ти е банда?
— Доскуча ми — отговори той. — Мислех да се сдружим за известно време.
—
— Йеа. Не желаех да съм в тежест. Исках да помогна с нещо. А сега ти ги уби всичките.
— Снед — запитах го аз, — има ли нещо друго освен бандата, с което смяташе да помогнеш?
— Какво искаш да кажеш?
— Старк търси някого — отговори Джи и си сипа още алкохол. Старецът се суетеше наоколо. Сипа и на бодигардовете.
— Един Действащ — Окланд, е бил отвлечен — погледнах Снед в очите. — АИЦ смята, че бандата е някъде в Червения.
— Не — Снед поклати глава. — Като начало, не съм аз. Направих доста проучвания последните няколко седмици, докато търсех местенце в Квартала да се установя. Разбрах в кого е силата. Единствената банда, която може да има и то само половин пръст в тази работа, е бандата на брат ми.
— Няма ли тук някой от Обърни Се? — запитах озадачен.
— Само ние двамата.
— Майната му. Тогава той не е тук.
— Не. Но чух нещо, което може да ви заинтересува.
— Какво?
Снед погледна брат си.
— Кажи му всичко, което знаеш — кимна Джи. — Това е проблем на Старк.
— О’кей. — Снед си взе парче ароматно пиле от чинията, която старецът поднасяше. Аз пропуснах пилето, но изпих още една чаша авокадо. — Всъщност не е нещо особено. Чух, че е пристигнал някой от Центъра преди броени дни. Не знам кой го е довлякъл: това не ми казаха.
— Как си разбрал? — ядоса се Джи. — Аз поразпитах и нищо не научих.
— Хм, ами точно затова — подхвърли доволно Снед. — Аз не съм разпитвал. Слухът сам дойде при мен. Който и да го е отвлякъл, търси мен. Опитали са първо в Обърни Се, после някой ме видял тук.
Джи се засмя:
— И какво ще искат от теб?
— Ами и аз това се зачудих. Ако търсеха най-силния мъж, щяха да дойдат при теб. Направо при теб. Но явно не търсят нищо подобно. Те искат нещо, което аз мога да им дам.
— И какво е то? — запитах аз, но вече и сам знаех отговора.
— Мисля, че искат да разберат как се влиза в Стабилния Квартал.
Скоро след това се преместихме в Бар Джи. Когато си тръгвах, развлекателната битка бе в разгара си. Рядко лидерите на двете банди участваха в битките, затова атмосферата бе необикновено добронамерена. Разбере ли се, че двама побъркани са се събрали, другите шефове на банди в Червения наистина ще се изнервят. На вратата Фид разтърси ръката ми. Това бе мил жест, въпреки че почти счупи пръстите ми. Беше добре за мен да съм от дясната му страна.
Стигнах Департамента на Да Направим Нещата Особено Бързо точно преди 9.00 вечерта. Този път асансьорът разказваше историята на Департамента така, както се очаква от него.
Офисът на Зенда бе празен. Повъртях се наоколо. Ройн надзърна за миг и каза, че идвала, но можела да закъснее малко. Намръщих се — Зенда никога не закъснява, дори и за мен. Това е едно от нещата, които харесвам у нея. Тя пристигна в 9.03. За Центъра това означава, че пристига едва след като всички са измрели от старост. Оставих я да пийне преди да й кажа каквото и да било. Тя се отпусна тежко на стола, впери поглед в пространството, а после към мен.
— Проблем? — запитах я аз.
— Не — излъга ме тя. След миг натисна бутона на интеркома и изкрещя заповед на някого за среща след четири дни. — О’кей — въздъхна, — какво откри?
— Окланд не е в Червения.
—
— Но мисля, че знам къде може да бъде.
На Зенда й светна от това и ми се усмихна.
— Добро момче. Къде?
— Новината не е добра, за съжаление. Мисля, че е бил отвлечен в Стабилния.
—
— Помисли, Зенда. Този, който е отвлякъл Окланд, има остър ум. Кое е най-хитрото място, където можеш да скриеш някого?
— Където никой не може да отиде.
Тя грабна телефона и каза на някого, че трябва да се чуе с г-н В, колкото се може по-скоро. Кимна на отговора и затвори.
— Не мога да издам заповед за навлизане в забранен Квартал. По дяволите, по дяволите,
— Зенда — прошепнах нежно, — какво става?
— Нищо. Нищо. — Тя ме погледна и аз я погледнах — разбрах, че има проблем. А тя разбра, че разбрах. Професионалните взаимоотношения са трудно нещо, особено когато си познаваш човека отпреди. Вече не можеш да си позволиш да кажеш това, което искаш. Има неща, които не бива да се обсъждат в офиса, дори и на чаша чай.
Интеркомът се обади.
— Точно време на срещата минус двайсет секунди и броенето — съобщи той. — Участниците пристигат, мис Рен.
Зенда стана, за да бъде готова да ги посрещне. Обърна се към мен.
— Разбира се, не те попитах дали ще искаш да опиташ — извини се тя. Усмихнах се, като се опитах да й отговоря с очи. Мисля, че ме разбра, защото ми върна усмивката.
— Благодаря ти.
Вратата се отвори с трясък и г-н В се шмугна, Дарв зад него.
Срещата не продължи дълго. Казах на г-н В какво съм открил. Той се съгласи с моите заключения. Фактът, че вече бях открил нещо след две посещения в Червения и участието ми в първите редици на гангстерската война между двама откачени не бяха спестени на Дарв. Той все още не беше толкова учтив, но изглежда бе приел, че наистина съм подходящият човек за работата.
Разбира се, съществуваше почти сигурен риск от наказание и (или) незабавна смърт, колкото и мелодраматично да звучеше това. Въпросът дали да се продължи работата не беше обсъждан. Това ме накара да се замисля. Забранените Квартали, особено Стабилния, отстояват изключително стриктно правата си, а Центъра се очакваше да уважи това. След като ме излагаха на сигурен риск, значи ставаше въпрос за нещо важно. Зачудих се дали знам всичко необходимо, ако това е наистина обикновена работа.
— Ами — г-н В се облегна назад, — имаме само един избор. Мис Рен предложи вас за тази работа, г-н Старк. Тя твърди, че не само сте най-добрият в работата си, но и не обръщате гръб на нищо, което сте започнали. Смятате ли, че това ще бъде изключение?
— Не — погледнах го право в очите и му казах това, което искаше да чуе. — И нека да приемем, че този разговор не се е състоял.
Той се усмихна леко и кимна.
— Мис Рен умее да преценява хората.
Той стана и излезе, без да каже нещо повече. Дарв, като истинско прасе, използва случая да ме предупреди, че Центъра няма да бъде отговорен, ако се забъркам в нещо и също излезе. Наблюдавах ги и се почувствах неестествено. Усетих света около мен. Ала веднага ми мина. Винаги ми минава.
— Внимавай, Старк — погледна ме Зенда.
— Ще внимавам — целунах й ръка. Изведнъж почувствах лека вълна на интимност в тази безветрена
