Отрова!
Прочутата отрова за стрели от Африка! Нали оттам идваше този дъртак!
Ласитър с ужас установи, че изобщо не може да се помръдне. Поиска да вдигне двуцевката си, да изскочи от стаята и да извика за помощ, но не успя да раздвижи нито краката, нито ръцете си. Дори не можеше да отвори уста.
Всичко се завъртя пред очите му. Образът на стареца се размаза в отвратителна гримаса. Предметите в стаята сякаш летяха около него. Олюля се. Объркани мисли лудо се заблъскаха в главата му. Изведнъж черно було се спусна пред очите му и той политна да падне. Уплашено сви крака и се смъкна напред. При падането се вкопчи за стария негър, без сам да го усеща. Някаква музика пищеше в ушите му.
Лицето на чернокожия се люлееше пред очите му непрекъснато. Веднъж по-светло, веднъж по-тъмно. По едно време усети, че дъртакът ужасно смърди на чесън. Но странно, това не го засягаше…
Изведнъж пред него се появи Джери Грей. Грамаден, с дълги крака и насочен към него револвер.
— Кой те изпрати в Грийн Ривър, Ласитър? — прогърмя гласът му. — Отговаряй! По чия заповед си дошъл тук да всяваш смут? Кой ти плаща? Отговаряй, или ще ти смъкнем кожата от бой! Разбра ли?
Ласитър отговори нещо, без сам да разбира какво. Джери Грей гневно се обърна настрана. Отнякъде повя вятър. Ласитър усети дъх на вода и блато. По дяволите, май че не беше вече в Грийн Ривър! Само да можеше да мисли малко по-ясно! Усещаше само, че страшно му се повръща.
Сети се за Пат. Дълго време се опитваше да си спомни коя всъщност беше тя, дали беше руса или тъмнокоса.
Някъде наблизо имаше водопад.
Старият негър отново се изправи срещу него с дългата и тънка игла в ръка. Ласитър нададе пронизителен вик, но проклетият кучи син пак го убоде и той не можа да се възпротиви. Потъна отново в черната нощ на забравата, докато Джери Грей не го изтръгна със сила оттам.
— Отговаряй, кучи сине, отговаряй! — изрева диво мъжът. — Кой те изпрати в Грийн Ривър? Кой ти плаща?
Ласитър ясно чуваше всяка дума, но не разбираше смисъла. Трудно му беше дори да различава пред себе си Джери Грей. Каза му го, но Джери Грей явно не го разбра. Той изкрещя от гняв и си тръгна. Ласитър започна да повръща. Проклетият негър не го уби, но го държеше на ръба на смъртта с все нови и нови дози отрова. Въпреки цялата си вцепененост Ласитър разбра, че трябва да унищожи това черно куче, иначе никога нямаше да се измъкне от тази дупка, където и да се намираше тя.
Но имаше единствено волята да стори това. Нищо повече. Не можеше дори да помръдне ръка.
7.
Пат гледаше през прозореца, но не виждаше нищо пред себе си. Ласитър не й излизаше от главата. Когато тръгна, й обеща, че ще се върне след два часа. Междувременно бяха минали повече от 24 часа, а него все го нямаше. По лицето й се стичаха сълзи. Преди осем часа Джери Грей се беше върнал в града с цялата си шайка. На вратата се почука.
— Отворено е! — извика тя.
Беше Джерико, старият предан мърморко. Влезе и спря до вратата.
— Какво има? — попита сърдито тя. — Да нямаме клиент?
— Не, нямаме клиент.
— Какво тогава?
— Джери Грей си е вкъщи. Но не може да се разбере дали Ласитър е там или не.
Пат скри лице в ръцете си и избухна в плач. Старецът се приближи до нея, но не посмя да я докосне. Стоеше сковано пред нея, без да знае как да я утеши. Не се осмели дори да я погали по главата. Но Пат внезапно спря да плаче и втренчи очи в него.
— Къде е Ласитър? Не е мъртъв, чувствам го! Този негодник го е затворил някъде. Но къде?
— Не знам!
— Вярвам ти. Но кой знае?
Джерико преглътна няколко пъти. Светът беше лош. Той непрекъснато мислеше за това и от тези мисли изглежда му се гадеше — поне такъв беше видът му.
— Хората на Джери Грей сигурно знаят нещо.
— Това е умна мисъл — опери се Пат. — Защото, ако те не знаят…
— Познавам се с Джорди Милър — прекъсна я старият слуга. — Но не ми се вярва да проговори.
— Кой е този Джорди Милър?
— Не е от първите му хора, но вече цяла година работи за Джери Грей и е осведомен за всичко.
Пат го изгледа.
— Би ли могъл да го доведеш тук?
— И какво ще ни донесе това?
— Това е вече моя грижа.
— Не вярвам да проговори. Той е корав мъжага. И с пари не можеш да го привлечеш.
— Сигурен ли си?
— Да! Ще спечеля всеки облог срещу теб!
— Колко помощници ти трябват?
— За да доведа Джорди Милър тук ли? — подскочи старецът.
— Да! — Пат изтри сълзите си с бяла бродирана кърпичка. — Точно това искам да кажа.
Джерико помисли известно време и решително поклати глава.
— Май ми нямаш доверие? — засегна се Пат.
— Милър е опасен бандит, Пат. Как си представяш тази работа? Само да разбере нещо за нас и веднага ще предупреди Джери Грей. Но има и друга възможност — ще му кажа, че искаш да говориш с него, защото имаш нужда от помощ. Тогава непременно ще дойде. Какво ще правим обаче, щом дойде?
— Ти само го доведи. Останалото е моя работа.
Той мрачно я изгледа.
— Имам право на това! — заяви дрезгаво Пат. — Нали преследвам убиеца на мъжа си!
— Ще кажа на Милър, че някой те задиря и търсиш закрилник.
— Да, това звучи много добре — усмихна се нерешително тя.
— И тогава ще го попиташ за Ласитър, така ли?
Пат замълча.
— Грей веднага ще ни тегли куршума само ако разбере…
— Нищо няма да узнае — прекъсна го гневно Пат.
— Пат, аз…
— Хайде, върви! — извика тя.
Старецът кимна и закрачи към вратата.
— Джерико!
Той спря и се извърна към нея.
— Не исках да бъда лоша — прошепна тя със сълзи в гласа.
Той вдигна ръка.
— Всичко е наред, Пат.
След като Джерико излезе, Пат стана и отиде до прозореца. Като го видя да се връща само след няколко минути, придружен от висок, строен мъж, сърцето й силно заби и коленете й се подкосиха, но бързо се окопити. Като чу, че двамата влязоха в къщата, седна до масата. След малко на вратата се почука. Пат бързо попи последните сълзи с кърпичката си и се опита да се усмихне.
— Моля, влезте, мистър! — извика тя. Пръв влезе Джерико.
— Пат, това е мистър Джорди Милър — каза той и отстъпи настрана.
С шапка в ръка мъжът влезе в стаята. Беше висок и строен, с гладко сресана назад коса и приятен външен вид. Изглеждаше дори симпатичен. Но доброто впечатление се изпари, когато широко се ухили, отиде при Пат и седна срещу нея, без да го е поканила.
— Къде ви стиска обувката, мис Хърст? — попита той. — Ще смачкам гривата на всеки жребец, който ви
