подскачаше. — Ако не се лъжа, последният им кон е затънал в блатото и преди малко го застреляха. Поне ми се стори, че чух изстрел.
— Тогава тръгваме след него! — изсъска Джери Грей, пълен с гневна решителност.
Мъжът с белезите от едра шарка го изгледа изненадано.
— Искате да се удавите ли, сър? Онзи мръсник няма какво друго да прави, освен да се върне назад. Няма как да мине през тресавището.
— Ти можеш ли да ми гарантираш това? — изгледа го изпитателно Джери Грей.
— Разбира се, сър, сто процента!
Джери Грей вдигна десния си показалец:
— Внимавай какво говориш!
— Въпреки това ви го гарантирам!
14.
Пат стоеше до гърдите във вода и продължаваше да затъва. С разширени от уплаха очи, тя гледаше Ласитър, сякаш го молеше за помощ. Той й хвърли ласото си и с помощта на Джерико успя да я измъкне на сухо и твърдо място. Пат беше мокра. Косите й висяха на кичури и от тях капеше вода. Блузата й беше станала съвсем прозрачна и през нея ясно личаха красивите й гърди с тъмнокафяви зърна. Беше полумъртва от изтощение и нямаше сили дори да заплаче.
— Трябва да се върнем обратно — обади се Рой Джордж.
Джерико само се изсмя и се обърна към него:
— Искате да се озовем право в ръцете им, нали? Няма да стане. Ей сега ще преминем. Не се оставяйте да ви заблуждава този бандит, Ласитър!
Ласитър и не мислеше да се връща. Не му беше за първи път да се доверява изцяло на стария мърморко. Той изтри косите на Пат с кърпа, притисна я до себе си, целуна я нежно и й помогна да се изправи.
Джерико тръгна напред. Крачка по крачка. Бандитът мълчаливо го последва. Ласитър закрачи внимателно след тях, подкрепяйки Пат.
Беше направил голяма грешка, че тръгна с файтона, вместо на коне. Ласитър искаше Пат да се чувствува удобно, но тази дива земя не прощаваше и най-дребните грешки. Даже обратното!
Докато пътуваха по шосето, Ласитър не беше успял да се отърве от съгледвачите на Мерлин. Никъде не можа да им устрои засада. Тъкмо излязоха от шосето и Джерико счупи колата. Но би било несправедливо да обвинява за всичко стария слуга.
Бандитите ги следваха по петите. Успяха дори от голямо разстояние да застрелят два коня! Третия си кон загубиха в тресавището. Оттогава всички трябваше да вървят пеш.
Цялата шайка на Джери Грей ги беше последвала в тресавището. Без коне! Те също се придвижваха много трудно и сигурно щяха да затънат някъде, ако не се водеха по следите на Ласитър. Джерико познаваше тия места, но по този начин той преведе и преследвачите през блатата.
Когато най-после стигнаха края на тресавището и усетиха здрава земя под краката си, Ласитър и Джерико установиха, че Джери Грей и хората му са се върнали назад.
Джерико изруга тихо, за да не го чуе Пат.
— Има още десет мили до Дрейгъртаун — прошепна мрачно той.
— Мислиш ли, че ще имат шанс да ни заловят, преди да стигнем града?
— Точно от това ме е страх. Съжалявам, че не успяхме да сторим всичко, както си го мислехме.
Ласитър безмълвно го потупа по рамото, взе отново седлото и торбата с парите и закрачи напред.
Дълго вървяха през гората. Когато малко преди залез слънце стигнаха отново до един ръкав на Прайс Крийк, те видяха в далечината покривите на Дрейгъртаун, които залязващото слънце позлатяваше.
— Ласитър! — прошепна изплашено Пат.
Всички едновременно забелязаха ездачите, които се приближаваха към тях по другия бряг на реката. Ласитър присви очи и многозначително изгледа Джерико.
Джери Грей и бандитите му също бяха платили кръвен данък на тресавището! Бяха останали само осем. Последният водеше четири коня без ездачи след себе си.
— Сега вече знаем защо са се върнали — каза старикът.
— Скрийте се! — заповяда тихо Ласитър.
Джерико отведе Пат и Рой Джордж обратно в гората. Ласитър се прикри зад една върба, чиито клони висяха над водата. Това бяха изворите на Прайс Крийк. Реката беше дълбока най-много до глезените и само десет ярда широка.
Мъжете яздеха плътно един до друг. Водеше ги метисът. Следваха го Джери Грей и русият му помощник. Зад тях стреме до стреме препускаха останалите.
Ласитър изчака, докато край него премина и последният от шайката, излезе от прикритието си и стреля във въздуха. Ездачите веднага спряха и се обърнаха към него. Започна решителната битка. Джери Грей изкрещя на висок глас някаква заповед. Всички залегнаха на земята и откриха огън.
Ласитър даде един изстрел, както държеше пушката на хълбок, и прекоси реката, за да се скрие в храстите на отсрещния бряг. Още първият му изстрел свали Фентън Труман. Великанът се просна по лице, изтърколи се надолу към рекичката и остана да лежи там с крака във водата.
Но Ласитър нямаше време да види всичко това. Преди да скочи в храстите, той простреля още един бандит. После се претърколи встрани и премина отвъд храсталака. Точно там се бяха скрили Джери Грей и двама от хората му. И тримата подскочиха, когато Ласитър внезапно се изправи срещу тях.
Той обаче реагира моментално. За част от секундата скочи отново на крака, с пушка, готова за стрелба, и стреля три пъти с ръка на хълбока. Първият изстрел на Джери Грей отнесе стетсъна от главата му, но Грей така и не успя да стреля втори път. Ласитър го улучи право в сърцето. Куршумът го събори по гръб на тревата, като че някой беше подсякъл отзад краката му.
Единият от мъжете се строполи на крачка от него тежко ранен. Вторият обаче се втурна през храстите към реката.
Там все още ехтяха пушечни и револверни изстрели.
Ласитър с един скок се озова на брега. Мъжът с четирите коня препускаше на север. Следваше го още един бандит. Точно когато Ласитър изскочи на брега, той падна от седлото, улучен от револверен изстрел.
Пат беше залегнала в реката, с лакти, опрени на един камък, и с уинчестъра на Джерико в ръце. Пушката изгърмя още веднъж и от дулото изскочи пламък, но този път тя не улучи. Затова отпусна оръжието, надигна се на лакти и погледна към Ласитър.
Бяха спечелили последната битка и Пат много му беше помогнала. Трима мъже бяха убити и двама — ранени. Другите успяха да избягат. Тази равносметка обаче Ласитър направи много по-късно. Сега гледаше само Пат. Щом го съзря, тя се усмихна влюбено и скочи на крака, стискайки пушката с две ръце.
— Ласитър! — извика тя.
Той вече тичаше към нея! След минута двамата се прегърнаха. Красивата жена беше цялата мокра и студена. Но целувките й бяха горещи.
Джерико се появи на края на гората с револвер в ръка. На няколко крачки от него в тревата лежеше Рой Джордж. Мъртъв. Искал да избяга и се нахвърлил върху стария слуга, за да му отнеме оръжието. По време на схватката Джерико го беше застрелял.
Фикс Касиди също беше мъртъв — разболял се в затвора на Дрейвъртаун и починал. Ласитър не мисли дълго. Връчи стоте хиляди долара на шерифа и се върна обратно в Грийн Ривър с Пат и Джерико. Искаше да помогне на Пат да купи хотела на Джери Грей.
Информация за текста
© Джек Слейд
© 1992 Ваня Пенева, превод от немски
