закрачи към дъното на обора. Над яслите висяха стари съдини и две седла. На едно от тях беше привързано ласо. Взе го и го отнесе на Пат. Поиска да го пъхне в ръцете й, но тя продължаваше да ги държи опрени на хълбоците, с очи, вперени неотстъпно във вързания негодник.
— Завържи го за краката му!
Старецът въздъхна дълбоко, но я послуша.
— И двамата зле ще си изпатите! — избухна гневно мъжът. — Грей ще ти откъсне главата, старче! А на тази фурия до тебе ще й одере кожата. Можете да бъдете сигурни в това.
Пат не му обръщаше внимание. Тя гледаше как Джерико връзва ласото, после хвана другия му край и го прехвърли през голямата греда на покрива, под която стоеше.
— Мърша! Мръсница такава! Гадна курва! — почна да ругае Джорди Милър, когато двамата задърпаха ласото и го издигнаха към покрива. Стана циничен. Най-после увисна с главата надолу под покрива и млъкна.
Пат го ритна с десния си крак по гърдите. Едрият мъж се заклати като махало напред-назад. Пат го блъскаше с две ръце, за да ускори люлеенето. Старият й прислужник стоеше отстрани и не можеше да повярва на очите си.
— Къде е Ласитър? — изкрещя Пат. — Отговаряй, мръснико!
Бандитът продължаваше да се люлее с главата надолу и мълчеше. Гневът на Пат сякаш й вдъхна нови сили. Тя го блъснах такава сила, че той се залюля от едната стена до другата, напред-назад, напред- назад.
— Ще си удари главата! — предупреди я Джерико. Пат отново блъсна вързания бандит и изтича две крачки след него.
— Не само ще я удари, ами и ще си разбие черепа, ако не проговори!
Тя се отстрани и когато летящото тяло се върна към нея, отново го бутна с всичка сила. После затича след него.
— Спрете! — изкрещя уплашено Милър. — Откачени такива! Всичко ще ви кажа. Но кажи й да престане, Джерико! Спри я!
Пат сложи ръце на кръста си и го остави да се полюлее още малко.
— Искам да знам къде е сега Ласитър! — извика след него тя.
— Първо ме пусни на земята, вещице!
Пат отново го блъсна с все сила и затича към отсрещната страна.
— Спри! Джерико, спри я! — изпищя ужасено бандитът. — В старата къща при сала. Джерико я знае.
Пат изгледа въпросително стария си слуга и той кимна. Тя хвана бандита, за да спре люлеенето, и Джерико побърза да й помогне. Развързаха възлите и внимателно пуснаха на пода вкочаненото от ужас тяло. Бандитът беше облян в пот и остана да лежи със затворени очи. Не искаше да ги гледа.
Пат завърза здраво края на ласото за една странична греда.
— За да не ми избяга! — обясни на стареца тя. — Ако е излъгал, ще плисна кофа спирт и ще подпаля обора. Никой повече няма да намери това копеле.
Старикът усети как го побиват студени тръпки. Джорди Милър широко отвори очи.
— Не! Казах ви истината! Пуснете ме! Не ви излъгах. Но каква полза? При него е Джери Грей с цяла дузина мъже. Нямате никакъв шанс. Ще ви изпозастрелят. А какво ще стане с мен?
— Няма защо да крещиш — отговори студено тя. — Никой няма да те чуе.
Пат излезе от обора. Старият слуга я последва и грижливо заключи. Не само завъртя ключа, а сложи и дебелата греда на вратата.
— А сега? — попита той и въпросително я изгледа.
Пат също го погледна. Изведнъж очите й угаснаха, а раменете й ниско увиснаха. Старикът разбра — тя беше на края на силите си. Красивите й очи се напълниха със сълзи.
— Помогни ми, Джерико! — прошепна тя.
— Но, Пат, как да ти помогна срещу дузина въоръжени мъже?
— Нали знаеш къде е къщурката на пазача на сала?
— Да! — старецът сложи ръка на рамото й. — Но какво от това? Не бива да се появяваме там. Възможно е Ласитър отдавна да им е казал, че през всичките тези дни е бил при нас. Сигурно скоро ще дойдат тук.
Пат сърдито поклати глава.
— Не и Ласитър. Той никога няма да ни издаде.
— Нали го видя този? — Джерико посочи с палец към обора.
— Ласитър е съвсем друг човек.
— Всеки може да омекне!
— Джерико! Нямаме много време — такова чувство имам.
— Не знам какво бихме могли да направим…
— Нека поне отидем до реката.
— Ще докарам файтон — отговори мрачно старецът и излезе през входа за конете.
Пат се върна обратно в къщата. Когато влезе в дневната и пристъпи към прозореца, едва не получи удар. Вратата на обора беше отворена и от нея тъкмо излизаше Джорди Милър.
Как беше успял да се освободи?
Сърцето й се качи в гърлото. Бандитът се огледа наоколо и с дълги крачки се отправи към къщата.
Пат изтича до масата и грабна револвера. Мъжът вече беше влязъл вътре. Тя отвори тихо вратата и изтича на стълбата. Той беше на долния етаж и влизаше от стая в стая. Пат заслиза надолу. Тъкмо стигна до средата, когато бандитът излезе от приемната. Той веднага я забеляза и спря.
— Почакай, мръснице! Сега ще ти извия врата! Но първо ще си поиграем малко.
Тя вдигна револвера с две ръце и се прицели право в лицето му.
— Змия! Зверче! — изсъска той и се втурна нагоре по стълбата, сякаш изобщо не забелязваше тежкия револвер. Вземаше по три стълби наведнъж. Лицето му беше изкривено от гняв и похот.
Силното му пъхтене й напомни за нападаща мечка гризли. Беше още съвсем млада, когато една такава едва не я уби. Стисна зъби и стреля. Гърмът от тежкия пистолет разтресе стария хотел.
Джорди Милър сякаш се блъсна в стена. Спря с отворена уста и диво се изсмя. Беше смъртно ранен, но Пат не разбра това, нито пък той поиска да го проумее. Когато се олюля и се наведе напред, револверът изгърмя. Още веднъж и още веднъж.
Бандитът падна назад и се строполи надолу по стълбата. Претърколи се няколко пъти и остана да лежи на пода в салона.
Пат избяга обратно в стаята си, хвърли се на леглото и започна да повръща. Револверът се изплъзна от ръцете й и издрънча на пода. Най-после след половин час се прибра Джерико.
— Боже мой, никой ли не чу изстрелите? — попита той, като влезе при нея.
Тя поклати глава. Старецът отиде до леглото, наведе се и я погали по гърба.
— Намерих кола, Пат…
— Първо махни трупа отдолу. Не мога да го гледам! — изплака отчаяно тя.
Джерико се изправи.
— Ще го отнеса обратно в обора — каза той и излезе.
Тя го чу на долния етаж. Изглежда теглеше мъртвия през салона към задната врата. Отново й прилоша, но в стомаха й вече нямаше нищо.
— Хайде, стани! — каза изведнъж Джерико съвсем близо до нея.
Пат се стресна. Нима беше заспала? Скочи от леглото. Джерико побърза да я подкрепи.
— Само да знаеш как изглеждаш! — каза укорително той. — Би трябвало да си легнеш.
Тя го отблъсна и се наведе да си вземе револвера.
— Нямам вече патрони.
Джерико бръкна в джоба на якето си и й подаде цяла кутия. Тя я взе и се усмихна с благодарност.
— Много си мил, Джерико!
Той шумно преглътна.
— Да знаеш само колко съжалявам, че не ти подхождам по възраст — отговори развълнувано
