цена в къщата след като е прочел написаното във вестниците. Прескочих оградата. А, ето я и бензиностанцията. Отбий тук.
Пат отби колата до покрития със сгурия паркинг. Колата ми си стоеше до измазаната с гипс къща. Посочих към заспалия вътре мъж в сив костюм.
— Ето го и твоя човек. Събуди го.
Пат излезе от колата и го разтърси. Онзи се събуди с гузна усмивка.
— Той те е забелязал, авер. Може би ще е по-добре да смениш похватите си.
Момъкът изглеждаше озадачен.
— Да ме е забелязал? По дяволите, та той дори и не даде признак.
— Дрън-дрън. — казах аз. — Ютията ти стърчи от задния джоб като антена. Трябва да знаеш че имам доста по-голям стаж от теб в тая игра.
Пъхнах се в моята таратайка и запалих двигателя. Пат си промуши главата през прозореца и запита:
— Още ли си твърдо решен да продължаваш сам, Майк?
Най-доброто което успях да сторя, беше да кимна.
— Разбира се. Какво друго си очаквал?
— Тогава по-добре ме следвай до града. Имам нещо любопитно за теб.
Той се качи в служебната кола и излезе на магистралата. Опашката ми потегли след него и аз го последвах. До този момент Пат играеше открито и не криеше намеренията си. Използуваше ме за примамка, но аз нямах нищо напротив. Беше все едно да използуваш пъстърва за лов на мухи по мое мнение. Но това което наистина ме притесняваше беше че дишаше прекалено близо до врата ми. Не можех да бъда сигурен дали го правеше от съображения за моята сигурност или за да предотврати пръсването на черепите на евентуалните заподозрени от моя страна.
Оная статия във вестника бе твърде отскоро за да има някакъв реален ефект. Убиецът нямаше да изпадне толкова бързо в паника. Който и да беше натиснал спусъка, не беше от мухльовците. Беше дяволски хитър. Трябва да ме беше взел предвид, ако наистина разсъждаваше. Явно беше взел предвид и полицаите. Но той се беше осмелил да застреля полицай, а това беше дяволско предизвикателство. В едно нещо бях абсолютно сигурен. Аз щях да бъда следващият в плановете на убиеца, особено след като приключех частното си разследване на всички заподозрени в случая.
Но така или иначе, не бях успял да открия нищо компрометиращо за Калецки или Хал. Нямах предвид мотив. Той щеше да изплува по-късно. И двамата бяха имали възможността да застрелят Джак. Джордж Калецки не беше това за което се представяше пред хората. Нямаше и намерение да се разделя с рекета. Нищо чудно оттам да изскочеше нещо. А и за Хал имаше място в схемата. И той беше замесен по някакъв начин. А можеше и да не е. Или да е. Но каквото и да беше, щях да го открия.
Мислите ми се въртяха около главните аспекти на случая без обаче да стигна до някакво определено заключение. Пат прекоси града без да използува сирената, нещо непривично за повечето ченгета, и накрая долепихме бордюра пред участъка му.
Качихме се в кабинета му, където отвори долното чекмедже на бюрото си и измъкна пинта бърбън от пакета с обяда си. Наля ми в една огромна чаша и си сипа за себе си. Глътнах я на един дъх.
— Искаш ли още една?
— Не. Искам още информация. Какво се канеше да ми показваш?
Той се приведе над металния шкаф и издърпа една секция. Забелязах табелката. На нея пишеше „Мирна Девлин“.
Пат седна и изтръска съдържанието на бюрото. Досието беше пълно. Съдържаше всичко което имах и още нещо.
— Какво си замислил, Пат? — запитах го аз. Знаех че си има нещо на ум. — Да не подозираш Мирна? Ако е така, трябва да ти кажа, че си на съвсем погрешен път.
— Възможно е. Виждаш ли Майк, когато Джак срещана Мирна за пръв път при опита й да се хвърли от моста, той се отнесе към нея като към обичайния наркоман. Закара я в отделението за спешна медицинска помощ на болницата. — Пат се изправи и пъхна ръце в джобовете си. Говореше, но го виждах че разумът му е някъде другаде. — Той се влюби в нея след като не се отлъчи през цялото й лечение. Това му беше напълно достатъчно. Той се сблъска с цялата й лоша страна, преди да има някаква представа за добрата. И след като можеше да я обича и тогава, значи би могъл да я обича и цял живот.
— Малко ми е трудно да следя мисълта ти, Пат. Познавам Мирна толкова добре, колкото познавах и Джак. Ако ти вследствие на цялата информация с която разполагаш я обявяваш за кандидат номер едно за електрическия стол, то нашите взаимоотношения свършват дотук.
— Не бързай толкова, Майк. Има и още нещо. След като беше изписана от болницата, тя накара Джак да й обещае че няма да търси източника й на снабдяване с наркотик. Той се съгласи.
— Знам. — вмъкнах се аз. — Бях там онази нощ.
— Е, Джак си сдържа обещанието до края, но това не се отнасяше за отдела. С наркотиците се занимаваше специално бюро. Предадохме им случая. Мирна не разбра нищо за това, но като излезе от болницата, проговори. Имахме стенографистка която записа всичко казано от нея, а тя каза много. Бюрото за наркотици успя да се докопа да мрежата им, но когато направиха финалния рейд стана малко стрелба и момъкът който трябваше да изпее всичко получи куршум в черепа и работата спря до там.
— Това е ново за мен, Пат.
— Да, тогава беше в армията. Почти цяла година ни отне проследяването и разкриването на мрежата им. Но дори и това не ги спря. Организацията им работеше в няколко щата и тогава се намесиха и федералните. Отхвърлиха Мирна като потенциален престъпник след като се запознаха с биографията й. Момиче от малък град дошло в големия град с мечтата да пробие в киното. За нещастие се забъркала не със шоу бизнеса и почнала да взема наркотици под влиянието на една от съквартирантките й. Снабдителят им бил момък който плащал за протекция като букмейкър3, но който използувал прикритието за да пласира наркотици. Негов ангел-пазител бил един политик който сега обитава една уютна килия в Осайнинг на Хъдзън.
Шефът на цялата организация бил някакъв изключителен дявол. Никой не го познава или го е виждал. Сделките се осъществявали по пощата. Наркотикът се изпращал в пощенски кутии в пощенските отделения, много умело маскиран. Във всяка пощенска кутия имало номер на който да бъдат превеждани парите. Оказало се че това също било пощенска кутия, някъде си.
Това вече не можех да го проумея. Пат се обърна и седна преди да продължи но аз го прекъснах с въпрос.
— Нещо не е наред, Пат. Цялата работа е обърната с главата надолу. Дрогата обикновено се заплаща предварително, като пласьорите се надяват че ще продадат количеството с печалба за себе си.
Пат запали цигара и закима енергично.
— Точно така. Ето защо се блъскахме толкова много. Без съмнение и сега има пощенски кутии наблъскани до пръсване с дрога. Тук се сблъскваме с подход, който няма нищо общо с аматьорството. Стоката пристигаше съвсем редовно. Източникът беше неизчерпаем. Успяхме да се доберем до няколко стари контейнера за пренасяне неунищожени от получателя и върху тях не можеха да се видят и две еднакви марки.
— След като са били такава крупна организация, това едва ли било проблем за тях.
— Изглежда не е било проблем. Командировахме хора по градовете откъдето е била изпращана стоката и те буквално са прочесали мястото. Абсолютно никакъв резултат. Проверили са възможността за транзитни изпращачи тъй като това оставаше единствената възможност. През тия градове минават автобуси и влакове и е възможно пакетите да са подхвърлени от хора които се представят за пътници. Всеки град е бил използуван само по веднъж. Така че е невъзможно да се каже откъде е пристигнала следващата пратка.
— Започвам да схващам, Пат. След като са прибрали последната мрежа, има ли открити други източници?
— Няколко. Но нямат нищо общо със старата мрежа. Повечето от тях бяха дребни пласьори с един болничен разсилен който го крадял от шкафовете и го пласирал отвън.
— Дотук добре, но още не си ми казал какво общо има Мирна с всички това. Благодаря ти за
