притеснява. А щом е за вас, мадам, няма да ви струва нищо. Само ми кажете кой е тоя тип и ще му одера кожата.
— Казва се Ласитър! — произнесе твърдо Пат.
Джерико, който стоеше до вратата, я изгледа стъписано.
Физиономията на Милър видимо омекна.
— Ласитър?
— Да. Знам, че сте го заловили, и настоявам да ми кажете къде сте го затворили — тя отвори чекмеджето, измъкна оттам стария 45-милиметров револвер на мъжа си и го насочи в гърдите на Милър.
Бандитът толкова се изненада, че изобщо забрави да реагира. Обърна се безпомощно към Джерико, а после недоверчиво изгледа Пат.
— Но, мадам — изсмя се противно той. — Вие май не знаете какво вършите. Това нещо в ръцете ви може и да стреля.
— Да, и тогава край с вас, мистър Милър! — изсъска Пат и скочи от стола. Хвана пистолета с две ръце и го насочи право в лицето му. — Къде е затворен Ласитър? Отговаряйте, или стрелям!
— Чуйте ме, мадам! Джерико ми каза, че някой ви досажда. Но както виждам, вие и сама можете да си помогнете — той стана и сложи ръка на дръжката на револвера. — А сега край на шегите, мадам, иначе аз ще извадя оръжието!
— Само опитайте! — отговори строго тя. — Не мърдайте! Джерико, вземи му револвера!
Старикът веднага се раздвижи. Мъжът поиска да се обърне към него.
— Не мърдайте! — повтори заповеднически Пат. Недоверието по лицето на Милър отдавна се беше сменило с нямо учудване. Но сега в погледа му светна ярост. Когато Джерико посегна да вземе револвера му, той се изви назад, изруга го и посегна с дясната си ръка. Пат с една крачка се озова до него и го удари по тила с дръжката на револвера. Милър се строполи на земята и остана да лежи неподвижен.
Пат до такава степен се изненада от силата на удара си, че спря като вцепенена и стъписано изгледа изпадналия в безсъзнание мъж. Джерико изглежда също се почувствува зле.
— Мислех си: сега край на всичко! — каза той и вдигна очи към нея.
— О, божичко! — прошепна объркано Пат.
— Какво ще правим сега?
— Той… мъртъв ли е?
— Не! Само е припаднал. След няколко минути ще дойде на себе си. — Пат се наведе и измъкна револвера му от кобура.
— Завържи го!
Старикът я изгледа неразбиращо.
— Казвам ти да го вържеш! — повтори тя, остави двата револвера на масата и потърси въже.
Старецът извади няколко кожени ремъци от джоба си. После обърна мъжа по корем. Пат отиде при него, коленичи и изви ръцете му на гърба. Джерико ги завърза здраво с ремъците. Пат гледаше с интерес как прави възлите.
— А сега краката — прошепна тя, щом той свърши.
Старикът само кимна. Пат му помогна и този път.
— Ами сега? — попита Джерико, изправи се на крака и изтри потта от челото си.
Пат безпомощно замълча.
— Той няма да ни каже нищо. Никога!
— Ще го отнесем в обора — реши Пат.
— Какво ще правим в обора? — попита отново старият слуга.
— Не можем да го оставим тук! Я си представи, че някой дойде!
„Тук цяла година не е идвал никой“, искаше да й каже Джерико, но замълча. Хвана припадналия от другата страна и двамата го понесоха към обора. Най-трудно им беше по тясната стълба. Старикът вървеше напред. Беше му много тежко. Когато Пат се спъна и падна върху Милър, Джерико едва не се сгромоляса под двойната им тежест, но все пак издържа до последната стълба. Там обаче силите го напуснаха, изпусна безжизненото тяло и главата на бандита се удари в пода. Двамата спряха изплашени и загрижено се вгледаха в лицето му. В оскъдно осветеното пространство гладко избръснатото лице на мъжа изглеждаше бяло като тебешир.
— О, божичко! — отчаяно проплака Пат. — Да не сме го убили? Нали трябва да ни каже къде е Ласитър!
Тя мислеше само за Ласитър! Тревожеше се единствено за него, въобще не й беше жал за ударения бандит. След като си почина малко, Джерико отново хвана тялото за краката и двамата го отнесоха в обора. Те бяха окъпани в пот и дишаха на пресекулки. Пат разкрачи крака, отпусна рамене и се опита да уравновеси дишането си, докато потта се стичаше на едри капки по лицето й.
Раменете на Джерико се вдигаха и отпускаха неравномерно. Напрежението беше вдълбало по лицето му тъмни сенки. Напълно изтощени, двамата стояха и гледаха неподвижния Джорди Милър, който още не идваше в съзнание.
— Не искам дори да си представя, че е умрял — каза Пат.
— Нищо няма да ни каже — повтори упорито старецът.
— Ще го принудя!
— Ще го заплашиш, че ще го застреляш, така ли? — изгледа я втренчено старецът и заклати глава. — Той знае, че няма да го сториш.
— Може и да се лъже! — подхвърли остро Пат.
Джерико отново поклати глава.
— Ще извършиш убийство, Пат!
— А те какво правят с Ласитър? Ами ако го убият?
— Не можеш да си отмъстиш с убийство за убийството!
— А, не мога, така ли!
— Нямаш това право!
— А те питат ли какви права имат! Да не би Рой Джордж някога да си е задавал подобен въпрос?
— Той не, но мъжът ти? — погледна я право в очите старикът.
Пат сведе очи.
— Да! И затова вече не е между живите — промълви тихо тя.
В това време Джорди Милър се раздвижи. Размърда глава, после отвори очи и се вгледа в Пат.
— Къде е Ласитър? — попита тя.
Бандитът мълчеше.
— Отговаряй! — заповяда с остър глас Пат.
— Остави му малко време, Пат! — пошепна Джерико.
— Донеси ми кофа вода!
— Пат!
— Казах ти да ми донесеш кофа вода! — изкрещя тя.
Без да каже повече нито дума, Джерико взе една кофа и излезе. Веригата на кладенеца издрънча. Когато Джерико се върна, остави кофата до краката на Пат, като избягваше да я погледне.
— Ще говориш ли, Милър? — попита тя и опря ръце на хълбоците.
В очите на бандита блесна гняв.
— О, не можеш! — извика Пат, грабна кофата и плисна водата в лицето му. Тя го обля целия, той се надигна с проклятие на уста, като че се боеше да не се удави.
Пат пусна кофата, която издрънча на пода.
— Ще говориш ли най-после? — попита тя, като откопча копчетата на блузата си и нави ръкави до лактите. Джерико следеше напрегнато всяко нейно движение.
— Ти, проклета кучко! — изсъска през зъби Джорди Милър. — Ще те оправя аз тебе, мръсница такава! Но ще бъде доста по-различно от това, което си мислиш.
— Там отзад виси едно ласо, Джерико — произнесе сурово Пат.
Старикът щеше да отговори нещо, но пронизващият й поглед го накара да се подчини. Той тежко
