11.
След няколко крачки Джери Грей се спря и се загледа след кануто, докато тъмнината го погълна. Знаеше, че е безмислено да тръгне без посока и да се надява, че ще срещне хората си. Затова седна на тревата и зачака. Стана полунощ, когато най-после чу конски тропот. Скоро различи и сенките на ездачите и скочи като ужилен.
— Фентън! Ето ме, тук съм! — извика гръмко той.
Конете ускориха ход.
Знаеше си той! Можеше да се довери на хората си. Изцяло! Сега ще види този Ласитър! Веднага ще се втурне след този кучи син и ще го преследва, докато го залови. Не парите бяха главното! На всяка цена трябваше да отстрани Ласитър от пътя си. Откакто беше слязъл от лодката, не мислеше за нищо друго.
С дълги крачки той се затича към хората си, като викаше непрекъснато:
— Тук съм! Ето ме!
Докато се сблъска с коня на Труман. Русият великан скочи от седлото и го хвана здраво за раменете. Едва не се прегърнаха. Другите мъже също слязоха от конете и ги наобиколиха.
— Този мръсник — каза с яд в гласа Джери Грей — продължи надолу с парите! Не мога да си обясня накъде е тръгнал. Но няма значение! Ще го хванем! Непременно ще го хванем и тогава собственоръчно ще му извия врата.
Той пъхтеше и едва си поемаше въздух. Не само беше тичал твърде бързо — беше толкова разярен, че не можеше да диша.
— Не си и помислихме, че ще дойдете по реката — призна си Труман. — По пътя бяхме поставили две засади. В старата къща — също. Непременно щеше да се хване в капана. Откъде идвате?
— Бяхме в ранчото на Лоланд! Оная Хърст и слугата й ни чакаха с файтон зад дъскорезницата. Отведоха ме в ранчото. Оттам дойдохме с кануто по реката.
— Тази Хърст! — озъби се гневно Труман. — Предполагах, че тази уличница работи за него. Но и тя ще си получи заслуженото. Дали все още не е в ранчото?
— Не мога да си представя подобно нещо — отговори Джери Грей.
— Да не мислите, че тази мръсница ще се осмели да се върне в Грийн Ривър?
— И в това не вярвам. Сигурно ще се срещне с Ласитър някъде на юг. Вероятно е напуснала ранчото веднага, след като ние с Ласитър отплувахме с кануто.
— На юг! Но къде, по дяволите? — зачуди се Труман.
— Ако продължи с лодката, ще се срути в някой водопад на големия каньон — обади се Лари Стентън — и ще отплува като труп надолу по река Колорадо.
— С файтона си оная Хърст трябва да се движи по шосето — каза Труман. — Значи се е насочила към Хенквил. Остава само въпросът как Ласитър ще се добере дотам с проклетото си кану!
— Няма да го метне на гърба си и да върви пеша, я! — обади се един от мъжете. — На десет мили оттук има ферми. Пасищата им стигат до Грийн Ривър. Там лесно може да си купи кон и да отиде при мадамата си в Хенквил.
Всички замълчаха. Това, което чуха, беше разумно. Но дали действително беше възможно? Само дявол знае какво ще измисли онзи тип и как се е уговорил с жената. Колкото и логични да бяха разсъжденията им, те все пак си оставаха само предположения. Всички бяха наясно с това.
— Ако жената е тръгнала веднага след вас, тя не е изминала повече от половината разстояние — каза след малко Труман.
— Да не искаш да отидеш в Хенквил и да чакаш там Ласитър и оная? — запита сърдито Джери Грей.
— Ще предложите ли нещо по-добро? — отзова се сухо Труман.
— Знам само, че искам да си върна обратно парите и да извия врата на оня кучи син! — избухна Грей. — И затова здравият ми човешки разум подсказва, че трябва да следваме Ласитър по петите. А петите му не са в Хенквил, а ето там! — той протегна ръка и посочи реката.
— Да тръгнем по брега, докато видим кануто — предложи някой.
Джери Грей изщрака с пръсти.
— Точно така, по дяволите! Първо трябва да открием тоя тип. А за жената има време.
— Да тръгнем по брега — рече Труман. — Джак, ти дай на шефа коня си и ела да се качиш при мен.
Мъжете препуснаха. В редица по двама и по трима, плътно един след друг, те тръгнаха ходом по брега на Грийн Ривър. Нарочно сдържаха конете, за да не ги преуморяват.
До края на нощта яздиха по продължение на брега и изминаха доста мили, докато откриха кануто. Празно и изоставено, то лежеше с кила нагоре край един храст.
Мъжете го наобиколиха. Джери Грей победоносно изгледа Труман:
— Това ще му струва главата!
Русият исполин кимна:
— Да! Това беше грешката му. Трябваше да потопи кануто тоя идиот!
— Намираме се близо до ранчото на Саймън — каза един от мъжете. — Това е негова земя.
Джери Грей устреми поглед в далечината. Доволна усмивка играеше по устните му.
— Да тръгваме да си вършим работата, хора — каза той и пришпори коня си.
Мелезът Брикс ги поведе. Беше открил следата на Ласитър и я следваше. Прекосиха едно плато, обрасло е гъста трева, но без нито едно дърво, и скоро видяха ранчото на около две мили пред себе си. От два комина се издигаше пушек. Слънцето изгряваше. Лари Стентън и метисът препуснаха в галоп към къщата. Скоро се върнаха и Стентън съобщи, че Ласитър е бил там, купил си е кон и е тръгнал на север.
Джери Грей спря коня си и сложи ръце на хълбоците.
— Купил си е кон! От моите пари!
— Кон заедно със седлото — допълни Стентън.
— А така!
— Преднината му е около час — каза Стентън и посочи на север.
— Какво, по дяволите, ще прави там? — учуди се Джери Грей и извърна глава, щом срещна погледа на Труман. — Нима Хенквил, където ще се срещне с оная Хърст, се намира на север?
— Северозападно от тук! — отговори Труман. Джери Грей го изгледа с безразличие и пришпори коня си.
Индианецът отново мина напред и скоро откри следата на самотен ездач. Тя водеше право на север.
Малко преди обед метисът внезапно изгуби дирята. Джери Грей изруга и им заповяда да спрат.
— Нищо чудно! — обади се Труман. — Къде е тръгнал Брикс? Хенквил е на запад от нас.
Претърсиха наоколо. След известно време чуха пушката на метиса. Отново бе открил следите на коня. Водеха на север!
Джери Грей изгледа помощника си с едва сдържана ярост. Устните му трепереха от възбуда.
— Хенквил! Нали оная уличница го чака в ранчото на Лоланд! — избухна той и изплющя с камшика по задницата на коня си. Колоната ездачи се понесе след него. В бърз галоп те настигнаха метиса и продължиха на север. След един час видяха самия Ласитър.
Разстоянието помежду им беше не повече от миля. Вероятно беше объркал пътя. Водеше коня по един стръмен склон в западна посока. Следваха ги облаци прах.
Ласитър не беше объркал пътя. Той водеше коня си към едно малко поточе. Искаше да го напои. Забеляза преследвачите си едва когато спряха на билото над него.
Множеството издатини и процепи в скалите предлагаха прикритие. Когато мъжете насочиха пушките си срещу тях, Ласитър сграби коня за юздите и го дръпна да се скрият зад една скала. Но кафявият жребец не успя да направи нито крачка. Осем пушки изгърмяха едновременно и конят се строполи на земята, улучен от осем куршума. Ласитър моментално изчезна зад скалата.
Но това не беше краят. Мъжете не бързаха. Знаеха, че са го уловили в капан. Без кон нямаше къде да бяга в тази скалиста пустиня.
Джери Грей заповяда да слязат от седлата. Погледът му обходи мъжете един след друг, докато се спря
