Джери Грей се обърна към Труман:
— Сега вече и аз предчувствам нещо, Фентън! Виновни са тия слепци! Джънки и този тук!
И отново удари с юмрук по масата.
— Свикай всички хора! Веднага да се върнат! — извика гръмко той. — Искам да ги видя скоро тук. Ти, Лари, отиваш веднага в хотела с още някого и ми довеждаш тук стария Джерико. Само внимавайте да не усети нещо! Просто му кажете, че искам да му поръчам нещо. Кой от охраната е тук?
— Джак и Хенри — отговори Лари Стентън.
— Ще вземеш със себе си Джак — нареди Джери Грей. — Хенри ще тръгне след вас, а когато вие се върнете насам с дъртака, той да остане там и да не изпуска от очи старата барака. Много съм любопитен какво става там.
Лари Стентън веднага закрачи към вратата. Фентън Труман се надигна сковано и нахлупи шапката си.
— Това е просто невероятно! Търсим това копеле като игла в купа сено, а той си седи най-спокойно в стария хотел и си пие с удоволствие бирата. Не знам само дали спи под едно одеало със слугата, или оная Хърст се е вмъкнала в леглото му!
Джери Грей втренчено го изгледа.
— Каква работа са имали двамата близо до къщата на салджията? Още тогава ми се стори странно — той вдигна дясната си ръка и я завъртя във въздуха. — Но досега си мислех, че тя е лейди. Ти какво ще кажеш?
Фентън Труман се хвана за главата и затвори за момент очи.
— Още не съм в състояние да мисля както трябва…
— Да, да! Но сега си по-добре, нали?
— Горе-долу!
— Може би е по-добре да останеш тук и да изпратиш Брикс.
— Не, ездата ще ми се отрази добре — отговори Труман и излезе.
Джери Грей се изправи, отиде до прозореца и се загледа надолу към улицата. Видя Лари Стентън и Джак Фийлд, които се отправиха към хотела. Чакаше с нетърпение да му доведат стария слуга. Смяташе здраво да го притисне.
Той се обърна и изведнъж се вкамени. Отначало не можа да повярва на очите си. Стори му се, че вижда призрак. Примигна объркано няколко пъти, за да се убеди, че не се лъже. На вратата стоеше Ласитър, влязъл незнайно как, и се хилеше.
— Цялата ви сила се състои в страхотния ви усет, Ласитър! — промълви дрезгаво Джери Грей. — Когато около мен има 20 мъже, никой не може да ви види и чуе.
— Това би било глупаво от моя страна — ухили се още по-широко Ласитър. — Или?
— Какво искате? — попита Джери Грей.
10.
Ласитър прекоси стаята, спря се плътно пред Джери Грей и натисна левия показалец в гърдите му като дуло на револвер.
— Искам парите! Стоте хиляди долара — отговори той. — Вече идвах тук заради тях. Нима не помислихте, че мога да дойда пак?
Погледът на Грей потъмня. Той преглътна няколко пъти.
— Искам парите! — повтори Ласитър. — Ще взема парите или едно парче дърво. А парчето дърво в този случай сте вие.
Джери Грей впери очи в него и замълча. По вида му личеше, че много иска да види Ласитър в ада, а себе си — сред своите въоръжени убийци.
— Сега трябва да решите! — продължи Ласитър. — Или ще получа парите, или ще ви взема със себе си.
— Това е изнудване! — изхриптя Джери Грей.
— Точно така!
Джери Грей си пое дълбоко въздух. Стоеше съвсем близо до прозореца. На Ласитър се стори, че той размишлява дали не би могъл да разбие стъклото и да скочи на улицата. С малко повече късмет щеше да си счупи само краката, не непременно врата.
— Вие какво очаквахте, Грей? Че всичко ще се забрави, щом мине малко време? Избийте си това от главата!
— За кого работите, Ласитър? Кой ви даде тази задача?
— Изпратиха ме големите риби от Вашингтон!
Погледът на Джери Грей отново се вкамени.
Лицето му почервеня. Ужасът качи всичката кръв в главата му.
— Вие блъфирате, Ласитър! — извика той.
— То си е ваша работа дали вярвате, или не — отговори спокойно Ласитър. — Но ще се убедите в противното по-скоро, отколкото ви се иска.
— В ада да горите дано!
Ласитър извади револвера и го насочи към него.
— Хайде да вървим!
— Това е отвличане!
— Глупости, отиваме на съд!
— Ще си взема най-добрите адвокати!
— Защо не? Но сега тръгвайте!
В този момент се почука. Ласитър сграбчи Джери Грей, дръпна го от прозореца и застана с него с гръб към стената.
— Ей сега ще ви се случи нещо, Ласитър — произнесе жлъчно Грей и очите му отново почнаха да изпускат искри. — Влез! Отворено е!
В стаята надникна Лари Стентън.
— В оная стара колиба няма жив човек. Какво да правим?
Той внезапно замлъкна, тъй като разбра какво става и позна Ласитър в грамадния мъж зад шефа си.
— Твърде късно е — каза Ласитър и тръгна с Джери Грей към вратата. — Вашите хора вече могат да направят само едно: да се отстранят от пътя ми.
Лари Стентън се дръпна назад и тресна вратата.
— Почакайте, Ласитър! — изхриптя Джери Грей.
— Ще платите ли?
— Да! Но не мога да събера парите толкова бързо. Имам нужда от два дни.
— Да ги нямаме такива. Имахме точна и ясна уговорка. Ваша е вината, че не спазихте срока. Дайте заповед на някой от хората си да събере парите. Ще се уговорим къде да се срещнем с него. Тогава ще ви откупи. Но само срещу сто хиляди долара! Нито повече, нито по-малко!
— Но аз говоря честно!
— Да, сега сте честен! — засмя се Ласитър. — Докато усещате дулото в ребрата си. Но само да изляза оттук и ще промените мнението си.
— Не, няма!
— Дадох ви шанс. Щом не го взехте насериозно, сега ще си теглите последствията. Викнете някой от хората си!
Ласитър отвори вратата и излезе с Джери Грей в коридора. За да не изплаши гостите на хотела, тръгнаха към задните стълби. Там ги посрещна Лари Стентън. Той понечи да се махне, но Джери Грей го повика. Ласитър облегна гръб на стената, притисна до себе си Джери Грей и опря револвера под брадата му. Стентън колебливо се приближи и спря на три крачки от тях.
— Лари, Фентън трябва да събере сто хиляди долара — каза тихо Джери Грей. — Нали виждаш, че съм в ръцете му. Ласитър, къде да донесат парите?
