гнусните престъпления? Ето защо ми се наложи толкова много да си блъскам главата, защото всичко беше толкова обикновено. Ти дори и не си подозирала с какво се занимава той в действителност, нали? Докато един ден ти се случи да го използуваш като обект за хипноза, нали? И той прие, глупакът му с глупак, защото нямаше друг изход ако искаше да продължава да играе ролята си. И докато беше в това състояние ти му измъкна всичките мръсни дела на светло.
И си помисли тогава че го държиш в ръцете си. Каза му какво си открила и възнамеряваше да го включиш в схемата си. Но ти също се заблуди. Хал не беше момче-колежанче. Той беше възрастен. Възрастен с изключително зрял и комбинативен ум, който умееше да намира изход от всякакви ситуации — той вече беше схванал с какво се занимаваше ти и беше решил да те подпре с него. И ти въобще не успя да оползотвориш временното си предимство. Спомняш ли си учебника, който бях видял на лавицата ти — Хипнозата като средство за лечение на душевни заболявания? Личеше си много добре къде си я прелиствала най-упорито. Знаех че си много добра в тоя вид дейност, но го проумях едва вчера.
(Застава пред мен. Облъхва ме горещ поток като разбирам какво се кани да прави. Ръцете й бавно се спускат по тялото й, като притискат дрехата към кожата, и после бавно се вдигат под гордите, като леко ги обхващат. Пръстите й си играят с копчетата на блузата й, но не за дълго. Започват да ги разкопчават, едно след друго.)
Двамата с Хал се дебнехте здраво, като се изчаквахте другия да допусне първата и фатална и грешка, но рискът беше прекалено голям всеки от вас да си позволи инициатива за каквото и да било. И точно тогава се намесва Джак. Той наистина беше много умен. Мозъкът му сечеше здраво. Разбира се, отърва Хал от леката неприятност, в която се беше забъркал, но докато го направи нещо е възбудило подозрението му, и от този момент помощта му към Хал всъщност е имала за подтекст пълното му разследване. Джак разкрива дейността на Хал, и когато случайно среща Ейлийн тя го потвърждава. Джак беше научил за шоуто от нея, и тъй като мозъкът на цялата организация беше Хал, съвсем логично е било да очаква и неговото присъствие.
Но нека да се върнем малко назад. Джак поиска да се види с теб за нещо през седмицата. Ти самата ми го каза. Не, Джак не те е подозирал, но тъй като си е мислел че ти си свързана с Хал от клиниката и колежа, се е надявал да му помогнеш в наблюдението му.
Но през нощта на партито ти си видяла годишниците които беше събрал Джак и си разбрала за какво му са. Изпитала си страх, че ако той успее да го разкрие и арестува, то тогава Хал ще реши че ти имаш пръст в цялата работа и ще те изпее на свой ред. И ти решаваш да се върнеш при Джак. След като прислужницата ти заспива, ти откачаш звънеца и излизаш от апартамента, като внимаваш никой да не те види. Какво направи, забърса ключа на Джак от входната врата преди да си тръгнете ли? Не се и съмнявам в това. И тогава го изненадваш в спалнята. Прострелваш го и го наблюдаваш как умира. И докато той с последни сили се опитва да се довлече до оръжието си ти правиш психологическо изследване на човек гледащ смъртта в очите, записваш си наблюденията и дърпаш стола инч по инч докато накрая тялото му се предава. И после се прибираш у дома. Така беше, нали? Не, не е необходимо да ми отговаряш, защото не е могло да стане другояче.
(Сега вече копчета неразкопчани не са останали. Бавно, изключително бавно тя издърпва блузата от полата си. Тя прошумолява леко, защото коприната си търка във вълнената тъкан. После идва ред на ръкавелите — и блузата се изхлузва от раменете й и полита към пода. Тя не носи сутиен. Прекрасни рамене. Меки гънки на мускулите пробягват под кожата й. Кожата й на шията леко настръхва от възбуда. Едри и корави гърди които просто те молят да ги вземеш в ръце. Пълни, и толкова твърди. Толкова красива е. Млада, сочна, обещаваща. Разклаща леко глава така че златен порой да шурти по раменете й.)
Но в годишниците които отмъкна от апартамента на Джак имаше бележки и за Ейлийн. А в един от тях имаше и нейна снимка, съвместно с Хал. Ти знаеше че само едно убийство не беше достатъчно за целта ти, и реши да го допълниш с друго. Ти каза на Хал какво си разбрала и го изпрати да я заплаши, като се промъкна след него. И ги застреля и двамата по време на шоуто, като съвсем правилно си правеше сметката че убийството щеше да се потули а телата щяха да изчезнат. За това щяха да се погрижат колегите на Хал от синдиката, защото иначе публичният им дом щеше да бъда поставен под разследване, което на практика означаваше край на дейността му. Тук логиката беше напълно на твоя страна, но ако не се бяхме случили ние. Когато нахлухме в дома ти видя накъде бяга мадам и я последва, без тя да разбере, нали? Наистина имаше дяволски късмет. Случайността и госпожа Удача те съпровождаха във всичко. Нито на Пат, нито на мен ми хрумна мисълта да се поинтересуваме от твоето алиби за същата вечер, но се обзалагам че се беше погрижила някой твой любовник да потвърди алибито ти.
Да не забравяме и нашия приятел Джордж Калецки. Той също се добра до дейността ти. Хал сигурно е бил здравата пиян и е изплюл камъчето. Ето защо онази вечер той е бил толкова кисел. Хал те е предупредил че Джордж вече знае и ти се опита да го пречукаш, но не улучи. Единственият път, когато претърпя неуспех. И той реши да се премести в града, за да разчита на защитата на полицията. Той обаче не можеше да им обясни истинската причина за покушението, нали? И по този начин ти си оставаше в безопасност. Той се опита да ми прехвърли топката, като се надяваше да изпревари убиеца по този начин.
Той изобщо не беше стрелял по мен тогава, когато се бяхме разхождали покрай парка. Ти беше неговата цел. Беше ме проследил, като разсъждаваше съвсем резонно че по тоя начин ще се добере до теб. Знаеше че ще бъде следващият номер в списъка ти, освен ако не те изпревареше. Джордж искаше да се измъкне, но преди това трябваше да открие и унищожи по възможност събраните за него материали от Хал, защото в противен случай пътуваше директно към електрическия стол. Но нямаше късмет. Аз го изпреварих. Ако не беше стрелял по мен, нямаше да го убия и той щеше да проговори. Щях да бъда щастлив слушайки крясъците му. Но ти и тук извади късмет.
(Пръстите й плъзгат ципа на полата й. После откопчават копчето. Полата се свлича на купчина в краката й. Преди да я прекрачи смъква половината си колана. Бавно, така че да се насладя на екзотичния ефект. После ги изритва леко с тока на обувката си. Дълги, грациозни крака, с бронзов тен. Вълшебни крака. Крака чиито изгъвки и сила ме карат да си представя картини които никога повече няма да видя. Крака със златен цвят които нямат нужда от найлонови чорапи за подсилване на ефекта. Чудни крака, започващи още от гладкия стомах, изгъващи се после в бедрата, които те отвеждаха от сферата на действителността в тази на въображението. Идеални прасци. Още по-здрави от тези които ги показват по филмите. Остават само полупрозрачните бикини, зад които се крие доказателството че е истинска блондинка.)
— После пък идва Бобо Скакалеца. Ти не беше планирала да го убиваш. Беше си чиста случайност. Случайност беше и фактът че преди това беше работил за Джордж Калецки. Имаше работа с която се гордееше. Движеше се из твоя район и доставяше пратки, съобщения и забърсваше подове. Беше едно инфантилно създание, което работеше за жълти стотинки, но което изпитваше щастие от това което вършеше. Създание, което се боеше да настъпи и мравка, и имаше за хоби пчеловъдството. Но един ден изпусна пакет изпратен от теб — рецепта, така си му казала. Той се уплаши че ще си загуби работата, и се опита да изпълни повторно рецептата в една аптека, но се оказа че ти пращаш хероин на своя клиент. Междувременно той ти се обади и ти каза че пратеникът ти още не се е появил при него. А него ден аз бях при теб в апартамента ти, спомняш си, нали? И след като отидох да се подстрижа, ти излезе с колата си, проследи маршрута на Бобо и го видя да влиза в аптеката, изчака го да излезе и го застреля.
Не, алибито ти беше безпогрешно. Кати си беше у дома и нито те видя да излизаш, нито да влизаш. Ти се преструваше, че си в тъмната стаичка, а когато човек промива снимки, него не го безпокоят. Откачи звънеца и излезе, и се върна без Кати даже да усети нещо нередно. Но в бързината забрави да закачиш обратно звънеца. Аз го направих. Спомняш си и това, нали? Върнах се да си прибера загубения портфейл и те заварих, като по този начин ти осигурих чудесно алиби.
Но дори и тогава това не ме накара да се замисля, макар че започнах да свивам кръга. Вече бях сигурен че има дяволски сериозен мотив зад цялата тая кланица. Пат има списък на наркомани. Някой ден, след като бъдат излекувани, ще научим още нещо от тях, което ще хвърли допълнителна светлина върху методите ти на лечение.
Следващата подред жертва беше Мирна. Смъртта й подобно на тази на Бобо, не беше предварително планирана, но се наложи внезапно. И когато те изоставих там, на тенисмача, ти веднага съзря възможността за това. Кога се досети до какво може да се добере когато тя ни напусна заради главобола си? Обзалагам се, че веднага, също като при Бобо. Умът ти е невероятен. По някакъв начин успяваш да мислиш
