Виксер почти не продума, докато тя им разказваше за живота си през тези девет години. Нямаше много за споделяне. Ако някой наистина значеше нещо за нея, то това бяха тези мъже. Всеки един от тях беше роден и израстнал в противоположните краища на света, но войната ги бе събрала и ги беше поставила в капана на непрекъсната заплаха да се гледат един друг как загиват. Те много добре знаеха, че не беше само пречупването на меча причината тя да си тръгне. Смъртта на Моргей надделя. Сега нямаше кой знае какво ценно да губи, но тогава беше млада. Едва после разбра колко много бе означавал той за нея и колко невъзвратима бе липсата.
Тя пожела да чуе нещо и за тях, но не всичко. Когато последните сражения бяха прекратени преди години, войската беше разпусната. Подновените конфликти бяха причината за срещата им сега. Желива гледаше към Виксер и му се усмихваше. Както и по-рано той свеждаше черните си очи, които се опитваха да поемат чувствата й, но после пак вдигаше глава и не откъсваше поглед от лицето й.
Мочеб беше все така атрактивен и бурно ръкомахаше, докато разправяше приключенията си. Той естествено не можеше да избяга от нрава си и винаги носеше със себе си беди. От време на време поспираше и се обръщаше към Желива, чието внимание бе едно от нещата към които той винаги щеше да се стреми. Тя седеше облегната на единия пилон на шатрата и обхождаше всеки един с опитното си око. Видя всичко преживяно, което бяха споделили и което нямаше да споделят. Единствената жена-воин сред войската имаше завидно мъжко обкръжение около себе си.
— Знаеш ли, сега имаме нови Рицари Хора.
Желива се извърна към Виксер.
— О! Това е много добре. Значи кръга на Седемте е възстановен.
— Не, — намеси се и Хефроя — сега са единадесет.
Желива смаяно огледа лицата им. Те бяха изпълнени със смразяваща решителност. Това я изненада. Не след дълго тя се усмихна.
— Разбирам. Това е много неочаквано все пак. Единадесет. Едва ли е случайно. Нещо променило ли се е? Могат ли да боравят единадесет със способности като тези в синхрон?
— Могат. — Беше Вилдел. — Справят се отлично. — Твърде незадоволителен отговор. — Много са добри. Всичките, особено единия. Той е нещо като Особена връзка за силата им. Център. Нови пет Хора е рядкост от първа величина. Другите ги знаеш…
Везаното платнище се надигна и ярката светлина измести омекотеното сияние на жаркото слънце. Нечие високо тяло се приведе и се промуши под процепа. Платнището се спусна и сред тях се изправи в цял ръст непознат мъж. Меките му кожени панталони от тънки оплетени каишки бяха прилепнали по слабите му, силни крака. Беше препасан с масивен меч — Дулеверб, а ремъкът на ножницата се впиваше в разголените му гърди. Влажната риза беше разсеяно пъхната в панталона. Беше оцапан с кръв.
Той направи поздравителен знак с две ръце пред гърди и кимна на мъжете. Не забеляза Желива.
— Веней саб.
— Йенев сабила — отвърнаха всички. Тя не продума. Това беше мъжки обичай.
Младият мъж не проговори веднага. Другите се намръщиха.
— Загубихме Челк. Току-що издъхна в ръцете ми.
Никой нищо не каза. Гледаха го. Сетне Вилдел кимна. Мъжът се извърна и излезе. Косата му, дълга до кръста, се разпиля след него.
— Желива, — обърна се към нея Мочеб, — мисля, че отново е твой ред. Отново да бъдеш това, което си — Риагард на рицаря Рипел. Той току-що загуби пазителя си.
— Не разбирам.
— Вчера имаше сблъсък в стана. Разкриха проникване на Тайнственици. Целта им бе да съберат информация за противниковите части, най-вече за разположението на най-ценните воини на войската ни — Рицарите Хора. В момента сме доста могъщ противник, защото имаме единадесет Стрелци. Опасността е голяма.
— Има доста рискови елементи напоследък, като поставим на първо място самия повод за подновяване на военните действия след толкова време. А той е най-значителният по мащаб опит за преврат в Ескода Рила. Не може да не си чула за това.
Желива кимна неопределено.
— Нищо конкретно.
— Представи си — опит за сваляне на Вездал от престола. Преврат не в действителния смисъл на думата обаче — по-точно пространствени процепи и спадове от девета степен — каза Хефроя. Той познаваше и други страни на магическите действия. — Не е извършено по познатите начини. Става нещо непонятно за Приемниците на магията от Ескода, трудно е да разгадаят източниците. Всъщност може да се каже, че…
Той замълча и погледна другите. Те бяха вперили погледи в него, но изглежда знаеха за какво става въпрос. Мочеб кимна на Желива.
— Работата е там, че така дълго очакваната битка наближава. Тази, която ще последва, когато от Арката се спуснат армиите на Черноглавия. Има някои ъъъ… предсказания, които вече са се сбъднали. Има и други неща, които също са показателни. — Тя го слушаше внимателно. — Странни създания са започнали да бродят из Лирика. Има и следи от Невидима дименация. Огнени жици ограждат пространства във формата на непознати символи.
— Добре, че няма и въоръжени орди, които да нападат. С всички тия наши малки отрядчета, пръснати по целия материк, че и отвъд, не бихме могли да се защитим. Такъв конфликт плъзва по целия свят. Обаче липсва обединението. Тотален крах от раз. Страхотия — прошепна Мочеб колкото се може по- поверително. — Има неща, които не бива да се изричат, но има и такива, които трябва да бъдат казани на глас. Не много висок. — Всички се засмяха, защото никой в целия лагер не бе по-гръмогласен и обстоятелствено информиран от Мочеб. — Затова аз ще ви обясня нещата подробно.
— По-добре се ограничи да разсъждаваш по сложни въпроси от такова деликатно естество. — Едрият Риагард скочи и се хвърли върху обадилия се Виксер. Двамата се сборичкаха. — Я ми ела, че да ти кажа две неща…
Желива слушаше Хефроя, който се опитваше да надвика шума.
— Не са само тия следи от огън и лед, които създанията оставят след себе си. Боя се, че има съгледвачи, приели човешки образи. Това е неминуемо, но нещата вече загрубяват.
— Тоест?
— Оттатък има такива. — Той кимна в посока на противниковия лагер. — Никой така и не разбра какво му стана на Челк. Вътрешни пламъци, това говори ли ти нещо? — Тя поклати глава в отрицание. — Нито пък на мен. Обаче той изгоря. Тъкмо се беше върнал от оглед на околността. А освен това на всички ни тук е пределно ясно това, което виждаме нощем. Тия имат само един огън в средата на стана. Всичко е тъмно. Спускат се парливи мъгли и над защитните стени падат мъртви птици и непознати същества. А на сутринта няма никакви следи от подобни явления. — Хефроя сви рамене в невидение. — Не питай другите. Опитват се да отричат.
Желива кръстоса крака и го изгледа сериозно. Нещо наистина ставаше, сякаш приказките се пробуждаха. Но те никога не биха били приказки, ако някъде или някога не са били истина.
— Мисля си, — започна тя бавно, — че сякаш става въпрос за легенди. Как така? Нима ще започнат битки, като тая в която загива Виркониън Комоданин Рай Зедар, битка между демони и Светлиони?
— Дали е загинал е незнайно. Ако армиите ни обаче бяха тъй строги и непобедими като неговите Светлиони, нямаше да има нужда да се тревожим. А и нали Невидимият господар се е завърнал. Така казват.
— Глупости! Как унищожен господар на драконите ще възкръсне?
— Желива, знам, че ти не можеш да приемаш природата на нещата по друг начин, освен по този, по който я виждаш в момента. Но ние сме свят на магически потоци, и то мощни. Голяма част от нас са адепти на магията. Твърде дълго обаче трая затишието и отвикнахме да приемаме Другата страна, чието владение се извисява в средата на окаена и е видимо отвсякъде, независимо в коя част на Лирика се намираш. Легендите не са само такива. Та за много от тях се знае, че са действителни със сигурност, защото са записани скоро. Още не е потъмнял папиросът, върху който са отбелязани.
— Ти дори не знаеш дали въобще се записват, Хефроя. — Желива се усмихна успокояващо. — Страшни
