Shelley Алпийските вършини с леден погледнамръщено се взират към Лагорн,о чийто цветни брегове моретосе гали и со ромон тих им шепненай-свидните си блянове, роденив таинствените негови недра.Вей тих вечерник, песен насамотенрибар отнейде с себе си понесъл;а надалеч, към дрезгавия западразпръснати, рой бели ветрила,подобно леки пеперуди, тънатна небосклона в огнените скути.По стръмний бряг дружина чужденцисе спущаха, подзели буйна разпря.Един от тях, комуто во очитебе сякаше огледано небото,към другите извърнат проговори:„О, вярвайте, честит е само онзи,сърцето на когото е олтар,де пламъка на истината грей —и осветлява разумът.“ През речпреварил, други се обади там:— Блян на поета! Истината в негое враг на всяка истина в живота.Во истини що из сърце изхождат,намит щастье и наслада самона мисълта безкръвните аскети…Бъди Монблан! На висини възмогнат,обвий се с лед и с леден поглед гледай,това под тебе в мрака що гъмжи. —Но, в него взрян, ръка подигна Шелли —на горди думи с по-горд отговор:„Монблан да бъда? Съм! Но друг съм аз.На слънцето лучите, чойто челощо милват — искам с отблеска им азда стопля туй, което смръзва той!…Туй който иска, нека дойде с мен.Към всякой връх по стръмен път се ходии не една въздишка, не еднонатякванье водача ще да чуе,от пътници, по него що вървят;но що от туй? Exselsior! Самите благодарствен поглед ще обърнаткъм тебе — с теб на висини възйети.“Сияеше во модрия му погледтаинствена и строга мощ. Безмълвнодругарите вървяха подир него,залисани от гордия му порив.Невидимия дух на вдъхновенье,челото му засенил, с горд възторгговореше през неговите устни:„От суетните — суетна присъда!Присъда друга има: който саме себе си постигнал, той живеево вечността и малко ще да знай,какво ще каже времето за него.И нека ви не плаши мисълта,че бъдещето ще повтори паклъжите, неразбиранщините вети.Со смъртните и смъртното умира.Туй що на Лета тъмните вълнипогълнат, няма да се върне вечесо своя рев живота да смути.Век подир века в пъстра върволицаще се изнизват, нищо от предишнийв послешний без повтора да намери…О, не! На дните в безконечний ход,едно, едно ще се повтори пак —към светлина възвишений купнеж,към висшето стремленията чистии гордий, властен жад за идеал!Ще се повтори онова, което,в световните промени непроменно,е будило в човека человекаи смисъл му е давало в живота.Честит е тоз избраник, чийто дух,като ковчегът Ноев, пренесеот прежний свят в послешний онова,което е в промени непроменно.
