фактор може да бъде положението, в което детето държи стъпалата и краката си. Например случва се да видите стъпало, което се извива навътре от глезена, защото бебето винаги седи с подвит крак в това положение. Понякога се предполага, че стъпалата на бебето се извиват навътре от непрекъснато лежане по корем с крака, обърнати един към друг, или от това, че се движи в проходилката, опирайки се на външния ръб на стъпалото.
При прохождането всички бебета отначало извиват стъпалата си навън, а по-късно постепенно ги прибират и поставят правилно. Някои бебета прохождат със съвсем извити навън стъпала като Чарли Чаплин и впоследствие ги прибират навътре. Обикновено бебето прохожда с умерено разтворени стъпала и впоследствие те стават почти успоредни. Дете, което прохожда с успоредни стъпала, е склонно да ги извива навътре. Изкривяването на краката във форма на буквата „о“ често се съпровожда с извиване на стъпалото навътре. При редовните консултации лекарят наблюдава глезените и краката на бебето, когато то започне да се изправя. Това е една от причините, поради които редовните консултации с лекаря са важни през втората година. При слаби глезени, изкривяване на краката или извиване на стъпалата той може да препоръча коригиращи ортопедични обувки. При съмнение за рахит той може да назначи рентгенова снимка.
355. Обувки — кога и какви. В повечето случаи бебето не се нуждае от обувки, докато не проходи навън. Нормално краката, както и ръцете му са хладни и това не го безпокои. С други Думи, плетени терлички и меки обувки не са необходими през първата година, освен ако къщата или подът са много студени.
След като бебето се изправи и проходи, е много полезно да го оставяте босо през по-голяма част от времето, когато условията са подходящи. Отначало сводът на бебешкото стъпало е сравнително плосък. Постепенно сводът се оформя и глезените на детето закрепват от непрекъснатото му изправяне и ходене. (Предполагам, че предназначението на гъдела и на кожната чувствителност под свода на стъпалото е да ни напомня да държим тази част извита и повдигната над земята.) Ходенето по грапава или неравна повърхност също стимулира използуването на мускулите на краката и стъпалото. Когато оставяте бебето да ходи винаги по равен под или винаги с обуща на краката, особено ако подметките са твърди, вие го поощрявате да отпуска мускулите на стъпалата си и да ходи с плоски стъпала.
Разбира се, дете, което ходи, има нужда от обувки при излизане навън през студено време или когато ходи по паважа и по други „опасни“ повърхности. Но за детето е полезно да продължи да ходи босо в къщи до 2–3 годишна възраст, а също така и навън при топло време на плажа, на пясъка в градината и на други безопасни места.
Отначало лекарите обикновено препоръчват обувки с полу-твърди подметки, така че детето да има по- добра възможност да движи стъпалата си. Важно е обувките да не бъдат нито къси, така че да притискат пръстите, нито толкова големи, че да се изуват. Чорапите също трябва да бъдат достатъчно големи.
Обувките на малките деца смаляват с обезсърчаваща бързина, понякога за 2 месеца, и майката трябва да си създаде навика през няколко седмици да проверява дали обувките са все още достатъчно големи. Трябва да има повече от достатъчно място за пръстите, защото при всяка стъпка пръстите се притискат напред. Пред пръстите на изправеното дете трябва да има свободно пространство от 1 см. Не можете да определите това, когато детето е седнало, тъй като тогава краката не изпълват обувката така, както в изправено положение. Естествено обувките трябва да бъдат и достатъчно широки.
Лекарят може да препоръча твърди ортопедични обувки, ако предписва в тях клинчета за коригиране на слаби глезени, изкривени крачета или извити стъпала. Коригиращите обувки трябва да бъдат високи и не принасят полза, ако са меки.
Но ако стъпалата и краката на вашето бебе са здрави, можете да купите средно меки обувки, дори и евтини, стига да му стават добре и да са достатъчно големи. Много лекари смятат гуменките за подходящи, стига да не предизвикват изпотяване на краката. През първите две години краката долу са пухкави и половинките обувки не прилепват така добре, както високите.
356. Когато детето започне да говори. Към 1-годишна възраст повечето бебета започват да произнасят някои звуци с определен смисъл. Но има и напълно нормални деца, които изчакват още няколко месеца. Това като че ли е въпрос на темперамент и на индивидуалност. Дружелюбното и общително бебе естествено иска да проговори по-рано. Тихото, съзерцателно бебе като че ли иска да изчака по-дълго време, наблюдавайки живота около себе си, преди да изяви желание да изкаже своето мнение.
Атмосферата около бебето и начинът, по който се отнасят околните към него, са също така важни. Ако нервната и напрегната майка винаги мълчи в присъствие на детето си, то чувствува липсата на връзка и се затваря в себе си. При другата крайност, ако възрастните в семейството непрекъснато са над главата на бебето, говорят му и го командуват, на него може да му е неприятно и да не иска да реагира, когато има хора наоколо. То още не е на възраст, когато може да отговори на възрастните или просто да си отиде. Млади и стари обичат да говорят, когато са сред приятни и симпатични приятели. Детето не прави изключение, но най-напред то трябва да пожелае да се научи да говори.
Счита се, че някое дете късно се научава да говори, защото цялото семейство му стои „на крака“ и му подава всичко, още преди то да е имало възможност да разбере, че го иска. При такъв вид обслужване бебето наистина по-бавно научава нови думи, но това не би го накарало да мълчи, освен ако семейството не го потиска много и не задушава неговата общителност.
Понякога ви се струва, че бебето бавно научава думи, защото майката му употребява дълги изречения и то няма възможност да схване нито една отделна дума и да я научи. Но това се среща рядко, защото повечето хора инстинктивно използуват отначало само отделни думи, когато говорят на бебето, и поставят ударение върху главната дума от фразата.
Забавеното проговаряне означава ли бавно умствено развитие. Това вероятно е първата мисъл на родителите, която ги ужасява. Вярно е, че някои деца със забавено умствено развитие проговарят по-късно, но много от тях употребяват думи на съответната за това възраст. Разбира се, детето, което силно изостава (което например не може да сяда до двегодишна възраст) , ще закъснее и с проговарянето. Но фактът е, че голямото мнозинство от късно проговорилите, даже и тези, които не говорят много до тригодишна възраст, имат нормално умствено развитие, а някои от тях са дори необикновено умни.
Струва ми се, че можете да се сетите какво да правите, ако детето ви проговори късно. Не се тревожете за това и не правете прибързания извод, че е глупаво. Умерено изразявайте своята любов и не се опитвайте да го напътствувате прекомерно. Дайте му възможност да бъде сред други деца, където може само да установи контакти. Говорете му дружелюбно с прости думи. Насърчавайте го да иска нещата, като ги назовава, но не изисквайте от него да заговори и не изразявайте своето недоволство.
В началото всички бебета произнасят погрешно повечето от употребяваните думи и постепенно се коригират. Но някои деца продължават да се затрудняват с произнасянето на един звук, други — с друг. Някои от тези грешки в произношението явно се дължат на тромавост на езика или на друга част от говорния апарат. В края на краищата и някои възрастни продължават да фъфлят независимо от всички свои усилия. Други неправилно изговаряни думи като че ли се дължат на детски каприз. Детето продължава неправилно да произнася дадена дума дълго след като се е научило правилно да произнася същия звук в друга дума. Такова незначително изоставане в развитието на говора не е важно, ако детето, общо взето, се развива нормално и е общително. От време на време приятелски можете да коригирате детето. Погрешно би било да бъдете много сериозни или прекалено взискателни.
А какво да правим с дете, което говори лошо на 3, 4 или 5 години, така че другите деца не го разбират и му се смеят. Първо, трябва да му се провери слухът от специалист. Може да го изпратите на логопед, ако има такъв, който знае как да се занимава с малки деца и да прави уроците им интересни. Но независимо от това, дали има или няма логопед, такова дете се нуждае от редовно общуване с деца на неговата възраст, за предпочитане в добра детска градина, докато е готово за училище. Добрият учител може тактично да предпази детето с дефект от присмеха на останалите деца и по-лесно от родителя може да го научи да говори, защото не се безпокои толкова много от този дефект.
Преднамерена употреба на бебешки говор се среща най-често при деца, които изпитват ревност към по-малко братче или сестриче, към което според тях родителите проявяват повече внимание и ласки (вж. т. 484). Съществува и друг превзет бебешки начин на говорене, който се среща при деца без съперници. Имам пред вид например едно малко наконтено момиченце с коси, навити на масури, единственото дете на любещи родители. Те му се радват като на играчка и забравят, че то трябва да порасне. Те продължават да му говорят по бебешки дълго след като е престанало да бъде естествено за възрастта му и показват, че
