се разбира, а лицето и крайниците му непрекъснато и странно се изкривяват и то не е в състояние да контролира тези движения.
Майката имаше разумно отношение към неговия недъг. Тя се отнасяше към него както към своя по-малък син с тази разлика че няколко пъти седмично го водеше в специална клиника за масажи, гимнастика и упражнения за добиване на контрол над говора и над движенията на крайниците. По-малкият му брат и останалите съседски деца бяха привързани към него заради приятния му характер и неговата жизнерадост. То участвуваше във всичките им игри и когато не можеше да се справя, те му правеха отстъпки. То посещаваше кварталното училище. Естествено в някои отношения то беше затруднено, но тъй като програмата беше свободна и децата вземаха участие в планирането и осъществяването на различни начинания, неговите хубави идеи и общителен дух го правеха обичан член на колектива. Бащата, който беше по-неспокоен по природа, смяташе, че момчето в крайна сметка може да се чувствува по-щастливо, ако бъде изпратено в специален пансион за деца с подобни недъзи. Той се опасяваше също, че когато малкият му син порасне, ще се срамува от необикновения външен вид на брат си.
Ако родителите с цялото си сърце спокойно приемат своето дете. което има някакъв физически недъг, и братята и сестрите му ще направят същото. Те не се разстройват много от забележките на другите деца. Но ако родителите се срамуват и се стремят да крият детето, неговите братя и сестри ще мислят за него не по-малко, отколкото ако е непрекъснато с тях.
786. Промени, които настъпват в чувствата на родителите. Чувствата на мнозина родители, които откриват, че детето им има сериозен недъг, преминават през почти еднакви етапи. Най-напред се появяват болезненият шок и естественото отчаяние:
„Защо трябваше това да се случи именно в нашето семейство?“ После много често идва чувството за виновност (разгледано в т. 783): „Къде сбърках или какво пропуснах да направя?“ Лекарят многократно им обяснява, че те не биха могли да предотвратят това състояние. Но минава доста дълго време, преди родителите да могат вътрешно да се убедят в това.
Допълнително затруднение създават и различни роднини и познати, които непрекъснато разказват за специалисти и нови начини на лекуване по света, за които те са чували. Те настояват родителите да проучат всяко едно от тях и се възмущават, ако съветите им не бъдат изпълнени. Те имат добри намерения, но непрекъснато тревожат родителите.
По-късно родителите често пъти съсредоточават своето внимание на физическия недостатък и неговото лекуване до такава степен, че отчасти престават да гледат на детето като на личност. Те не се радват на добрите му качества, които са останали съвсем незасегнати. След това тези качества постепенно се изместват на преден план и родителите започват да считат детето такова, каквито са всички други, мило човешко същество, на което просто не му е провървяло. Те се дразнят от онези роднини и приятели, които говорят само за физическия недостатък на детето.
Родителите по-леко преживяват тези болезнени стадии, като знаят, че стотици хиляди други добри родители са преминали през същите изпитания.
787. Повечето родители също така се нуждаят от помощ. Грижите за едно дете с физически недостатък са обикновено свързани с допълнителни усилия и напрежения. Необходима е истинска мъдрост, за да се вземат най-добрите решения за уреждането на неговия живот, но това е много трудно, когато сте разстроени и нямате голям опит. От всичко това следва, че родителите на недъгавите деца често се нуждаят от помощ и трябва да я получат. Нямам пред вид само медицинска помощ, а възможност за обсъждане на домашните грижи около детето, на проблемите, които възникват за останалите членове от семейството, на предимствата и недостатъците на местното училище в сравнение с някое друго, което е по-далеч, за отчаянието и обидата на самите родители.
За изясняването на тези въпроси обикновено са необходими множество дълги разговори в продължение на години с човек, опитен в тази област.
788. Къде да живее, в какво училище да учи, къде да получи специално обучение. Да предположим, че физическият недостатък на детето не му пречи да посещава обикновеното местно училище и да учи в редовен клас. Такива дефекти са например леко увреждане на ръцете и краката, прекарано сърдечно заболяване, което не ограничава сериозно активността на детето, особеността във външния вид като белези от раждането. За такова дете е най-добре да посещава редовното училище. През останалата част от живота си то ще живее всред обикновените хора и за него е най-добре, ако от самото начало то се счита за обикновен човек почти във всички отношения.
789. Редовно училище, когато е възможно. По-рано се смяташе, че деца с физически недостатък, който им пречи да се обучават в обикновеното училище (като напр. дефект в слуха, или в зрението), от самото начало трябва да посещават специализирано дневно училище или интернат, ако има такова наблизо. Напоследък беше изяснено, че въпреки голямото значение на обучението за недъгавото дете, още по-важни са неговото щастие и приспособяване към живота. Това означава, че то ще стане по-общително, когато е в контакт както със здрави, така и с недъгави деца. То ще добие здрав поглед за света и себе си, ако расте с мисълта, че то в повечето отношения не се отличава от другите, и ще живее с чувството за безопасност, като знае, че е част от своето семейство. За предпочитане е детето да живее в къщи, ако това е възможно. Колкото по-малко е детето (особено до 6-8-годишна възраст), толкова повече се нуждае от близостта, любовта, отзивчивостта и грижите на хората, които му са най-близки, от чувството, че наистина принадлежи някому. Всичко това с по-голяма вероятност ще получи в къщи, отколкото и в най-добрия интернат. Напоследък се правят все повече усилия да се даде възможност на децата с физически недостатък да посещават, доколкото това е възможно, обикновените училища и всеки ден да участвуват възможно най- дълго време в редовните часове. Това означава увеличаване на училищните бюджети и обучаване на повече учители-специалисти за местните училища. В някои случаи детето с физически недостатък може да бъде обучавано част от деня в специален клас, а останалата част в редовния клас заедно със здравите деца. В други случаи учителят специалист може да помогне на редовния учител в преподаването на материала по такъв начин, че децата с физически недостатък да могат да го разбират и да вземат участие.
Доколко тази идея може да се осъществи на практика в различните страни и училища зависи от много фактори: от броя и квалификацията на учителите специалисти, от големината на класовете и на класните стаи, от вида и степента на физическия недостатък, от възрастта и предварителната подготовка на детето.
790. Дете с частична загуба на слуха. Дете, което леко недочува, се нуждае от обучение за разбиране на говора по движението на устните и може би от коригиране на говора. Дете с по-тежки слухови затруднения се нуждае от слухов апарат, от обучение за разбиране на говора по движението на устните, от слухови упражнения и коригиране на говора. След това специално обучение обикновено то вече може да посещава редовното училище.
791. Напълно или почти глухото дете. Едва ли има някаква полза от редовно обучение, докато детето не е усвоило добре начините за общуване с околните. Затова е необходимо дълго и специализирано говорно и езиково обучение с помощта на слухов апарат и много упражнения за разбиране на говор по движението на устните.
Обикновено такова обучение може да се получи само в по-големите градове. За глухото дете е важно да започне обучението между 2- и 3-годишна възраст, ако има възможност да живее близко до такова училище. В противен случай до 4-годишна възраст то трябва да постъпи в специален интернат, където се проявява разбиране и се задоволяват емоционалните потребности на малкото дете.
792. Сляпото дете може да има голяма полза от редовното училище (или детска градина), въпреки че същевременно се нуждае от специално обучение. Поразително и трогателно е да гледате колко добре се справя 3-4-годишното сляпо в група деца с нормално зрение. Неопитната учителка подобно на родителите отначало проявява излишно безпокойство и прекалени грижи за такова дете, но постепенно тя разбира, че прекомерната закрила не е необходима и само пречи на детето. Разбира се, трябва да се вземат разумни предпазни мерки и да се правят някои отстъпки. Другите деца обикновено по-лесно приемат детето с физически недостатък, след като са задоволили своето любопитство, като му са задали няколко въпроса. Те обикновено са снизходителни и му помагат по съвсем разумен начин.
793. Някои деца с парализа вследствие увреждане на мозъка или с детски паралич не се нуждаят от специално обучение, а само от специализирано лечение и упражнения на мускулите, което е възможно само
