Джерико се чувствуваше неудобно, затова подкара конете в галоп. Колата устремно се понесе надолу към шосето.
Като стигнаха пощенския път, те завиха на север. Целта им беше Дрейгъртаун. След няколко минути Ласитър установи, че ги преследват, но беше предвидил това. Бяха двама ездачи, които ги следваха от разстояние.
Ласитър веднага реши, че трябва да се отърве от тях, както той си знаеше, но трябваше да изчака подходящ терен, за да им устрои засада.
Само след един ден Джери Грей пристигна с хората си в ранчото на Блек Бът. При Лоланд беше намерил само трима мъртъвци. Това беше най-лошото, което можеше да се очаква. А го чакаха и още по-лоши неща.
Вече не бяха в пълен състав. Преследването на Ласитър и торбата с парите му беше струвало осем души. Четирима от тях бяха мъртви, другите — ранени. На тях вече не можеше да разчита и трябваше да ги остави да се лекуват. Само метисът Брикс, Фентън Труман и Акулата Роуланд бяха с него.
Когато четиримата ездачи спряха пред къщата, гостите на ранчото изтичаха един през друг на балкона. Най-отпред бяха Ринго и Фицджералд. Те го засипаха с обвинения, поискаха парите си и заявиха, че ще си заминат още след няколко дни.
Джери Грей ги слушаше, без да разбира, докато най-после се появи Мерлин, следван от група въоръжени пазачи. Той с усилие си проби път до шефа си и Фентън Труман.
— По дяволите, Мерлин! Как можа да се случи всичко това? — изкрещя сърдито Труман. — Дори и Ласитър не е неуязвим срещу куршумите ви! Няма какво да ми разправяш!
— Отначало въобще не разбрахме, че Ласитър е тук — оправда се Мерлин. — Пристигна една жена, която се представи за племенница на Рой Джордж. Каза, че вие сте й разрешили да го посети. Ласитър се появи едва когато всичко беше свършило. Крил се е в сандъка на файтона.
— Какво? — изсъска Джери Грей сви ръце в юмруци и изгледа Фентън Труман. — Каква жена?
— Ами Хърст, тая проклета курва! — отговори Труман.
Мерлин започна да разказва с подробности. Често беше прекъсван от сърдитите викове и подмятания на гостите. Накрая съобщи, че е изпратил Чарли и Юби да следят файтона и че на двамата може да се има пълно доверие.
— Ласитър кога напусна ранчото? — попита Джери Грей. — Отговаряй точно, по дяволите!
— Беше около два часа!
Джери Грей се замисли. Но колкото и да пресмяташе, Ласитър имаше преднина от 24 часа. Все пак в тази дива местност преднината му не беше толкова голяма.
Важното беше обаче да намерят следата, както и да знаят целта на този негодник.
— Ти ще тръгнеш с нас, Мерлин! — заповяда Джери Грей. — Вземи и пет-шест от твоите хора. Най- добрите!
Мерлин извика няколко имена и посочените мъже се втурнаха да оседлават конете си.
— Искам си парите обратно — нахвърли се отново върху Джери Грей Джони Ринго. — Вие не удържахте на думата си и с това нарушихте договора. Утре си тръгвам!
Другите закимаха в знак на съгласие, Фицджералд потупа одобрително по рамото дребния бандит.
— Не нося толкова пари със себе си — отговори раздразнено Джери Грей. — Мисля, че ще бъдете по- полезни, ако се присъедините към нас. Станалото — станало. Но сега трябва да се разправим окончателно с Ласитър. Тогава ще хванем и жената. А щом им теглим куршума, ще доведем обратно Рой Джордж и Фикс Касиди. И всичко ще бъде както по-рано.
Този път обаче гостите му го изоставиха. Никой не поиска да тръгне с него. Не толкова Ласитър ги беше уплашил, колкото фактът, че една жена е успяла да отвлече Рой Джордж от строго охраняваното ранчо и че цяла дузина въоръжени мъже от най-добрия сорт не са могли да предприемат нищо срещу нея.
Джери Грей ги изруга и скоро след това потегли с хората си.
Събраха се десет души, а заедно с Чарли от Чикаго и белязания Юби, ставаха точно една дузина.
Мерлин беше заповядал на съгледвачите си да оставят по пътя си ясно видими знаци. Намериха първия, когато стигнаха до пощенския път. Файтонът беше завил на север. Джери Грей спря коня си, опря се с ръце на седлото и сърдито изгледа Фентън Труман.
— Какво ще прави на север, Труман? Триста дяволи, през целия си живот не съм срещал човек, който да ми е поставял повече загадки от тоя мръсник! На север… Там няма нищо!
— На север е Дрейгъртаун — отговори русият великан. — Разположен е на същата тази Прайс Крийк като ранчото на Лоланд.
— Да не би да иска пак да отплува с някоя лодка? — запита с недоверие Джери Грей. — Що за глупост!
— От Дрейгъртаун лесно може да се стигне до железопътната линия с пощенската кола — каза Труман. — Освен Рой Джордж, с него са Фикс Касиди и парите. Всички трябва да отидат в Тенеси, затова е най-добре да пътуват с влака.
— Нима ще отнесе парите обратно в банката? — изуми се Джери Грей. — Тогава трябва да е луд!
— Той наистина е луд! — намеси се Акулата Роуланд.
Джери Грей го изгледа сърдито и се обърна отново към Фентън Труман, който одобрително кимна.
Джери Грей си пое дълбоко въздух.
— Веднъж вече си измисли една такава история, Фентън. За Хенквил. И нищо не излезе от нея!
— Нека все пак да следваме знаците на Чарли и Юби — намеси се Мерлин.
Джери Грей пришпори коня си и мъжете го последваха. Дрейгъртаун не излизаше от ума му. Беше много забутано място, но всички знаци на Чарли и Юби опровергаваха недоверието му. Двамата оставяха стрелки от камъни или пречупени клонки, които сочеха пътя на файтона.
Шосето водеше право на север. Рекичката Прайс Крийк минаваше ту вдясно, ту вляво от пътя и устремно носеше водите си на юг. Най-често се минаваше през брод. По цялото разстояние не срещнаха и половин дузина дървени мостове. Дружината ездачи преминаваше по тях с гръм и трясък.
През нощта лагеруваха на една поляна между пътя и реката. Дълго седяха около огъня и продължиха да изказват най-различни предположения за това къде ще настигнат Ласитър и как ще го хванат, стига само следващия ден да напредват също така бързо, както през днешния.
Единствен Джери Грей не вземаше участие в оживения разговор. Той седеше отстрани на един камък и мълчеше. Така прекара цялата нощ. Когато започна новият ден, той все още седеше там като сянка, забравена от отиващата си на запад нощ.
Когато слънцето се издигна почти в зенита си, неочаквано се сблъскаха с Чарли, стария пияница от Чикаго, който обаче от две години не беше слагал капка в уста, тъй като беше сгоден за една много набожна мома. Само заради нея! Е, нека след това някой каже нещо лошо за набожните жени!
Ласитър на два пъти се опитал да прати по дяволите него и Юби. После се опитал да ги хване в капан и да ги застреля в гръб. Но те всеки път го забелязвали навреме. Затова Ласитър се отклонил от шосето и ето че файтонът се счупил. Предната ос се ударила в един обрасъл с мъх камък и се строшила. Това не можело да се поправи с подръчни средства, затова изоставили колата. Той, жената, старият Джерико и Рой Джордж продължили с кафявия жребец и двата впрегнати коня. Все по брега на реката. Юби успял да простреля първо коня на госпожата, а после и този на Ласитър. И така, сега имали само един кон и много трудно се придвижвали на север. Освен това Ласитър явно бил объркал посоката и вървял по някакъв приток на реката, който водел право в блатата.
— Ох, хванахме го! — извика Фентън Труман.
Джери Грей продължи да го гледа безизразно.
— Вече няколко пъти го хващахме!
— Този път обаче няма грешка! — въодушеви се Фентън Труман.
Но Джери Грей само го изгледа укорително и продължи напред. Всички тръгнаха след него, а Чарли от Чикаго пое водачеството.
След четири часа срещнаха и Юби. Мършавият мъж с набраздено от едра шарка лице ги чакаше на обграден с тръстика полуостров, чиято почва застрашително се залюля под копитата на конете.
— Къде е онзи кучи син? — попита дрезгаво Джери Грей и слезе от коня си.
— На половин миля пред нас! — отговори мъжът. Когато говореше, адамовата ябълка на врата му бързо
