Когато Ласитър облече ризата си, до него застана Пат.
— Какво толкова си приказвахте? — попита засмяно тя. — Никога не съм го виждала такъв…
Ласитър поклати глава.
— Не разбирам за какво говориш.
Тя стана сериозна.
— Одеве те питах с файтона ли ще идем.
— Аз ще замина с кануто.
Тя изненадано се взря в него.
— Ти ще останеш с Джерико тук! Не е детска игра да измъкнеш от копеле като Джери Грей сто хиляди долара.
— Надявам се утре да бъда отново тук.
— Но, Ласитър! Нали нямаше да се разделяме повече!
— Два дни! Това изобщо не е раздяла.
— Ще те придружа.
— Твърде опасно е. А и всичко може да пропадне, ако ония забележат, че водя жена със себе си. Сигурно ще видят в това предимство. Но за тях самите! Цял живот няма да мога да си простя, ако ти се случи нещо лошо.
— Не се страхувам, щом си при мен.
Джерико се притече на помощ на Ласитър, така че най-после Пат се отказа от намерението си да тръгне с него. Тя и слугата слязоха на пристана и когато Ласитър отплува с Джери Грей по течението, Пат избухна в плач. Старецът сложи ръка на рамото й. Това беше последното, което видя Ласитър. Върбите по брега скоро ги скриха от очите му.
Той караше кануто по средата на реката, за да използва течението и да избегне плитчините. Джери Грей седеше пред него. През цялото време той не пророни нито дума, нито пък се обърна да го погледне.
Грийн Ривър беше придошла. Течението беше много силно. Когато кануто навлезе в голямата река, Ласитър го насочи отново към средата. Тясната и лека лодка просто летеше напред.
Пристигнаха край старата къща малко по-рано от предвиденото. Последната миля преминаха под надвесените над водата дървета и храсти. Те предлагаха много добро прикритие. Най-после спряха под едно дърво на хвърлей камък от къщата. Водата доста се беше покачила през последните дни. Старият сал беше почти потънал, само предната му част стърчеше нагоре. Докъдето стигаха очите, не се виждаше жива душа.
Ласитър държеше с една ръка греблото, а с другата притискаше дулото на уинчестъра в гърба на Джери Грей. Нищо не помръдваше.
— Надявам се, че вашите хора няма да ни излъжат — каза Ласитър, когато часовникът му показа четири следобед. Слънцето вече отдавна беше напуснало зенита си.
— Не може ли да извикам? Може би не ни виждат…
Ласитър вдигна пушката си и стреля във въздуха. Шумът от изстрела подплаши ято птици, но нищо друго не се случи.
Когато стана пет часа, Ласитър реши да си тръгне. Тъкмо щеше да отблъсне кануто от брега, когато иззад къщата се появи ездач и препусна право към тях. Беше грамадният Фентън Труман. Явно отровата не беше успяла да го довърши.
Кануто се разлюля — така силно подскочи Джери Грей със зачервено от радост лице.
— Ето го! Фентън Труман идва с парите!
Ездачът още не ги виждаше.
— Повикайте го! — каза Ласитър. — Ако носи парите, да се приближи. Иначе да върви по дяволите.
Джери Грей долепи ръцете си до устата и извика:
— Фентън!
Въоръженият мъж вдигна глава и погледна към реката.
— Тук сме! — извика отново Грей и замаха с ръка. — Ела!
Ласитър го блъсна с дулото в гърба.
— Само ако носи стоте хиляди!
— Носиш ли парите, Фентън? Хайде, ела!
Русият великан подкара коня си към тях. Заслиза надолу по мокрия бряг и спря на десет ярда от дървото.
— Хвърли парите в лодката! — извика Ласитър. — Щом ги преброя, ще освободя Грей.
Без да каже нито дума, великанът посегна зад гърба си, измъкна една торба за фураж и я хвърли между краката на Джери Грей.
— Адиос! — извика му Ласитър.
Фентън Труман го изгледа с обичайния си ленив поглед, побутна коня си и се оттегли.
Джери Грей се наведе и отвори торбата. Беше пълна с банкноти. Той се обърна и я подаде на Ласитър.
— Вътре има сто хиляди долара! Разбрах го веднага. Още по теглото. Ето! — той сложи торбата пред краката на Ласитър и поиска да се изправи. Но Ласитър тикна пушката си под носа му така, че Грей замръзна на мястото си и изненадано го изгледа.
— Ние спазихме нашия дял от уговорката, Ласитър — процеди през зъби той.
— Казах, че първо трябва да преброя парите.
— Проклет…
Погледът на Ласитър го принуди да млъкне. Грей се отпусна на пейката и отново се загледа напред.
Фентън Труман изчезна зад къщата, а Ласитър отблъсна кануто от брега и го насочи към средата на реката.
— Протестирам, Ласитър! Нарушаваш уговорката ни! — изсъска ядно Джери Грей.
Цялата му шайка беше събрана в къщата край сала. Мъжете не бяха и помислили, че Ласитър ще дойде по вода. На това място реката беше почти триста ярда широка. Беше достатъчно да премине на отсрещния бряг и щеше да им извърти добър номер. Но там брегът беше пустинен. Никъде не се виждаше ферма. Имаше няколко далеч на юг, след двата големи завоя на реката.
Каквото и да бяха намислили бандитите на Джери Грей, за да надхитрят Ласитър, да го убият и да му вземат парите, вече всичко беше напразно. Мъжете стояха безпомощни пред къщата и гледаха след кануто, което се носеше на юг по средата на реката и лека-полека се скриваше в настъпващия здрач. На запад слънцето беше изчезнало зад скриващите хоризонта облаци.
Ласитър прецени, че хората на Джери Грей ще се качат на конете си и ще ги последват по брега. Затова на първия завой отблъсна кануто към другия бряг, остави пушката и набързо преброи парите. Бяха точно сто хиляди!
Доста голяма сума, като се има предвид, че пазачите на стадата, а и доста шерифи, получаваха заплата по 25 долара на месец.
След завоя Ласитър смени посоката, намери удобно място на брега и спря лодката в пясъка. Отдавна беше тъмна нощ.
— Свободен сте, Грей! — каза той. — Но ви предупреждавам!
— Няма да ви преследваме — отговори Джери Грей.
— Не говоря за това. Откажете се от ранчото в Блек Бът! По-добре е да си отглеждате говеда. Не предлагайте повече убежище на хора като Фикс Касиди и Рой Джордж, колкото и големи печалби да ви носят. Защото накрая вие ще трябва да плащате!
— Мога ли да си вървя?
— Да!
Джери Грей се изправи, скочи от кануто и след секунди изчезна в тъмнината. Ласитър натисна веслото, загреба към средата на реката и продължи на юг. Над водата нощта беше катраненочерна, цареше пълна тишина. Реката беше широка и гладка като огледало. Тя тихо и лениво влачеше водите си на юг.
