се затича.
Старецът спря конете точно пред него. Пат отвори вратичката и се хвърли на шията му, като се смееше и плачеше от радост.
13.
Старият мърморко Джерико беше видял бандитите на Джери Грей, бързо беше впрегнал конете и беше откарал Пат край реката, за да се укрият в крайбрежните храсти. Рано сутринта бяха тръгнали към планината, за да намерят добро местенце, от което биха могли да наблюдават ранчото на Джери Грей.
После бяха чули изстрелите. Нямаше съмнение — Ласитър се беше върнал! И двамата бяха сигурни в това.
Ласитър им разказа за пътуването с лодката и за обратния път. Патриша не откъсваше очи от него. Разказът му беше толкова кратък, като че ставаше дума за нещо най-обикновено. Но Пат знаеше от собствен опит колко трудно му е било. Сега тя не просто обичаше Ласитър. Тя го боготвореше!
С това мисията на Ласитър в общи линии беше приключена. Залови Фикс Касиди и прибра стоте хиляди долара от обраната банка. Оставаше само ранчото в Блек Бът. И още — Рой Джордж, заради когото Пат беше дошла в Грийн Ривър.
Поради тези две причини трябваше да продължи. Не можеше да остави Пат сама да изпълни ролята на отмъстителката Немезида спрямо Рой Джордж. Това беше първото. И второ — не му се вярваше, че Джери Грей ще се откаже от доходния бизнес с ранчото. Затова той трябваше да се намеси и да разруши всичко из основи. Най-добре да накара богатите гости на Джери Грей сами да разберат, че ранчото в Блек Бът вече не е сигурно убежище за хора като тях.
За тази цел трябваше още веднъж да се появи в ранчото като дяволът от ада. Този път ще отвлече Рой Джордж. Надяваше се, че това ще накара хора като Фицджералд или Джони Ринго да си стегнат багажа и да кажат сбогом на Джери Грей и неговото ранчо.
После щеше да отиде с Рой Джордж в Дрейгъртаун, да вземе Фикс Касиди, да качи двамата бандити и парите на пощенската кола, а после да ги отведе в Тенеси с влака.
Но дотогава имаше още доста време!
Сега беше важно да проникне в ранчото на Блек Бът. Трябваше да вземе със себе си Пат и верния й слуга. Не можеше да ги изостави, а камо ли пък да ги изпрати обратно в стария им хотел в Грийн Ривър.
Два часа след пристигането си в ранчото на Лоланд Ласитър го напусна отново. Остави всички коне в големия хамбар. Тримата се качиха на файтона, зад който беше завързан кафявият жребец, и потеглиха по шосето на север.
Бялата шапка на Блек Бът просветваше иззад облаците пара, които обвиваха хоризонта.
Още в Грийн Ривър Ласитър беше описал на Пат и Джерико ранчото в Блек Бът. Затова Пат му предложи отново да се скрие в сандъка на файтона, а Джерико да се качи на капрата. Самата тя щеше да се представи за роднина на Рой Джордж и така щяха да минат необезпокоявани през всички постове. Щом влязат в ранчото, Ласитър ще може внезапно да се появи и да осъществи замисленото.
Тесен коларски път водеше нагоре към платото.
Джерико подкара конете ходом и Ласитър се прехвърли от седалката в сандъка.
— Когато настъпи подходящият момент да излезеш, ще почукам три пъти — каза Пат. — Ако стане опасно — само веднъж!
Ласитър я целуна и се мушна в тесния и тъмен сандък. Пат затвори капака. Сега той не виждаше и не чуваше нищо и по този начин ставаше изцяло зависим от нея и от Джерико.
Пат носеше със себе си тежкия 45-милиметров револвер на съпруга си. Ето че и за нея настъпи часът на разплатата. При мисълта за това очите й се напълниха със сълзи. Толкова беше обичала мъжа си, а този мръсен бандит го беше убил, защото искаше да спечели няколкостотин долара. Най-хладнокръвно го беше застрелял. Още когато узна какво се е случило онази нощ в канцеларията на съпруга й, Пат се закле на гроба му, че собственоръчно ще убие Рой Джордж. Първо ще му каже в лицето коя е тя и после ще му тегли куршума.
Ласитър й беше обяснил, че тя не е съдия, нито палач, и че не бива сама да си отмъщава. Тя го разбра добре и се съгласи с това, че Рой Джордж трябва да бъде осъден. Но сега, когато файтонът наближаваше ранчото, вече не беше толкова сигурна дали Ласитър има право, или не. Не знаеше какво ще направи, когато застане лице в лице с убиеца на мъжа си.
Сградите на ранчото още не се виждаха, когато на пътя пред тях се появиха двама мъже с пушки в ръце, готови за стрелба. Пат почука един път по капака на сандъка, за да знае Ласитър какво да прави, ако капакът внезапно се отвори. Джерико дръпна юздите и спря конете пред двамата пазачи.
Единият мъж застана пред конете, другият отиде при Пат, метна пушката на рамото си и се усмихна предизвикателно:
— Хелоу, мадам! Мога ли да узная кой ви е поръчал? Защото никой не ми е съобщил, че джентълмените в ранчото очакват такава красавица…
Пат равнодушно го изгледа.
— Вие във всеки случай не сте никакъв джентълмен, иначе лесно бихте различили порядъчна жена от проститутка. Внимавайте да не получите някой плесник! Името ми е Джордж. Но не съм дъщеря на Рой Джордж, а негова племенница. Мистър Грей сам ми описа пътя към ранчото. Мога ли да мина?
Мъжът се изчерви и смутено отговори:
— Заповядайте, мадам! Дий, пусни ги да минат!
Мъжът се отстрани и Джерико подкара конете. Пат очарователно се усмихна на грубиянина, така че той отново се изчерви, после се обърна към другия пазач и се усмихна и на него.
Пред портата на ранчото беше спусната бариера. На нея се беше облегнал пазач с пушка в ръка. Той погледна отегчено към приближаващия се файтон. След малко към него се присъедини още един мъж и също се загледа.
— Това е Мерлин — каза тихо старият слуга. — Якоб Мерлин. Мисли си, че никоя жена не може да му устои.
Пат кимна почти незабележимо и отново почука един път по сандъка, като погледна в двора на ранчото през голямата арка над портала, украсена с биволски рога. Виждаха се няколко мъже. Пат се опита да различи между тях Рой Джордж. Никога не беше го виждала, но през последните две години беше събирала снимките му по вестниците, както и обявите за главата му. Беше абсолютно сигурна, че ще го познае.
Джерико спря пред бариерата. Мерлин бързо се приближи с усмивка на стар прелъстител. Той докосна леко шапката си и после се подпря с две ръце на файтона.
— Радвам се да се запозная с вас, мадам! Бихте ли ми казали с кого имам честта и с какво мога да ви услужа?
— Вие ли сте мистър Мерлин?
— Точно така. Познаваме ли се?
— За съжаление не съм имала удоволствието да се запозная с вас — отговори Пат и се престори на много впечатлена от вида му. Изгледа го от глава до пети и се усмихна. — Но мистър Грей ми разказа за вас. Аз съм Пат Джордж. Не съм дъщеря на Рой Джордж, а негова племенница. Може би той няма да иска да ме види, но му нося важна вест. Затова ви моля да ми помогнете!
— Откъде знаете, че е тук?
— От мистър Грей. Той ме насочи към вас.
Мерлин разгледа файтона, хвърли бегъл поглед към кафявия жребец и отново се обърна към Пат.
— Щом е така! Но какво да правим? Да говоря ли аз първо с него и какво да му кажа?
— Ах! — и Пат кокетно завъртя очи. — Може би е най-добре да го изненадам. Кажете ми къде да го намеря.
Мерлин стъпи на стълбичката на файтона.
— Вдигни бариерата! — извика той на пазача. Мъжът пред портата бавно опря пушката на стената, за да вдигне бариерата с две ръце.
Пат хвърли на Мерлин почти влюбен поглед.
— А ще има ли къде да пренощувам? Забравих да попитам мистър Грей…
