на Стентън.
— Ти стой, Лари! — нареди със скърцащ глас той. — Ти, Хенри и Джак ще отидете в ранчото на Лоланд и ще отведете оная жена в Грийн Ривър. Дори ако трябва да я влачите за косите!
Тримата се метнаха веднага на конете си и потеглиха. Джери Грей зареди винтовката си и излезе напред.
— Това е моментът, който чаках толкова дълго време! — произнесе решително той. Гласът му пронизваше като нагорещено желязо. — Да хванем това копеле и да му теглим куршума!
Всички заслизаха надолу. Наредени в редица, мъжете крачеха с тежките си ботуши, плъзгаха се и падаха на задниците си по стръмния склон. Облаци прах ги закриваха.
От Ласитър нямаше и следа. Никой не знаеше къде се намира той. Всички внимателно оглеждаха веригата скали, зад която беше изчезнал.
Само мъртвият кон лежеше под палещото слънце.
Джери Грей пръв стигна до коня. Той се наведе и яростно изруга. Ласитър беше успял да вземе седлото и торбата с парите. Никой не беше разбрал как го е направил.
Грей коленичи и внимателно се огледа. Мъжете напрегнато следваха погледа му. Фентън Труман се приближи.
— Къде е тоя кучи син?
— Взел е парите! — отговори гневно Джери Грей.
— Може само да ги изяде, а ние ще ги измъкнем от тумбака му! — озъби се русият великан.
— С моя нож! — процеди през зъби Джери Грей.
12.
Ласитър знаеше, че мъжете искат не само парите, но и живота му. Погледът му непрекъснато се плъзгаше нагоре към конете им. По този проклет стръмен склон нямаше никакво прикритие. Сто пъти щяха да го улучат, преди да стигне върха.
Може да убие Джери Грей, но и това нямаше да помогне. Като знаеха, че носи толкова пари в себе си, другите щяха да го гонят до дупка. Слънцето вече слизаше от зенита си, но още доста дълго щеше да е светло. Какво да прави, докато падне мрак? Напрегнато се огледа наоколо. Още сто ярда, и първите щяха да го видят. Затова се наведе и затича навътре в лабиринта от карстови скали. Търсеше удобно място, където да не могат да го обкръжат. Ако трябваше да се защитава от всички страни срещу тия бандити, това щеше да бъде краят му.
Имаше късмет. Когато се промъкна покрай една скала, забеляза неголяма пещера в скалната стена. Бързо хвърли вътре манерката, седлото, торбата със стоте хиляди долара и уинчестъра си и се скри вътре. Не изпускаше от очи въоръжените мъже, които пристъпваха приведени по скалите, без да вдигат глави, тъй като го търсеха зад скалните блокове. Забелязаха го едва когато стигна пукнатината и се скри вътре.
Чуха се викове. Някой диво изкрещя. Всички изпразниха пушките си срещу него, въпреки че не го виждаха — може би се надяваха да го улучи някой рикошет от скалната стена.
Ласитър се хвърли на земята. Куршумите свиреха покрай него, профучаваха над главата му, удряха се в скалите и се разпръскваха на всички страни. Слава богу, че след десетина минути стрелбата спря! Ласитър не беше получил и драскотина.
Отново стана тихо. Барутен дим обгърна пещерата. Ласитър се промъкна предпазливо напред и вдигна глава. Видя, че бандитите са обградили целия скален масив. Явно се страхуваха, че някъде там горе може би има изход. Ласитър се почувствува по-добре. Залагаше на тъмнината. Нощем не можеше да се види много, но нали другите също не виждаха…
— Ласитър! — прозвуча гласът на Джери Грей. — Предай се! Нямаш никакъв шанс!
Той не смяташе така, но не му отговори.
— Ласитър, трима от моите хора потеглиха към ранчото на Лоланд. Те ще хванат Патриша Хърст. Ако не се предадеш доброволно, ще извием врата на твоята кукла!
Ласитър беше видял тримата ездачи и се беше сетил къде отиват. Но имаше доверие в стария слуга. Той щеше да бъде нащрек и да скрие Пат на сигурно място.
— След два дни мъжете ще я доведат тук — извика Джери Грей. — И ще видиш какво ще стане тогава! Всеки от хората ми ще я има. Тук, пред очите ти! Тогава ще молиш пощада, Ласитър! Виж какво! Хвърли ни парите и изчезваме! Няма да преследваме нито теб, нито жената!
— Дръж си устата или ще запаля парите тук, в пещерата! — извика в отговор Ласитър.
Настъпи тишина. За известно време го оставиха на мира.
— Ако направиш това, ще ти пратим Патриша за компания — извика след малко Джери Грей. — С въже около шията!
Ласитър се наведе навън с пушка в ръка. Но кучият син беше добре скрит.
— Предложението ми е все още в сила, Ласитър! — извика след известно време той. — Хвърли парите и си отиваме. Ще повикам и тримата, които отидоха да доведат жената.
— Нужно ми е време да помисля — отговори Ласитър.
— Не, по дяволите! Искаш да печелиш време. Помисли си в какво положение си! Ще умреш от глад там горе, а когато дойдат хората ми с оная, Хърст, ще има истински празник. После ще й прережем гърлото, ако не внимаваш. Изборът ти е само един — парите! Хвърли ни ги! Давам ти точно една минута. После предложението вече не важи. Тежко ти тогава, Ласитър! Краят ти ще бъде ужасен!
Ласитър видя един от хората на Грей. Беше клекнал зад една висока скала и се беше обърнал така, че се виждаха лявото му рамо и кракът му. Ласитър се прицели в ботуша и натисна спусъка. Мъжът изпищя от болка и бързо се скри.
Отново избухна безредна стрелба. Ласитър бързо се просна на земята. Но също така внезапно изстрелите секнаха. Профучаха още няколко куршума, после отново настъпи тишина.
Малко преди да залезе слънцето, бандитите решиха да доведат конете си. Трима мъже тръгнаха нагоре по стръмния склон. Ласитър коленичи и стреля по тях. Първият беше улучен в коляното и се затъркаля надолу по склона. Вторият също беше тежко ранен. Третият с голям скок се скри зад една скала. Ласитър обаче трябваше отново да легне на земята. Другите го засипаха с револверни и пушечни изстрели. Рикошетите плющяха около него.
В началото мъжете бяха точно една дузина. Трима бяха тръгнали към ранчото на Лоланд. Един беше улучен в крака, други двама бяха тежко ранени. Шестима извън строя! Шансовете му се увеличаваха.
— Ласитър, ти, адско изчадие! — извика отново Джери Грей. — Знаем, че разчиташ на нощта. Ние също! Да знаеш, че ще те намерим и ще получиш толкова олово в тялото си, че и четирима мъже да не могат да те вдигнат.
Ласитър го остави да си приказва, без да отговаря.
Мъжете изчакаха да се стъмни и едва тогава отведоха конете си долу. Ласитър успя да се ориентира по тропота на копита. Можеше да изстреля няколко куршума по тия негодници, но не го направи, тъй като не искаше по случайност да улучи някой от конете.
Бандитите запалиха огън отстрани между скалите. Там наблизо разположиха и конете си. Беше невъзможно да се разбере точно колко мъже са край огъня и колко охраняват скалната стена. През деня всички си бяха намерили добро укритие, а през нощта въобще не се показваха.
Когато след полунощ Ласитър реши да действа, той много добре знаеше на какъв риск се излага. Но трябваше на всяка цена да ги изненада. Така може би щеше да се промъкне.
Успя да пролази безшумно до ръба на скалите. Там скочи на крака. Той преметна през рамо седлото и торбата с парите. Взе пушката под мишница, сложи револвера в кобура и се втурна в черната нощ с нож в дясната си ръка.
Достигна точно това място, което още през деня си беше избрал и запомнил добре. Претърколи се напред и се притаи до една скала, зад която не се криеше никой. В този момент мъжете наоколо наскачаха и когато Ласитър се претърколи настрани, се чуха първите изстрели.
Един от мъжете го забеляза и се затича право срещу него. В същия миг той стреля и куршумът профуча покрай лявото ухо на Ласитър. Той се приведе и запрати ножа си по фигурата. Улучи, преди бандитът да е успял да стреля втори път.
