неговата самоувереност, на неговата радост в живота, на любовта му към хората.
77. Инстинктът за сукане. Бебето суче енергично по две причини. Първо, защото е гладно, и, второ, защото обича да суче. Ако го храните достатъчно, но не му давате достатъчно възможност да суче, неговото желание за сукане няма да бъде задоволено и то ще се опита да смуче нещо друго — юмрука си, палеца или дрехата си. Важно е всяко хранене да продължава достатъчно дълго и да има достатъчен брой хранения през денонощието. Всичко това е разгледано подробно в т. 319–332. В началото трябва да следите не толкова дали действително смуче палеца си, а дали изобщо прави опити да го смуче.
78. Бебетата губят от теглото си през първите дни след раждането. По-едрите бебета, които се захранват изкуствено от самото начало, обикновено започват да си възвръщат теглото след 2–3 дни, защото добре приемат и смилат храната. Дребните или недоносените бебета по-дълго време губят от теглото си и по-бавно го възстановяват, защото отначало могат да поемат много малко храна. Понякога са необходими няколко седмици, за да си възвърнат първоначалното тегло. Но това забавяне не им пречи. По-късно те бързо го наваксват. Кърменото бебе по-бавно възстановява теглото си от изкуствено храненото, защото до 4-5-ия ден майката няма много кърма, даже и след това тя идва бавно.
Някои родители ненужно се тревожат от това първоначално намаляване на теглото, смятайки го за неестествено и опасно. Може също да са чували, че ако бебето загуби много от теглото си, то може да получи „жадна треска“ поради обезводняване на организма. По тази причина в някои родилни домове се дава вода на бебетата, които не се захранват изкуствено до идването на майчината кърма. Но опасността от „жадна треска“ е малка и тя винаги може да се излекува, като се дават течности на бебето.
’ У нас новородените деца се поставят на гърдата на майката към 8–12-ия час след раждането и в родилния дом им се осигуряват своевременно достатъчно течности и женско (или хуманизирано) мляко. Това предотвратява по-голяма загуба на тегло, както и появата на жадна треска у новороденото (Бел. ред.).
[49]
Загубата на тегло може неоснователно да разтревожи майката и да я накара да се откаже от кърменето, преди още да се е опитала да кърми. За да спестят тревогата на майките, в някои родилни домове не съобщават ежедневно теглото на бебетата, но тази практика не е винаги ефикасна. Разтревожената майка си мисли най-лошото. За майката е най-добре да разбере, че загубата на тегло е естествена и да остави този въпрос на лекарите.
РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ
Лекарите ще ви дадат указания относно режима за хранене на бебето. Той ще зависи от неговото тегло, от неговия апетит, от събуждането на детето и от това, което лекарите смятат най-подходящо за вас и за бебето. Тук са изложени най-общи съображения върху принципите на храненето.
79. Какво да разбираме под твърд и гъвкав режим. През първата половина на века бебетата се хранеха в строго определени часове. Новороденото с тегло 3,5 кг се хранеше точно в 6, 10, 14, 18, 22 и 2 часа — нито по-рано, нито по-късно, — независимо от това, кога огладнява. Лекарите не можеха със сигурност да определят причината за тежките чревни инфекции, от които заболяваха десетки хиляди кърмачета годишно. Считаше се, че те се причиняват не само от замърсяване на млякото (от небрежност във фермите или при приготвянето на храната в къщи или от това, че млякото не е съхранявано в хладилник), но и от неправилното дозиране при приготвяне на млечната смес и от нередовното хранене.
Навсякъде се проповядваше и прилагаше стриктност — в кравефермите, в млекарницата, в дома. Лекарите и сестрите дотолкова се страхуваха от нередовното хранене, че го отричаха и от психологична гледна точка. Те учеха майките, че нередовното хранене води до разглезване на децата. При това всеобщо придържане към стриктност те съветваха майките да не обръщат внимание на бебето освен в часовете за хранене. Някои дори бяха и против ласките.
Повечето бебета се приспособяваха към строгия режим, тъй като при кърмене или с биберона те можеха да поемат достатъчно мляко, което да ги задоволи за около 4 часа, защото храносмилателната система на кърмачето е устроена да функционира именно по този начин. Независимо от възрастта човек се подчинява на навиците си. Ако винаги ни хранят в определен час, ние скоро свикваме и огладняваме точно по това време.
Но винаги е имало кърмачета, които, през първия и втория месец не са могли да се приспособят към строгия режим, имало[50] е бебета, чийто стомах не може да поеме храна, достатъчна за 4 часа. или такива, които заспиват по средата на храненето, нервни бебета, бебета с колики. Те жално са плакали всеки ден, но майките и лекарите не са смеели да ги хранят или даже да ги вземат на ръце извън определените часове. Това е било тежко за бебетата, но, струва ми се — още по-тежко за майките, които са седели и са ги слушали, гризейки нокти, изпълнени с желание да ги успокоят — нещо, което не им е било разрешено. Вие не знаете колко сте щастливи, че можете да бъдете естествени и гъвкави.
Тежките диарии у кърмачетата почти изчезнаха. Най-важният фактор е пастьоризацията на млякото в млекоцентралите, но и по-внимателното приготвяне и съхраняване на храната в хладилник също помогнаха. Трябваше да минат още доста години, за да се осмелят лекарите да започнат експерименти с по-гъвкав режим. Когато започнаха, те откриха, че гъвкавостта не води до стомашни смущения и разстройства, нито до разглезване на децата, от което мнозина се страхуваха.
Първите експерименти бяха извършени от д-р Престън Мъклендън и от психоложката Франсис П. Симсериан с нейното бебе. Те искаха да разберат какъв режим ще наложи самото бебе, ако се кърми само когато изглежда гладно. През първите няколко дни детето не се е будело твърде често. През втората половина на първата седмица с идването на кърмата то е започнало да се буди много често — по 10 пъти на ден. След 15-ия ден то се е установило на 6–7 хранения дневно през доста неравни интервали. Към десетата седмица е преминало на четирикратно хранене. Те нарекоха това опит за „свободно хранене“ и този термин стана вече добре познат. След този експеримент от 1942 г. насам започна все по-широко прилагане на гъвкав режим за хранене, което се отрази благотворно и на децата, и на родителите.
80. Неразбиране на гъвкавия режим. Струва ми се, че има известно неразбиране по този въпрос. В желанието си да бъдат прогресивни някои млади родители смятат, че за да избягнат строгия режим от миналото, трябва да стигнат до другата крайност. Те хранят бебето по всяко време, когато се събуди, никога не го будят за хранене, като че ли провеждат научен експеримент и като че ли нередовността има съществено преимущество.
Това може да е добре за едно спокойно бебе с добро храносмилане при положение, че времето на майката позволява и тя няма нищо против да бъде събуждана между полунощ и 6 ч. Но ако бебето е неспокойно и капризно, това ще доведе до твърде много хранения и малко почивка за родителите през първите няколко месеца. В редки случаи това насърчава бебето[51] да се събужда по два пъти през нощта даже и към края на първата година.
Докато някои майки следват режима на свободно хранене до крайност, други бягат от него като от чума. Чух една майка да казва с тон на превъзходство пред другите майки: „Моето бебе е на гъвкав режим“, а друга с възмущение да отвръща:
„Моето пък не е!“ Когато родителите реагират така, като че ли режимът е въпрос на политически и религиозни убеждения, според мен те не са разбрали същината на въпроса. Всеки режим цели доброто на бебето, от една страна, и удобството на родителите — от друга. Така те могат да се грижат за него, като същевременно запазват своите морални и физически сили. Това обикновено означава свеждане на храненията до разумен брой в определени часове и премахване на нощното хранене веднага щом кърмачето е готово за това. В противен случай родителите няма да бъдат в състояние да се справят добре с останалите си задължения. Което е удобно за родителите, е удобно и за бебето и обратно.
Сега, когато вече не е необходимо да се придържате към строг режим, вие можете отначало да се съобразявате с това, което бебето иска, и постепенно да преминете към режим, удобен за всички.
Ако майката предпочита да храни бебето без определен режим в продължение на месеци, това няма да навреди на неговото хранене. То няма да навреди и на майката, особено ако тя не обича да върши всичко по часовник. Но ако майката във всичко останало се ръководи от някакво разписание и освен това има и друга работа извън грижите за бебето, боя се, че тя робува на погрешното разбиране, че колкото повече пренебрегва себе си, толкова е по-добре за бебето. А може би се стреми да докаже качествата си на добра майка, като се отказва от собственото си удобство? Всичко това в крайна сметка води до нови
