предназначени за крехките мъжки души. Те единствени можеха да видят божествените им тела. Гласът на сирената убива.
Водната крепост излизаше на повърхността когато една от многото луни, Мутинси, скриеше слънцето. Това бе толкова рядко, че седем поколения нямаха в родословното си дърво жертва на изплувалото владение. Защото всеки видял прозрачния замък, не доживяваше да види слънцето отново. А когато кулите се подадяха над водата и се издигнеха до височината на връх Радензам, между планината и подводния град се материализираше прозрачния Аскон — е — Скетал, домът на духовете и ветровете. Този безплътен и неуловим иначе град съществува отвъд Портите на Ветровете и е невидим дори за безсмъртните. Обитателите му пируваха и бродеха по земята, докато слънцето не изгрееше и замъкът от морска пяна се потапяше за още хилядолетие.
Най-великият дом, без съмнение, бе столицата. Построена върху реален извор на магия, тя имаше формата на око. Легендата казваше, че градът е възникнал, за да гледа към и да бъде наблюдаван от боговете. Формата му е била предварително начертана и проектирана. Адептите, които се раждаха в Ескода Рила, разделяха магията от източника. Там властваше великият Господар Вездал, надарен с безсмъртие и мощ, равна на божествената. Той е предвождал много войни и се плашеха от него враговете му, защото бе безсмъртен и гневът му изпепеляваше земята.
После над тънката резка на океанския хоризонт бавно и красиво просветля наниз от тринадесет луни — кръглолики, млади, меки, подредени по големина…
А отгоре им покровителствано се надвесиха пръстените на Болдонох и Халомей с прекрасното отражение на светлината, пречупена през мехурчеста скала, червено злато и Лунномостен камък…
…Рил стоеше на ръба и свързваше целия свят в главата си с образи, история, имена и легенди. Изобрази още два подводни града, едниният бе обиталище на водни призраци, а другият бе потънал при сътворението на реалността. Той полагаше основите, но пътя, който светът щеше да следва зависеше от обитателите му.
Изведнъж в спомените му нахлуха каменните статуи. Страх скова душата му. Това не бе негово видение и той не го искаше в своя свят. Беше запомнил всяка фигура, движение, детайл. Всичките хиляди монументи се подредждаха независимо от него и съзнанието му започна да ги предава на камъка.
Не можеше да повярва, че съдбата се е погрижила за липсващия сегмент във веригата по този начин. Злото. Той не бе включил противоположни елементи на тези, с които бе конструирал. Жестокостта на нематериалните силуети го обърка и вся страх. Той дори не можеше да спре, а не можеше и да ги унищожи. Те щяха да разрушат неговия свят с битката, която щеше да последва. О, богове! Вселенският разум се бе постарал да уравновеси силите, създавайки ужасната картина на Тъмния хаос. Ето за какво бяха статуите!
Божествената дарба на Рил успя да надделее. Той трябваше да диктува напластяването. Започна да рисува в ума си мястото на Злото. Рязкото противоречие трябваше да се омекоти. Най-после разбра как да го вмъкне без да причини катаклизма, който бе заложен в нехармоничността на две така неизбежни сили. Рил раздели океана на две равни части. Направи рязка границата между деня и нощта. Мракът покри злото с плътна черна завеса, с която другата нощ не можеше да се пребори, защото бе пълна с искрящи звезди. Наложената воля над нещо, независимо от неговото въображение, накара света да трепне като разклатена от росна капка гладка езерна повърхност.
Рил изпита облекчение. Бе спасил собственото си въображение. Силата препускаше в тялото му. Той вдигна ръце. Беше готов.
— АЗ СЪТВОРЯВАМ СВЕТА НА СВЕТОВЕТЕ — ЛИРИКА!
Магията избухна и обви тялото му. Огнен стълб изригна от камъка и обля небето в пламъци. Земята потрепери. Рев разцепи тишината и природата се събуди. Амулетът предаваше неговия свят в ръцете на Вселената.
Бог Рил Алак създаде Лирика
Информация за текста
© Мина Спиридонова
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/614]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:09
