повечето лекари не препоръчват превръзка. По този начин е най-вероятно раничката да се запази суха. Понякога се препоръчва до зарастването на пъпната раничка да се избягва къпането във ваничка, но това не е необходимо, ако пъпът се изсушава със стерилен памук. До зарастването му е по-добре пелената да се поставя по-ниско, за да не се подмокря пъпчето.
Ако незарасналият пъп се намокри и започне да тече, трябва по-внимателно да се пази от постоянно мокрене от пелената и всекидневно да се почиства със спирт. За по-бързото изсушаване и зарастване лекарят може да препоръча използуването на антисептична пудра или стипца на прах.
Ако пъпчето и околната кожа се зачервят, веднага се свържете с лекар, защото се касае за инфекция. До неговото идване непрекъснато слагайте компреси (т. 711).
Ако коричката на незарасналото пъпче се откърти, може да протекат една-две капки кръв, това няма значение.
236. Пъпна херния. След зарастването на пъпната раничка обикновено остава отвор в по-дълбокия мускулен слой на корема, през който са минавали пъпните кръвоносни съдове. Когато бебето плаче, малка част от червата излизат от този отвор (пъпен пръстен) и предизвикват леко издуване на пъпа. Това се нарича пъпна херния. Когато пръстенът е малък хернията не надминава големината на грахово зърно и той се затваря за няколко седмици или месеци. Когато той е голям, могат да минат месеци, дори и години до неговото затваряне и хернията може да бъде по-голяма от череша.
Смяташе се, че затварянето на пъпния пръстен може да се ускори чрез поставяне на левкопласт върху пъпчето, за да не изпъква. Сега се смята, че левкопластът не променя нищо. Много по-добре е да не се използува левкопласт, който винаги се замърсява, скоро се разлепва и разранява кожичката. Не се тревожете за тази херния. Тя много рядко причинява неприятности, както понякога се случва с другите хернии (т. 695). Няма защо да се безпокоите, ако детето плаче.
У по-пълните деца или възрастни тлъстината на корема е достатъчна и пъпът изглежда на дъното на една вдлъбна гина. Това много рядко се наблюдава през първите 2–3 години А у малкото дете пъпчето (което прилича на розова пъпка) изпъква над повърхността на пълничкото коремче. Тази изпъкналост не трябва да се смесва с хернията. Хернията се напипва под гънките на кожата като малко меко балонче. При херния пъпът стърчи повече от нормално.
ПОЛОВИ ОРГАНИ
237. Обрязване и други грижи за пениса. Трябва ли момченцето да се обрязва? Ако не, какви грижи трябва да се полагат за пениса (половия орган)? Не съществува един-единствен отговор.
Обрязването е изрязване на ръкавчето-кожа (наречено препуциум), което нормално покрива главичката на пениса. Преимуществото на обрязването е възможността да се поддържа чистота. От препуциума се отделя секреция, наречена смегма, която постепенно се натрупва. Понякога обикновени микроби попадат в изпълненото със смегма пространство и предизвикват дразнене или леко възпаление. Ако препуциумът е премахнат, смегмата не се натрупва и няма къде да се развие възпалителен процес. Ако обрязването се извърши в ранната кърмаческа възраст, няма опасност от психическа травма, каквато може да възникне, ако то се извърши по-късно. Струва ми се, че обрязването е полезно, особено ако повечето момчета в даден район са обрязани — тогава момчето се чувствува „като всички“ („нормално“). Обикновено то се прави, преди бебето да излезе от родилния дом, но, разбира се, не е абсолютно необходимо.
При обрязване раната зараства за няколко дни. За да се предпази раната и да не залепва коричката за пелената, увивайте края на пениса в един слой марля с размер на голяма пощенска марка, намазана с обикновен или боров вазелин. Вазелинът ще държи марлята на място. Ако раничката се търка в пелената, по нея може да се появят няколко капки кръв или розово петно. Това няма значение.
Друг начин за поддържане на пениса чист е да се изтегля назад препуциумът и да се измива главичката всеки ден при къпане. Отначало това е болезнено за бебето, поради това че препуциумът е много малък и майките трудно вършат това ефикасно. Според мене психически и физически този метод е незадоволителен.
Третият метод е да не се пипа препуциумът. Това е най-лесният начин, който е разпространен в голямата част от света. Недостатъците са, че съществува известна опасност да се получи инфекция под препуциума и вследствие на това да се наложи обрязване в по-късна възраст, когато тази операция не би подействувала добре върху психиката на детето.
238. Защо обрязването е вредно след кърмаческия период. Въпросът за обрязване често възниква в по- късното детство поради дразнеща инфекция под препуциума или поради онаниране. В миналото, преди да се признае важността на детските емоции, и при двата случая най-логичното изглеждаше да се извърши обрязване. Родителите или лекарят казваха. „Може би онанира, защото има лека инфекция, която го дразни“. Но слабото място на тази теория е, че често пъти се разменят причината и следствието. Сега знаем, че момчето, особено между 3- и 6-годишна възраст, често се безпокои за своя пенис от страх, че може да се нарани (обяснено в т. 515). Това безпокойство може да го накара да онанира и да предизвика леко възпаление. Ако нещата така са следвали едно след друго, виждате, че една операция на пениса би подействувала зле върху опасенията на детето.
Най-голяма опасност от психическа травма вследствие на обрязване съществува между 1- и 6-годишна възраст, но има известен риск и през цялото юношество. Най-разумно е да се избягва операцията, след като бебето стане на няколко месеца, особено пък като лечебно средство срещу онанизма. Възможната психическа травма вследствие на по-късно обрязване е достатъчна причина тази операция да се извършва веднага след раждане.
239. Ерекции. Ерекцията на пениса, когато пикочният мехур е пълен или по време на уриниране, е честа при кърмачетата от мъжки пол. Тя е без значение.
ФОНТАНЕЛАТА
240. Меката част на бебешката глава е там, където четирите кости, образуващи горната част на черепа, не са зараснали още. Размерите на фонтанелата при отделните бебета са различни при раждането. Голямата фонтанела се затваря по-бавно от малката, но това не е причина за безпокойство. Някои фонтанели се затварят преди 9-тия месец, а други по-бавно — през втората година. Средно това става до 12–18 месец. При подходящо осветление може да се види пулсирането на фонтанелата в такт с пулсирането на сърцето. Майките ненужно се безпокоят и смятат, че е опасно да се пипа фонтанелата. В същност тя е покрита със здрава като брезент ципа и опасността от нараняване на бебето е много малка.
ОБЛЕКЛО, ЧИСТ ВЪЗДУХ И СЛЪНЦЕ
241. Завивки и температура на стаята. Най-трудният въпрос за един лекар е да отговори с колко завивки да се покрива бебето. Това, което може да направи, е да даде други напътствия. Бебето с тегло под 2 кг няма добра система за регулиране на собствената си температура и трябва да се държи в кувьоз. При тегло между 2 кг и 4 кг обикновено не се налага допълнително затопляне. Бебето спокойно може да стои в стая с температура между 20–22°C, завито с едно-две вълнени одеяла, като е облечено в памучни дрешки за спане.
Като наближи 4 кг, неговата топлинна регулация вече функционира по-добре и бебето се покрива със слой подкожна тлъстина, която задържа топлината. При хладно или студено време бебето може да спи при температура 16°C.
Не е необходимо да изстудявате стаята, в която спи кърмачето, под 16°C (когато в стаята е малко хладно). При 16°C то се нуждае от пуловер, за да са топли раменете му. и от 2–3 слоя леко вълнено одеяло.
За кърмачето с тегло над 2 1/2 кг, както и за по-големи деца и възрастни е подходяща за хранене и за игра стайната температура от 20 до 22C. В такава стая бебето трябва да е увито с тънко одеяло и докато е малко, да е облечено с тънко пуловерче.
Пълничките бебета и по-големите деца се нуждаят от по-малко завивки в сравнение с възрастните. Повечето майки най-често претоварват бебетата с дрешки, което е много вредно. Ако детето е винаги
