— Съгласен съм, но за начало могат да се използват обикновени психично устойчиви хора, чиито спомени относно образите и усещанията, получени при краткия директен обмен на информация с болния мозък, ще бъдат анализирани от специалисти.
— Вижте… — смутено започна Фридман. — Всъщност на сегашния етап изпитваме някои технически трудности, които могат да се изострят при присъствието на информация, продуцирана от психически неуравновесено съзнание. Просто поведението на цялата система може да стане непредвидимо.
— Значи признавате, че могат да възникнат сериозни проблеми, при евентуално попадане на един от участниците в стресово състояние?
— Да наистина — намеси се Игор, — но знаете как стои въпросът с това кой ще бъде първи…
— Да, известно ми е. И точно затова ви предлагам едно начинание, което може да ви се стори доста рисковано, но гарантира именно това.
— Слушаме ви.
— Става дума за едно събитие, което според нашите наблюдения се повтаря с изключителна точност през последните двадесет и две години. Това е периодичното увеличаване на случаите на нетипична шизофрения. Подложихме явлението на обстойно изследване, но за съжаление, без никакъв резултат. Като причина за появата на заболяването разгледахме и със сигурност изключихме дори такива въздействия като слънчевата активност, но това не ни помогна кой знае колко. Смятам, че взаимното ни сътрудничество по случая може да бъде от полза.
— Бих искал да разберете, че такова решение не зависи само от нашия екип… — започна да се оправдава Фридман.
— Знам, но мисля, че вече споменахте, колко важно е да бъдеш първи като поемеш риска на самостоятелната инициатива. Моля ви, дайте ми отговора си в следващите няколко дни.
Фридман вдигна поглед при почукването на вратата.
— Влезте, професор Крьонингер.
— Смятам, че хората ми са готови.
— Ние ще бъдем на линия след около четвърт час.
— Вървят ли проверките по сигурността? — с вече станалата си натрапчива резервираност попита Крьонингер.
— Но моля ви, професоре, тук все пак става дума за петминутен контакт. Искрено се съмнявам, че пациентът ще може „да направи нещо“ на психонавта ни — опита се да успокои него, а и себе си Фридман.
— Не бива да забравяме, че каквото и да се случи, то трябва да остане между тези стени.
— Вече се споразумяхме, че тази уговорка е във взаимен интерес, но не вярвам да се наложи да влезе в сила.
— Дано да е така — с едва доловима въздишка отвърна професорът.
— Отново и отново препрочитам епикризата на пациента — реши да смени темата Фридман — и някак си все още не мога да повярвам в твърдението ви, че тези симптоми са масово явление.
— По-добре ще е да свикнете с тази мисъл — отвърна Крьонингер, — макар да признавам, че и на мен самия бе доста трудно в началото.
— Дори да се съглася с всичко това, не мога да не отбележа, че примери за подобно страдание могат да се открият още в дълбока древност, като започнем от обладаните от дявола или бесове в Средновековието и стигнем до днешните контактьори с извънземни. В повечето от тези случаи мисля, че и неспециалистът може да постави диагноза.
— Знаете ли — замислено каза професорът, — ще споделя нещо, заради което би трябвало да отнемат дипломата ми. То се свежда до въпроса: A дали всичко е толкова просто?
— Ха! Това е нещо ново — възкликна Фридман. — Какво имате предвид?
— Самият аз се отнасям доста скептично към „доказаните“ телепатични контакти с чужд разум, но все пак не съм убеден, че в някои от тези случаи не става дума за въздействие от страна на неизвестна, разбира се, природна сила.
— Но вие самият казахте, че е изключена такава възможност!
— Казах само, че нямаме напредък в откриването на евентуално външно въздействие, но всички факти говорят за наличие на такова.
— Имате предвид рязкото настъпване на заболяването?
— Не само това. Тези болни принадлежат към различни социални и психологически групи, възрастовата граница е широка, разпределението между половете е почти еднакво, в повечето случаи липсва наследствена обремененост… Много често, това са хора с доказана психическа устойчивост.
— И няма нито един признак, по който могат да бъдат групирани?
— Не съвсем. В почти всички случаи става дума за хора с развито абстрактно мислене, но това е твърде общ белег.
— Нека да погледнем нещата така — предложи Фридман. — Знаем, че колкото по-развити сетива притежава дадено същество, толкова по-развито е и светоусещането му. Например един човек, по рождение лишен от всички сетивни органи освен кожата, няма да бъде способен да развие нищо повече от прости условни рефлекси, въпреки сложното устройство на мозъка си и обратно, наличието на свръхизострена чувствителност или някакво въображаемо ново сетиво, било то и в рудиментарно състояние, със сигурност би променило начина, по който това същество ще възприема околния свят. Съгласен ли сте?
— Преди време един млад колега изказа подобна фантастична хипотеза като дори предположи, че такова „сетиво“ би могло да възприема информация от свят в друго измерение и именно това предизвиква душевните смущения — подсмихна се в отговор Крьонингер.
— Не бих искал да бъда толкова краен в предположенията си, но смятате ли, че подобна възможност е изключена?
— За съжаление, показанията от изследванията на мозъка на тези пациенти не предразполагат към такива атрактивни хипотези.
— Как можем да бъдем сигурни, когато не знаем какво точно търсим?
— Не мисля, че сме се събрали, за да гадаем… — почти раздразнено понечи да отговори професорът, когато телефонът иззвъня. Фридман вдигна слушалката и след миг я постави обратно, казвайки:
— Както и да е. Време е да започваме.
Всичко бе готово. Игор и упоеният пациент бяха облепени с датчици, но въпреки това, той успяваше да си придаде авторитетен и спокоен вид. Той отпи от подадената му смес и се приготви за началото на операцията. Фридман стоеше зад един от многото монитори и момент преди да даде знак за започване, улови погледа на Игор, промълвявайки беззвучно „дръж се, момче“. В отговор той му намигна и в следващия миг през тялото му премина първата конвулсия. Няколко секунди по-късно очите му се обърнаха, а юмруците се отпуснаха. Сега той бе почти изцяло във властта на машината. Целият екип трескаво следеше показанията на уредите. Само професор Крьонингер втренчено гледаше Фридман. Настъпилата тишина внезапно бе разкъсана от тревожен машинен писък.
— Какво става по… — започна Фридман, но бе прекъснат от един от асистентите си.
— Рязко се повишиха долната граница на кръвното налягане и пулсът! Дишането е затруднено! Мозъчната активност клони към критична стойност!
— Какво е кръвното налягане?
— Сто и тринадесет на сто при пулс деветдесет и шест… Странно! Започна да спада стремително!
— Започнато ли е разделянето?
— Да, преди двадесет и две секунди — отговори човекът на съседния терминал.
— Какво е състоянието на другия?
