този начин може да се прекъсне кръвообращението. Ако кракът или ръката се подуят или потъмнеят след превързване, това означава, че превръзката е много стегната. Трябва веднага да се разхлаби. Можете да залепите малка готова превръзка около пръста, стига да не е стегната. Ленти от левкопласт крепят превръзката по-добре, но трябва да са достатъчно дълги.
Раната заздравява по-бързо и съществува по-малка опасност от инфектиране, ако превръзката не се сменя много често. Ако тя се разхлаби или измърси, сложете нова марля върху старата. Свалете превръзката внимателно. Отлепете я по посока на порязаното. (Например ако ръката е порязана надлъж, махнете превръзката отгоре надолу или обратно.) По този начин се намалява вероятността за разтваряне на раната. През първото денонощие раната може да пулсира, но това не е от значение. Ако по-късно стане болезнена, това може да се дължи на инфекция. В такъв случай превръзката трябва да се свали, за да се види какво става. Ако има оток или зачервяване, трябва да се прегледа от лекар.
При охлузване на колената след измиване е най-добре да се оставят непревързани до образуването на коричка. В противен случай превръзката залепва и при нейното сменяне коричката се откъртва.
Ако малкото дете се е порязало близо до устата, раната може да стане по-чиста без превръзка (по която ще се събира храна и слюнка).
705. Превързване на пръст. Най-често при децата се налага превързването на пръст, което е и най- трудно. Увийте около пръста готова превръзка, ако може да покрие раната. Ако не може, увийте пръста със стерилна марля или чисто парче плат. Закрепете марлята с две лентички левкопласт, които да обиколят целия пръст.
Вземете тясна лента левкопласт, дълга около 30 см, закрепете единия й край в основата на превръзката откъм страната на дланта и пуснете лентичката по пръста, докато стигне върха, прехвърлете отгоре до края на пръста по горната страна на ръката и китката, докато стигне до средата на предмишницата под лакътя. Когато закрепвате левкопласта от горната страна на ръката, пръстът и китката трябва да бъдат леко прегънати. В противен случай левкопластът ще опъва превръзката и пръстът няма да може да се свива. Залепете друга лента левкопласт плътно през средата на превръзката, за да крепи другата лента. (фиг. 29).
706. Кръвотечение (кръвоизлив). Повечето рани кървят малко в продължение на няколко минути. Това е полезно, защото се измиват част от попадналите микроби.
От специално лечение се нуждаят само обилното и продължителното кървене.
Кървенето на ръка или крак спира по-бързо, ако съответният крайник се вдигне нагоре. Сложете детето да легне и поставете 1–2. възглавници под крайника. Ако раната продължава да кърви обилно, притиснете я със стерилна марля или с чиста кърпа, докато кръвта спре или докато решите да я превържете. Почистете и превържете раната, докато крайникът е все още повдигнат.
Фиг. 29.
Ако раната е чиста (например при порязване с нож) и е кървила обилно, не се опитвайте да я миете, а само внимателно почистете около нея (със сапун и вода или със сапун и кислородна вода на парченце памук). Ако разрезът е все още замърсен, трябва да бъде почистен отвътре.
Когато превързвате рана, която е кървила много или все още кърви, използувайте повече слоеве марля (или нагънати чисти парченца плат), за да се образува дебела превръзка. При плътно залепване с левкопласт или увиване с бинт превръзката притиска раната по-силно и намалява вероятността за ново кървене. Това е принципът на компресивната превръзка.
707. Силно Кръвотечение. Ако от раната шурти кръв, не губете време да търсите подходящи превързочни материали. Веднага спрете кървенето с натиск и изчакайте някой друг да ви ги донесе. По възможност повдигнете крайника. Направете дебела превръзка от най-чистия материал под ръка — марля, кърпичка, или най-чистата дреха (на детето или ваша). Притиснете превръзката към раната и не отслабвайте натиска, докато дойде помощ или докато кръвта спре. Не сваляйте първоначалната превръзка. Когато тя се напои с кръв, прибавете нова отгоре. Ако кървенето поспре и имате подходящи материали, направете компресивна превръзка. Превръзката върху раната, направена от множество пластове марля или чисто нагънато парче, трябва да бъде достатъчно дебела, за да притиска раната. За пръста е достатъчна малка превръзка, но за рана на бедрото или корема е необходима доста дебела превръзка. Превържете стегнато с бинт, левкопласт или дълги ленти от какъв да е плат. Ако кръвотечението не спре от притискащата превръзка, продължете да натискате раната с ръка. Ако нямате нищо подходящо, с което да притиснете силно кървящата рана, притиснете с ръка краищата на раната или дори самата рана.
Повечето кръвоизливи дори когато са тежки, могат да се спрат с директен натиск. Ако кръвоизливът не спира и ако сте учили в курсове за първа помощ как се използува пристягането на крайника с усукана кърпа или връв, можете да го приложите. Но това много рядко се налага и не трябва да го опитвате за първи път при спешния случай. Пристягането трябва да се разхлабва всеки 30 минути.
708. Кръвотечение от носа. Има множество прости начини за спиране на кръвотечението от носа. Често пъти е достатъчно да накарате детето да седне спокойно за няколко минути. За да не погълне много кръв, нека да седи с наведена напред глава или ако лежи, обърнете главата му на една страна, така че носът му да сочи надолу. Не му разрешавайте да издухва, стиска или натиска носа си с кърпичка. Може да държи кърпичката си до носа, за да попива кръвта, но раздвижването на носа продължава кървенето.
Допирането на нещо студено до коя и да е част от главата свива кръвоносните съдове и помага за спиране на кръвотечението. Поставете нещо студено върху задната част на врата, на челото или на горната устна. Можете да използувате кърпа, натопена в студена вода, мехур с лед или студено шише от хладилника. Ако въпреки тези мерки кръвотечението не спира за 10 минути, свържете се с лекар.
Ако имате капки за нос, които свиват лигавицата на носа, намокрете с тях тампонче памук и го сложете в ноздрата. Кръвотечението обикновено идва от предната част на носа. Понякога обилно Кръвотечение от носа може да се спре, като в продължение на 10 минути внимателно и периодично се стиска долната част на носа. Отпускането трябва да става бавно и леко.
Кръв от носа може да протече най-често при удар по носа, при чоплене, при хрема и други инфекции. Ако на детето често му тече кръв от носа без явна причина, то трябва да бъде прегледано от лекар, за да се установи дали няма някое от заболяванията, които понякога причиняват кръвотечения. Ако не се открие такова заболяване, може да се наложи обгаряне на разширения кръвоносен съд, който постоянно се пука. Този кръвоносен съд може да се познае само непосредствено след Кръвотечение.
709. Изгаряния. Лечението на изгаряния се промени значително в последните години и продължава да се променя. Добре е предварително да се посъветвате с лекар, каква първа помощ да дадете в случай на изгаряне.
При изгаряне най-напред се обадете на лекаря, за да ви даде указания. Ако го няма, оставете бележка да ви се обади, щом може. Междувременно окажете първа помощ. Ако изгарянето е тежко и лекарят още не ви се е обадил, заведете детето в болница, ако тя не е много далеч.
Един задоволителен начин за оказване на първа помощ при леко изгаряне е да намажете мястото с вазелин и да го превържете хлабаво с чиста превръзка. Ако нямате вазелин, можете да използувате олио, дори и масло.
Друг, макар и по-неефикасен начин е да покриете изгореното място с марля, натопена в разтвор от вода и натриев бикарбонат — сода за пиене (една равна чаена лъжичка на една чаша вода). Превържете леко изгореното място с бинт и от време на време капвайте отгоре по малко от разтвора, докато набавите мазило (при леко изгаряне) или повикате лекар (при силно изгаряне).
Ако се образуват мехури или рана, най-добре е да се консултирате с лекар. Някои от мехурите сигурно ще се пукнат и тогава много лесно изгореното място се инфектира.
Ако се наложи да лекувате 1–2 малки мехурчета без помощта на лекар, не ги отваряйте, нито ги пробивайте с игла. Ако не ги пипате, опасността от инфекция е значително по-малка. Понякога малките мехурчета заздравяват, без да се пукнат. Дори и ако се пукнат след няколко дни, новата кожа под тях е вече добре формирана. Ако мехурът се е пукнал, добре е да изрежете отделилата се кожа. Използувайте ножичка за нокти и пинцета, които сте изварили в продължение на 10 минути. След това покрийте мястото със стерилна марля, намазана с вазелин. При инфектиране на мехура (ако се появи гной в него и червенина наоколо) непременно трябва да се консултирате с лекар. Ако това е невъзможно, отворете нагноилия мехур и направете компрес (т. 711).
Никога не слагайте йод или подобно дезинфекционно средство на изгореното място, защото това само
