обърнете по-сериозно внимание на възпалението на очите, ако детето няма хрема. Добре е да се свържете с лекар, особено когато е зачервено бялото на окото или когато има гнойна секреция.
698. Прашинки в окото. Попадналите в окото прашинки трябва веднага да се отстраняват. За предпочитане е по възможност това да бъде направено от лекар. Посещение при лекар е абсолютно наложително, ако прашинката не бъде отстранена до половин час. Прашинката, която в продължение на няколко часа остане залепнала за зеницата или ириса, може да предизвика тежка инфекция. Има три метода, които можете да опитате, ако ви е трудно да отидете при лекар. Първият е да издърпате горния клепач надолу и да го отделите от окото, като го държите за миглите. Това дава възможност насълзите да измият прашинката навън. Второ, можете да направите промивка на окото с борова вода в специална очна чашка. Детето навежда главата си напред и долепя пълната чашка до окото, изправя се и мига няколко пъти в нея. Третият метод е да се прегледа вътрешната страна на горния клепач. Там се залепят повечето прашинки. Необходимо ви е чисто фитилче памук (навито на клечка за зъби или клечка кибрит) и отделно друга клечка. Кажете на детето да гледа надолу и да не вдига поглед. По този начин се отпуска горният клепач.
Хванете миглите на клепача и го издърпайте надолу. Поставете клечката хоризонтално по средата на клепача и го обърнете през нея. Като държите обърнатия клепач здраво, вземете фитилчето и внимателно отстранете прашинката, ако я виждате. Необходима е силна светлина. Ако не можете да намерите прашинката и болката продължава или ако прашинката е залепнала за очната ябълка, незабавно идете при лекар. Не се опитвайте сами да махате прашинка от очната ябълка.
699. Ечемик. Ечемикът е инфекция в корена на косъмче от миглите и прилича на гнойна пъпка по всяка друга част на тялото. Ечемикът се причинява от обикновени гноеродни бактерии, които попадат на клепача, когато детето го търка. Ечемикът обикновено узрява и се пуква. Лекарят може да предпише мехлем, който да ускори заздравяването и да се предотврати разпространението на гнойна инфекция. Възрастният, който има ечемик, се чувствува по-добре, ако го налага с топло. Това може да ускори узряването и пробиването на ечемика, но в друго отношение не помага. Детето не обича такова нещо. Главната беда при ечемика е, че един ечемик често води след себе си и друг. По всяка вероятност това е така, защото при пукването на първия микробите се разпространяват и попадат в корена на други косъмчета. По тази причина детето не трябва да пипа и да търка клепача си, когато ечемикът узрява или протича. Ако то последователно получи няколко ечемика, трябва да бъде прегледано от лекар и да му се изследва урината. Понякога ечемиците показват, че у дадения човек има някаква причина, която намалява неговата устойчивост към инфекциите.
Майка с ечемик трябва добре да измива ръцете си, преди да започне грижите около бебето или малкото дете, особено ако е пипала ечемика си, защото микробите лесно се предават от човек на човек. По-добре е, ако бащата или братчето имат ечемик, временно да не пипат бебето.
ГЪРЧОВЕ
700. Гърчът у детето плаши околните, но в повечето случаи сам по себе си не е опасен. Повечето гърчове спират след късо време независимо от това, дали се предприема нещо или не.
Телефонирайте за лекар. Ако не можете веднага да се свържете, не се тревожете. Гърчът и без това обикновено преминава и когато лекарят пристигне, детето вече спи.
Предпазвайте детето от нараняване. Ако си прехапва езика — сложете молив или писалка между зъбите му. Не се опитвайте да поставите детето в хладка вана, защото това няма да помогне.
Ако детето има висока температура, разтрийте го с вода, за да се понижи температурата. Съблечете го. Намокрете ръката си с вода и в продължение на 2 минути разтривайте едната ръка, после другата и последователно краката, гърба и гърдите. Ако е необходимо, отново намокряйте ръката си. Лекото разтриване предизвиква прилив на кръв в кожата и изпаряването на водата спомага за охлаждането. Ако гърчовете продължават или температурата остава над 39°C, можете да продължите разтриването. Докато се опитвате да свалите температурата, не завивайте детето с одеяла.
При повечето гърчове детето изгубва съзнание, очите се обръщат нагоре, зъбите са стиснати и цялото тяло или част от него се разтърсва от конвулсии. Дишането е тежко и може да се появи пяна на устата. Понякога детето се изхожда по малка и по голяма нужда.
Гърчовете се появяват вследствие на дразнене на мозъка от редица причини. Те се различават при отделните възрастови групи. У новороденото обикновено се дължат на мозъчно увреждане.
701. У малкото дете между 1 и 5 години най-честата причина за гърча е внезапното повишаване на температурата при започване на простудно заболяване, ангина или грип. Когато температурата много бързо се повишава, това предизвиква дразнене на нервната система. При температурното покачване много деца на тази възраст получават втрисане, което не винаги преминава в гърч. Така че, ако вашето 2-3-годишно дете получи гърч при покачване на температура, това още не означава, че е сериозно болно, нито че такъв гърч ще се повтори през живота му. Гърчовете са рядкост след първия ден от покачването на температурата.
702. Епилепсия се наричат гърчовете, които се повтарят у по-голямото дете, без да имат връзка с повишение на температурата или с друго заболяване. Истинската причина не е известна. Има два различни вида епилепсия. Понякога детето напълно губи съзнание и получава гърч. При друга форма на епилепсията пристъпът е толкова краткотраен, че детето не пада, нито престава да се контролира. То просто за момент може да се втренчи или да се вцепени.
Всеки случай от епилепсия трябва да се изследва от лекар, запознат с болестта. Въпреки че състоянието е хроническо, съществуват няколко лекарства, които помагат за прекратяване и намаляване честотата на припадъците.
Има и други, някои по-рядко срещани причини за гърчове.
ПЪРВА ПОМОЩ
ПОРЯЗВАНИЯ, КРЪВОИЗЛИВИ И ИЗГАРЯНИЯ
703. Порязвания и драскотини. Най-доброто лекарство за драскотини и малки порязвания е измиването със сапун и чиста вода с парченце памук или чиста кърпа. След това обилно изплакнете сапуна с чиста вода. Ако водата, която имате, не е достатъчно чиста, промийте с кислородна вода.
Дезинфекционното средство е по-маловажно от грижливото измиване и някои лекари не го препоръчват. Не използувайте йод. Превържете раната. Единствената роля на превръзката е да запази раната чиста.
При големи порязвания трябва да се консултирате с лекар. Дори и при малки порязвания на лицето, от които могат да останат забележими белези, е желателно да потърсите помощта на хирург. Същото се отнася и до порязванията на ръцете и китките, защото има опасност от прерязване на нерв или сухожилие. За рана, която може да бъде замърсена с улична нечистотия или с пръст, размесена с тор, трябва да се покаже на лекаря. Торът често съдържа бактерии, които причиняват тетанус. Лекарят може да препоръча реваксинация против тетанус или инжектиране на антитоксин (противотетаничен серум), особено ако раната е дълбока или прободна.
Ухапвания от животни. Веднага се свържете с лекар. Междувременно окажете същата бърза помощ както при порязване. От голямо значение е да установите дали животното не е бясно. Ако животното е бясно или не може да бъде проследено, лекарят прави инжекция против бяс.
704. Превързване. Видът на превръзката зависи от големината и местоположението на одраскването или на раната. Малките готови стерилни превръзки (анкерпласт — б. пр.) са подходящи за повечето малки рани. Те обаче не се залепват за дланта. За по-големи рани и драскотини използувайте стерилна марля или сгънато чисто парче памучен плат. Закрепете го с тесни лентички левкопласт. (Малкото дете може да разхлаби превръзката много бързо.) За да има полза от нея, превръзката трябва да бъде плътно прилепнала.
Не залепяйте левкопласт около целия крак или ръка, така че двата края да се припокриват, защото по
