часове. Освен това, когато е под формата на хляб или картофи, те не полепват задълго по зъбите. Приемането между отделните хранения на захар и нишесте, които полепват по зъбите, е особено вредно за тях.
364. Грижа за зъбите. Понякога се препоръчва зъбите на детето да започнат да се мият, след като поникнат първите кътници. За повечето деца това е първата половина на втората година. Според мен полезно е да се изчака, докато детето навърши 2 години. На тази възраст то с увлечение копира всичко, което се прави около него. Ако майка му и баща му си мият зъбите, някой ден то хваща една от техните четки и настоява само да опита. Това е подходящо време да му купите четка и да го оставите да се мие. Естествено отначало няма да го върши много добре, но вие можете тактично да му помогнете. Може би премного подчертаваме този въпрос, но това е добър пример за една основна истина. Три четвърти от нещата, които смятате, че трябва да наложите на децата като неприятни задължения, са неща,
Фиг. 15. Децата обичат да подражават на възрастните
които те с удоволствие ще се научат да правят сами на известен етап от своето развитие, стига да им се даде възможност за това.
Главната цел при измиване на зъбите е да се премахнат парченцата храна, останали по тях. Най-добре е зъбите да се мият след хранене — три пъти дневно. (Сложете четки за зъби в кухнята и в банята — фиг. 15). Най-важно е зъбите да се мият след вечеря, за да бъдат чисти през дългия нощен период, когато устата е спокойна и слюнката тече бавно. Няма доказателства за това, дали зеленият слой, който се образува по зъбите на някои деца, е вреден.
365. Зъболекарски преглед на всеки 6 месеца след 3-годишна възраст. Тогава детето навлиза в период, когато зъбите могат да почнат да се развалят. Дупките трябва да се попълват, докато са малки. Това спасява зъбите и причинява по-малко болки на детето. Даже зъболекарят и да не открие дупка на 3–3,5-4- годишното дете, заслужава си да правите тези редовни прегледи по две причини. Първо, вие ще бъдете сигурни, че зъбите на детето са здрави. Второ, детето свиква да ходи при зъболекаря без страх. Тази увереност има голямо значение, когато трябва да му се направи първата пломба.
Понякога родителите си мислят, че не трябва да се безпокоят за развалянето на млечните зъби, защото те така или иначе ще се сменят. Това не е правилно. Разваленият зъб може да причини болки на детето и понякога води до възпаление на венеца. Ако млечният зъб е до такава степен разрушен или причинява големи болки и трябва да се извади, остава празнина на венеца, съседните зъби израстват не на своето място и когато дойде време за поникване на постоянния зъб, за него няма достатъчно място. Помнете, че последните млечни зъби се сменят на 12-годишна възраст, така че млечните зъби също се нуждаят от внимателни грижи, както и постоянните.
366. Постоянните зъби започват да пробиват към 6-годишна възраст. „Шестгодишните“ кътници излизат по-късно от млечните кътници. Първите млечни зъби, които се сменят, са долните средни резци. Израстващите отдолу постоянни резци разрушават корените на млечните, които се разклащат и падат. Млечните зъби падат почти в същия ред, по който са израснали: резци, кътници, кучешки. Постоянните зъби, които поникват на мястото на млечните кътници, се наричат предни или двувърхи кътници. Смяната на зъбите завършва към 12-14-годишна възраст. Междувременно „12-годишните кътници“ поникват зад 6- годишните кътници. „18-годишните кътници“ или мъдреци поникват доста по-късно (случва се и никога да не поникнат).
Когато зъбите поникнат накриво или не на място, има известна тенденция да се оправят по-късно, но това предварително не може да се определи. Зъболекарят, който редовно всеки 6 месеца трябва да преглежда зъбите на детето, може да ви посъветва дали е необходимо специално лечение за това.
ПОСТАВЯНЕ ДЕТЕТО НА ГЪРНЕ
ХОДЕНЕ ПО ГОЛЯМА НУЖДА
367. Готовността на детето за поставянето му на гърне е индивидуална и зависи от възрастта. От това, което някои хора казват, можете да добиете впечатлението, че бебетата могат да се приучат да ходят в гърне или в клозет само чрез големите усилия на родителите. Но в същност е много по-лесно. Общо взето, с увеличаване на възрастта им бебетата постепенно започват да контролират червата и пикочния мехур. Това, което майката трябва да прави, е да наблюдава детето си, да види какъв етап на готовност е достигнало и да го поощри. Най-напред трябва да се разбере, че при отделните бебета през различните възрасти има индивидуални съществени различия във функционирането на червата и на пикочния мехур; различно е и отношението на децата към гърнето.
368. Едни деца се изхождат редовно, други нередовно. През първата година повечето бебета като че ли не обръщат особено внимание на тези функции. Когато дебелото черво е пълно, изпражненията излизат с леко напъване, така че майката едва го забелязва.
Някои кърмачета съвсем редовно ходят по голяма нужда — пръв или единствен път през деня няколко минути след закуска. Това е, защото пълният стомах стимулира активността на целия чревен тракт, особено след дългата нощна почивка. Доста лесно е да се улови този момент при кърмаче, което се изхожда редовно. Но това още не означава, че вие сте го научили да ходи на гърне. Защото през първата година то още едва ли разбира какво става. В същност по това време майката е тази, която се е научила, а не бебето. То само свиква с гърнето.
Други кърмачета ходят веднъж или няколко пъти, но в различно време на деня. Докато са толкова нередовни, е безполезно да се започва поставянето на гърне през първата година. Толкова често ще трябва да слагате детето на гърне и да го оставяте толкова дълго време, че сигурно това ще го раздразни и ще го накара да се противи.
369. През втората година. Желанието на детето да зарадва майката. През втората година настъпват няколко важни промени у децата, които до голяма степен улесняват поставянето им на гърне. На този етап детето постепенно осъзнава своята привързаност към майка си и му е приятно да я зарадва. Ако тя дружелюбно му покаже, че би желала то да използува гърнето и че се гордее с него, след като то успешно се изходи, това е силен стимул за приучването му. Обаче има и противодействуващи фактори.
370. Чувството за собственост и упорство през втората година. Рано през втората година детето започва повече да усеща състоянието на червата си. То по-преднамерено може да се задържа или да се напъва. Ако види изпражненията си — в гърнето, в клозета или на земята, а това може да се случи, когато няма пелена, — то добива лично, собственическо чувство към тях. Детето разбира, че са негови — то ги е произвело и изпитва някаква гордост от това. Ако майка му е жена, която му съчувствува, то може да отиде до съседната стая и да я повика, за да може и тя да се възхити. Рано през втората година то още не е придобило чувството за отвращение и ако има възможност, може да си играе с тях или да лапне малко от тях, както поставя в устата си всичко друго.
Но много бебета, които с готовност са използували гърнето в продължение на няколко месеца, изведнъж се променят между 12-ия и 14-ия месец. Такова бебе сяда покорно, но не се изхожда, докато седи. Веднага щом стане, то се изхожда в ъгъла или в гащичките си. Майката казва: „като че ли всичко е забравило“. Струва ми се, че детето не забравя толкова лесно. По-скоро чувството му за собственост към изпражненията е станало по-силно и то просто не желае да ги остави в гърнето, в клозета или на майка си. Освен това на тази възраст то желае да върши всичко само, по свой собствен начин и това се отнася й до ходенето по нужда. То се стиска, поне докато седи на гърнето, защото за него гърнето символизира разделяне с изпражненията.
Ако майка му стане по-настойчива, това засилва убеждението му, че трябва да пази по-упорито своята собственост. Ако тя се ядоса и се опита с клизма или със супозитории да го накара да се изходи или пък ако то види, че изпражненията му пропадат в клозета с пускането на водата, то още по-загрижено може да се стиска следващия път, като че ли се мъчи да спаси част от тялото си.
Не всички бебета, свикнали с гърнето, изкарват такъв „бунтовен“ период през втората година. Това по- често се случва с по-настойчивите бебета — особено с момчетата. Много зависи също и от това, дали майката е поощрявала детето при своите усилия или му се е налагала.
371. През втората половина на втората година (от 18-ия до 24-ия месец) децата сами искат да бъдат
