имат нужда от близки отношения с други мъже и по-големи момчета. Дядовци, чичовци, братовчеди, дружинни ръководители, учители в училище, стари семейни приятели могат да заменят бащата, ако виждат детето доста редовно и ако им е приятна неговата компания. Независимо дали помни баща си или не, всяко дете на 3 или повече години си изгражда неговия образ, който за него е идеал и го вдъхновява. Другите мъже, които то често вижда и които с удоволствие играят с него, придават плът на този образ, оказват влияние върху неговата представа за баща му и правят образа на бащата по-значителен и скъп за детето. Майката може да помогне, като бъде особено гостоприемна към роднини от мъжки пол, като изпраща сина или дъщеря си на лагер, в който има ръководители мъже, като избере по възможност училище, в което има учители мъже, като поощри детето да членува в клубове и други организации с ръководители мъже.
На 2-годишна възраст момчето без баща се нуждае от възможности и поощрение да играе с други момчета (по възможност всеки ден) и да се занимава главно с момчешки игри. Майката, която няма друго близко приятелство, се изкушава да направи момчето своя най-близък духовен приятел, създава у него интерес към външността и облеклото, към обзавеждането на жилището, към своите възгледи и отношения към хората, към книгите и другите развлечения, които тя обича. Ако успее да направи своя свят по- привлекателен за него, ако в него то се чувствува по-добре, отколкото в света на момчета (където само трябва да си пробива път), то може преждевременно да израсне и да има женски интереси. Най-добре е, ако майката може да отделя време и да го прекарва приятно със сина си, но същевременно да го остави да следва своя път и да споделя неговите интереси, а не обратното. Затова помага и редовното канене на момчета в къщи и колективните екскурзии и пътувания.
ДЕТЕТО С ФИЗИЧЕСКИ НЕДОСТАТЪК
780. Отнасяйте се към него естествено. Детето с физически недостатък може да се нуждае от лекуване на дефекта. Но то още повече се нуждае от естествено, непринудено отношение, независимо дали недостатъкът е умствено изоставане, кривогледство, епилепсия, глухота, нисък ръст, обезобразяващ белег от раждането или деформация на някоя друга част от тялото. Това се казва лесно, но трудно се изпълнява. Съвсем естествено е дефектът да огорчава родителите. Ето примери от различни техни реакции.
781. Щастието на детето зависи от отношението му към живота, а не от неговия физически дефект. Едно момче се ражда само с два пръста на лявата ръка. На две и половина години то е щастливо и си служи с лявата ръка почти толкова добре, колкото и с дясната. 6-годишната му сестра го обича и се гордее с него, иска да го води навсякъде със себе си и като че ли никога не се безпокои за дефекта на ръката му. Липсващите пръсти обаче не излизат от съзнанието на майката. Тя трепва, когато види непознато дете да се заглежда в ръката му. Тя смята, че за детето е по-добре да седи в къщи и да не бъде обект на любопитство и забележки, и винаги намира някакво извинение да не го вземе със себе си на пазар, когато то иска. Чие отношение е по-добро за него — на майката или на сестрата? Най-напред обаче трябва да отговорим на един друг въпрос. Предизвиква ли самият дефект чувство за срам и стеснителност у детето? Общо казано — не.
Всички ние, разбира се, сме малко стеснителни и насочваме вниманието си към онова, което смятаме за наши недостатъци. Хората с физически недостатъци естествено също така страдат заради тях. Но всеки, който е имал контакт с инвалиди, се убеждава, че някои от тях, макар и да имат много тежки дефекти, не се тревожат и са толкова общителни и щастливи, колкото и съвършено здравите хора. Вие сигурно бихте могли да се сетите поне за една ваша позната, която изпада в другата крайност, като напр. прекалено се смущава заради щръкналите си уши, когато в действителност те изобщо не се забелязват.
С други думи, степента на дефекта няма почти нищо общо с това, дали човек ще порасне стеснителен, дали ще се срамува, дали ще бъде нещастен или не.
Един от най-важните фактори, които помагат на човека (здрав или недъгав) да се оформи като щастлива и общителна личност, е да има родители, които го възприемат сърдечно и му се радват, които не му досаждат със своето безпокойство, не го притесняват и не го критикуват по цели дни. Друг подобен фактор е възможността детето още от най-ранната си възраст да изпита радостта от общуването с други деца. Ако от самото начало родителите са нещастни или се срамуват от външността на своето дете, ако те съжаляват, че то не е по-друго, ако прекалено много го закрилят и го възпират от общуване с други деца, то ще расте затворено, недоволно от себе си и с чувството, че се различава от другите. Но ако родителите приемат неговия обезобразяващ белег от раждането или неговото деформирано ухо като нещо, което не е от особено значение, ако се държат с него като с нормално дете, ако го пускат да ходи навсякъде и не се тревожат от погледите и коментарите на околните, тогава детето добива чувството, че е нормално и почти не мисли за своята особеност.
Що се отнася до погледите, фиксирани върху неговия недостатък, посочването на недостатъка и до коментариите върху него, детето, което има забележим дефект, трябва да свикне с тях и колкото по-рано свикне, толкова по-леко ще му бъде. Ако през по-голямата част от седмицата то седи скрито в къщи, един поглед през неделята би го разтревожил повече, отколкото десет погледа, ежедневно насочени към него, защото то няма да бъде привикнало към тях.
782. То ще бъде по-щастливо без съчувствие. 10-годишно момче има рожден белег, който покрива половината от лицето му. На майката й е много мъчно и тя го съжалява. Тя се отнася строго към двете си по-големи дъщери, но освобождава момчето от домакинските задължения, безнаказано му разрешава да бъде грубо към нея и лошо към сестрите си. Както сестрите му, така и другите деца не го обичат много.
Ясно е защо родителите на недъгавото дете са склонни да изпитват съчувствие (което не е полезно за него) и да очакват твърде малко от него. Съчувствието е като опиат. Даже и отначало да не е приятно за човека, той свиква да разчита на него. Естествено недъгавото дете се нуждае от разбиране, а често пъти и от специални грижи. Не трябва да се очаква от едно умствено изостанало дете да свърши работа, която надхвърля умствените му възможности, а детето с малко подвижни ръце не трябва да се критикува, че пише лошо. Но недъгавото дете може да бъде учтиво и да върши своя дял от домакинската работа. Всеки човек е по-щастлив и по-мил, когато знае, че от него се очаква да бъде внимателен и отзивчив. Недъгавото дете желае да се отнасят към него така, както и с останалите деца, и да го карат да се придържа към същите правила.
783. Справедливост към останалите членове на семейството. Установява се напр., че едно 4-годишно дете е много изостанало в своето психическо и физическо развитие. Родителите го водят от лекар на лекар, от клиника в клиника. При всеки преглед заключението е едно и също. За неговия умствен дефект няма лечение, въпреки че има много неща, които могат да се направят, за да порасне то щастливо и полезно. Родителите естествено искат повече от това. В крайна сметка те изминават дълги разстояния и плащат неимоверно високи такси на някакъв шарлатанин, който им обещава вълшебен лек. В резултат на това другите деца в семейството получават по-малко внимание. Родителите обаче се чувствуват много по- щастливи, когато харчат пари и правят усилия.
Напълно правилно и нормално е родителите на едно дете с физически недостатък да искат да направят всичко възможно за него. Но съществува още един скрит фактор. Съвсем естествено и човешко е тяхното вътрешно чувство за виновност, въпреки че всички лекари и книги обясняват, че състоянието се дължи на чиста случайност. Всички нас в нашето детство са ни карали да се чувствуваме виновни за някои наши постъпки и за други неща, които е трябвало да направим. И ако нашето дете се окаже с физически недостатък, това чувство за вина, останало от детските ни години, се насочва към неговия дефект.
Това неоснователно чувство за вина често пъти кара родителите, особено ако са много съзнателни хора, да извършват неразумни неща. Това е един вид изкупление, въпреки че те не го възприемат по този начин.
Ако родителите имат предвид тази своя склонност, те по-добре ще могат да изберат резултатното лечение на детето.
Понякога родителите чувствуват, че ниското, грозното или късогледото дете иска да му се каже, че неговият физически недостатък няма особено значение. Тогава убедителното успокояване е от голяма полза. Но ако родителите се тревожат и непрекъснато повдигат въпроса, това убеждава детето, че е наистина зле.
785. Братята и сестрите възприемат отношението на родителите. Едно дете (сега на 7 години) се роди с парализа вследствие мозъчно увреждане. Неговият интелект не беше засегнат, но говорът му и сега трудно
