Цар Самуил

Пенчо СлавейковЦар Самуил

„Мир, мир!“ — едногласно военний съвет,
        от грозната вест унесвесен,
таз вечер реши… Во походний си плащ
        загърнат, над стола надвесен,
оборил бе горда глава Самуил,
        в невесели мисли унесен.

Пред тъмний му поглед безкрайно поле
        завяно со сняг се разстила —
и труп върху трупи… Свирепа е рат
        там кръвна коситба косила…
Оръжие сложили, живите в плян
        отиват на робско чернило…

Но ето че вестник и морен, и блед
        промъкна се в шатра червений;
пристъпи, застана и с нисък поклон
        продума към царя смутений:
„Завръщат се, царю, в Беласицкий бой
        дванайсетте полка пленени!“

И сепна се в мисли унесений цар,
        претръпнаха вси воеводи.
А той продължи: „Но завръщат се те
        сакати и слепи нероди —
на сто-душ е само оставен от тях
        един едноок да ги води.“

И думи на думите грозни в ответ
        се царю в сърце отзоваха:
„Излез! Посрещни ги! — Или смелостта
        се смръзна в душата ти плаха?“…
Той стана, възлезе на ближния хълм;
        след него войводи вървяха.

В полето, загърнато в сняг, там далеч,
        чак поглед дето достига,
от глухия стан до смъглени гори,
        извива се черна верига —
люлей се, примъква се бавно насам,
        и стон до небето се дига.

Могъщия цар, пребледнял като смин,
        към тъмната граница южна
се взря и с закана издигна ръка
        и нещо нечуто прошушна —
но в миг залюлян, полетя настрана
        и наземе възнак се люшна…

Притекоха се воеводи завчас —
        но царят веч мъртъв лежеше:
по хладни му устни червена тъсма
        кръв топла се излек струеше…
А грозно войнишкият стон надалеч
кат песен надгробна ехтеше.

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова и Виктор Гугушев

Публикация

П. П. Славейков, Събрани съчинения в осем тома, том 1. Български писател, С. 1958.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6623]

Последна редакция: 2008-04-22 10:00:00