Тя му се усмихна.
Три седмици по-късно телефонът у семейство Смолет звънна точно, когато Джулия се връщаше от сутрешния пазар.
— Госпожо Смолет, безпокои ви доктор Фролих.
— О, добър ден, докторе. Радвам се да ви чуя.
— Исках само да разбера как се чувствате. Май вчера имахме среща. Забравихте ли?
— Господи! Направо ми изхвръкна от главата!
— Ще трябва да потърсим причината за това — засмя се Фролих. — Но сигурно няма да се наложи да търсим дълго, след като вече се чувствате добре.
— Прав сте — отвърна Джулия. — От години не съм се чувствала толкова добре. Вие наистина ме излекувахте… Толкова много обичам Атила.
— Атила ли? Това да не е вашето куче?
— Да. Идеята бе на Джордж. Вече свикнах с него.
— Чудесно. Исках само да ви напомня да наминете към мен следващата седмица по същото време.
— Разбира се, докторе.
Тя затвори телефона и се заизкачва по стълбите към горния етаж. Влезе в стаята на Джордж и завари слугинята Алис да подрежда дрехите му. Джулия приближи до прозореца и хвърли поглед към зелената морава, където подтичваше Атила.
— Ще идете ли при кучето, госпожо?
— Да, Алис, защо да не отида?
— Не знам, госпожо. Ама му нямам доверие на това животно. Ще вземе да разкъса някого, казвам ви…
— О, Алис, престани.
— Говоря сериозно, госпожо. Слушайте какво ви казвам, един ден това куче ще убие някого…
Алис излезе, мърморейки под нос. Джулия изчака слугинята да затвори вратата и открехна гардероба на мъжа си. Откачи едно от неговите сака и излезе с дрехата навън.
Денят бе великолепен. Атила се бе излегнал с изплезен език и отворена уста, в която проблясваха острите му зъби. Джулия погали кучето по огромната глава и приближи към ноздрите му сакото, което до този момент криеше зад гърба си.
— Търси, Атила! — произнесе тя с променен глас, поднасяйки към муцуната на свирепото животно напоеното с миризмата на Джордж сако. — Търси го, Атила! Дръж! Разкъсай го! Убий го!
Информация за текста
© 1958 Хенри Слесар
© Петър Оббов, превод от английски
Henry Slesar
Lost Dog, 1958
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/347]
Последна редакция: 2006-08-10 20:37:52
