашия век обаче лекарите останаха твърди по въпроса за храненето на бебетата. Те се опасяваха, че нередовните часове за хранене, както и различието в количеството на храната могат да доведат до тежки храносмилателни разстройства, които бяха причина за висока детска смъртност. Публикуваните през 1942 година опити на д-р П. Маклендон и г-жа Фр. Симсериян със „свободното хранене“ спомогнаха за убеждаването на лекарите, че повечето кърмачета могат много добре сами да определят своя режим на хранене и при това се развиват съвсем нормално. Оттогава настъпиха бързи и широко разпростиращи се изменения в медицинската практика. Днес първоначалният режим за хранене на мнозинството американски бебета е доста гъвкав. Лекарите, които старателно предупреждаваха младите родители да не разглезват децата си, сега ги насърчават да удовлетворяват всички техни потребности не само от храна, но и от успокояване и от ласки.
Тези открития и промените във възгледите и методите се оказаха ползотворни и за децата, и за родителите.
Не е възможно цивилизация като нашата да претърпи такава промяна в схващанията (та това е цяла революция), без да се появят съмнения у мнозина родители и без да настъпи объркване у някои от тях. Присъщо е на човека да възпитава децата си така, както той самият е бил възпитаван. Новости като витамините и ваксините се възприемат лесно. Но ако вас са ви възпитали доста строго, като са изисквали от вас пълно послушание, безукорно държание, абсолютна искреност и пуританско отношение по половия въпрос, естествено и дори неизбежно е вие да изисквате тези неща при възпитанието на собствените си деца. Вие може да сте изменили възгледите си в резултат на нещо, което сте учили, чели или слушали, но ако детето постъпи според нормите на вашето детство, сигурно не ще може да се примирите и ще сте недоволни повече, отколкото сте допускали. Не се срамувайте от това. Съгласно законите на природата ние отглеждаме децата си така, както сме били отглеждани ние самите. По този начин различни цивилизации са успели да се запазят, като са предавали идеалите си от поколение на поколение.
Причината, поради която повечето родители добре се справят с децата си през последните 50 години, когато настъпват промени в теория — е, че те самите са раснали щастливо и са успели да възпитат собствените си деца по същия начин, без да изпадат в крайности при прилагане на някоя нова теория. Когато лекарите настояваха за твърд режим, уверените в силите си родители спазваха, общо взето, редовен режим за хранене (и повечето бебета се пригаждаха към него през по-голямата част от времето). Те обаче не се страхуваха да направят изключение, когато бебето огладняваше преждевременно, защото вътрешно чувствуваха, че са прави. Днес, когато лекарите подчертават необходимостта от гъвкавост в режима, уверените в себе си родители също не изпадат в крайности. Когато стане време за лягане, те не оставят капризното и упорито бебе да се налага, защото знаят много добре (преди всичко от собственото си детство), че времето за лягане е време за лягане и теориите за гъвкавост са неприложими в този случай.
74. Родителите, които се объркват от новите теории, обикновено се делят на две категории. Има преди всичко такива, които са възпитани с твърде малко вяра в собствената си преценка. Ако нямате вяра в себе си, неизбежно трябва да се водите по мнението на някой друг. Втората група родители са били възпитавани твърде строго. Те помнят чувствата на неприязненост, които са изпитвали от време на време към своите родители, и не желаят собствените им деца да изпитват подобни чувства. Това е трудно осъществимо. Ако искате да отглеждате своите деца така, както вие самите сте били отгледани, то вие имате точен пример за следване. Вие знаете точно колко послушание, отзивчивост и вежливост да изисквате от тях. Няма нужда да се замисляте. Но ако искате да се отнасяте с тях по начин, съвсем различен от този, по който са се отнасяли към вас, например да бъдете по-снизходителни или да ги третирате като равни на вас, то вие нямате образец до каква степен да позволявате това. Ако не можете да се справите, например ако детето злоупотребява с добрината ви, трудно ще се върнете към правия път. Детето ви ядосва, но колкото повече се вбесявате, толкова по-гузни се чувствувате при перспективата да се върнете към начините на възпитание, които сте решили да избягвате.
Казаното дотук може да създаде впечатление, че няма среден път между двете крайности. Ние започваме като млади родители отчасти съгласни, отчасти несъгласни с методите на нашите родители. Повечето от нас намират подходящия компромис. Нарочно си послужих с преувеличения, за да изясня трудностите, които някои родители срещат.
75. Бъдете последователни. Мисля, че добрите родители, които естествено са склонни към по-голяма строгост, трябва да бъдат последователни и да възпитават децата си по този начин. Умерената строгост, изискването на добро държание, послушание и ред не е вредно за децата, ако родителите са по начало добри хора и ако децата растат щастливи и общителни. Но строгостта е вредна, ако родителите се отнасят заповеднически, грубо, ако постоянно са недоволни от децата си и не се съобразяват с тяхната възраст и индивидуалност. Такава строгост прави децата малодушни и безлични или жестоки към околните.
Родителите, които предпочитат непринудените отношения с детето, които не придават особено значение на неговите обноски (стига детето да е общително) или не са много строги (например по отношение на точността или акуратността), също така възпитава общителни и внимателни деца, стига да не се страхуват да проявяват твърдост по въпросите, които смятат за особено важни.
Ако вследствие на прекалена либералност родителите постигнат лоши резултати, това се дължи само отчасти на принизената взискателност.
Те несъзнателно насърчават детето да бъде тиранин или се чувствуват виновни и плахи, когато изискват нещо от детето, и именно това е главната причина за неуспеха.
ХРАНЕНЕ НА КЪРМАЧЕТО
КАКВО ОЗНАЧАВА ХРАНЕНЕТО ЗА КЪРМАЧЕТО
76. То знае повече, отколкото предполагате. От получените в родилния дом указания за приготвяне на храна можете да добиете впечатления, че храненето на бебето е нещо като химия. Вземате определени количества мляко и вода, смесвате ги, варите ги, наливате по 100 г в 6 шишета и храните бебето в 6, 10, 14, 18, 22 и 2 ч. В указанията са изложени подробностите, но са пропуснали да споменат, че храната е предназначена за човешко същество, което добре знае колко иска и кога отново е гладно. Вярно е, че внимателното приготвяне на храната е ваше задължение. Количествата са пресметнати от лекарите въз основа на теглото на бебето и в съответствие с количеството на храната, поемана от него в родилния дом. Но именно бебето знае най-добре от колко калории се нуждае неговият организъм и какво понася храносмилателната му система. Ако то редовно не си дояжда, сигурно ще плаче за още храна. Повярвайте му и се свържете с лекаря. Ако сте приготвили повече, отколкото то иска, не го насилвайте да изяде всичко.
Представете си бебето, което се събужда, защото е гладно, и плаче, защото иска да яде. С такова настървение то захапва биберона, че чак затреперва. Ясно е, че сукането е усилен труд за бебето. То може дори да се изпоти от усилието. Прекъснете ли храненето преждевременно, то може да заплаче ожесточено. Като се нахрани, то заспива изморено, но доволно. Дори когато спи, понякога като че ли сънува храненето. Устата му прави смукателни движения и лицето му изразява блаженство. Всичко това показва, че храненето е голяма радост в неговия живот.
Ранните си впечатления за живота то получава от начина на храненето, а своите първи впечатления за света — от човека, който го храни.
Когато майката постоянно кара бебето да поема повече мляко, отколкото иска, то постепенно губи интерес към храненето. То прави опит да го избегне, като заспива все по-рано и по-рано по време на хранене или пък започва упорито да отказва храната. По този начин то губи част от своето активно и положително отношение към живота. Бебето сякаш си мисли: „Животът е борба. Тези хора винаги ме преследват, не ме оставят на мира. И аз трябва да се боря, за да се защитя“.
И така не карайте бебето да яде повече, отколкото иска. Оставете го да се радва на храненето и да чувствува, че сте му приятел. Главно по този начин през първата година ще бъдат положени основите на
