9.
Джери Грей сърдито остави чашата кафе на масата. Появата на Фентън Труман в кантората развали апетита му.
— Изглеждаш така, сякаш са те прекарали през изстисквачка за дрехи, Фентън!
— Точно така се чувствувам — отговори дрезгаво великанът.
— Седни!
— Благодаря ви, сър! — Труман седна на масата срещу него.
— Искаш ли да хапнеш нещо?
Фентън Труман поклати глава.
— За бога! Не разбирам как оня тип е издържал няколко дни с тая отрова в тялото си.
„Оня тип“ беше Ласитър.
— Не ми напомняй за тоя кучи син — ядоса се Джери Грей. — Никога не съм предполагал, че един мъж може да ме държи толкова време в напрежение.
— Още ли го търсят?
Джери Грей кимна.
— Само един е останал тук като лична охрана.
— Мислите ли, че Ласитър ще се появи отново тук?
Джери Грей сериозно го изгледа.
— От това копеле всичко може да се очаква.
Русият великан сурово се изсмя.
— Ако не го заловим днес или утре, по-добре е да събера парите — произнесе горчиво Джери Грей.
— Мислех си, че Брикс ще се справи…
— Можеш ли да претърсиш целия град и да намериш следа? — защити цветнокожия следотърсач Джери Грей.
— Искате да кажете…
— Да! Тоя негодник се е върнал в Грийн Ривър и е бил тук през цялото време. Освен в дните, когато беше в наши ръце. Но и аз сгреших. Още когато се върнахме и го намерихме полумъртъв в кантората, трябваше да накарам Спади да го умъртви окончателно. Сега негодникът изчезна, а аз все още не знам кой го е изпратил.
На вратата се почука и в кантората влезе Лари Стентън.
— Нося ви страхотна вест, сър! — изпъчи се той.
— Интересува ме само Ласитър.
Мъжът се приближи.
— Точно за Ласитър се отнася, сър. Или поне така изглежда. Намерихме Джорди Милър…
Джери Грей и Фентън Труман се обърнаха едновременно и напрегнато го изгледаха.
Лари Стентън идваше от Тексас и имаше нахаканото поведение и надутия тон на петролотърсачите, въпреки че произхождаше от доста по-южни места и никога не беше помирисвал нефт.
Той пъхна палци под колана с револвера, олюля се на високите си ботуши и изгледа един след друг двамата си шефове.
— Джорди Милър е мъртъв!
— Какво?! — сепна се Джери Грей и размени недоверчив поглед с помощника си.
— Някой го е застрелял — заяви Лари Стентън — от непосредствена близост. Току-що ни го съобщи погребалният агент. Той го е намерил. Лежи на гробищата в една дупка, която гробарите са изкопали за мис Мей, умряла преди три дни от черната болест.
Джери Грей и русият исполин скочиха на крака.
— Не е било черна болест — продължи Стентън. — Доктор Мейл е бил пиян. Когато изтрезнял, установил, че старата е умряла от белодробно възпаление. А тия от градския съвет вече решили да изгорят всички къщи наоколо.
— По дяволите старата Мей! — извика Джери Грей. — Кой е убил Джорди Милър?
— Да не искаш да кажеш, че е Ласитър? — попита напрегнато Фентън Труман. Двамата с Грей отново седнаха.
— А кой друг би могъл да го стори? — отговори Стентън.
— О, не! — махна с ръка Джери Грей. — Милър винаги си е бил мръсник. В Калифорния е търгувал с фалшиво злато и мамел хората с него. „Сляпо злато“, или както там се нарича. Някой лаик въобще не може да го различи. Освен това винаги носел в джоба си колода карти, които били с оловни тежести. Толкова хора е измамил през живота си, та нищо чудно да го е пречукал някой отмъстителен омбре. Не виждам защо това да е работа на Ласитър! Е, добре! Все пак Милър беше от моите хора, член на моята охрана. Започнете разследване! В този град никой не може безнаказано да убие някой от моите хора — и той удари с юмрук по масата. — Не и в този град, по дяволите!
— Освен това говорих с Били — продължи Лари Стентън. — Разказа ми, че преди няколко дни видял Джорди Милър заедно с Джерико.
— Кой е Били и кой, по дяволите, е този Джерико? — попита Джери Грей и вдигна очи към тавана.
— Джерико е слугата на Патриша Хърст — отговори Труман.
— А Били е помощник-пекар тук наблизо — допълни Стентън.
Джери Грей се обърна към русия си помощник.
— Нали вчера видяхме Патриша и слугата й във файтона близо до старата къща край реката?
Фентън Труман кимна и махна с ръка към Лари Стентън:
— Продължавай, Лари! Май нещата лека-полека се проясняват…
Стентън сви рамене.
— Това беше всичко. Били ги е видял да тръгват към стария хотел и оттогава никой не е виждал Джорди Милър.
Джери Грей отново изгледа русия великан.
— Когато Ласитър се появи за пръв път тук, нали беше отседнал в стария хотел?
— Точно така! — отговори Труман.
— Никой ли не се е сетил да провери как стоят нещата там? — продължи да пита Джери Грей.
— Напротив! Разбира се, че се сетихме. Два пъти пращах хора в стария хотел. Както им е казал Джерико, Ласитър е нощувал само веднъж при тях и след това с Патриша повече не са го видели. И при втората визита не узнахме нещо повече.
— Май има нещо гнило — установи Джери Грей.
Лари Стентън се ухили.
— Бих казал, че вони!
— Нашите хора претърсили ли са както трябва това свърталище на дървеници, или старият Джерико го е отпратил от вратата? — попита отново Джери Грей. — Кой е ходил там?
— Джънки и ти, Лари! — отговори Труман.
— Аз ли? Ами да… — почувствува се изведнъж неудобно Лари Стентън. — В тая порутена колиба няма никакви клиенти. Вече няколко седмици не е отсядал никой. Какво говоря, години наред!
— На, вратата ли стояхте, или претърсихте къщата, както ви наредих?
— Огледахме се. Джънки отиде в обора. Там имаше само едно старо муле.
— А по стаите?
— Там няма клиенти — отговори Стентън.
— А втория път кой беше там? — попита Джери Грей.
— Пак аз и Джънки.
— Точно така. Аз ги изпратих — потвърди Труман.
— Е, и? — попита Джери Грей.
Лари Стентън сви рамене.
— Нямаше причина да не им повярваме.
— И сега ли нямаш причина? — извика Труман.
— Тогава не знаех нищо за Джорди Милър. Били ми го каза едва няколко дни по-късно, когато ме попита къде е Милър и аз му казах, че е изчезнал.
