— Без изменение.
Действително, завързаният с колани болен продължаваше да потрепва както и преди, сякаш не се бе случило нищо.
— Какво е положението? — попита отново Фридман.
— Налягането продължава да спада! Пулсът е двадесет и два удара в минута! Невероятно! Температурата е тридесет и три градуса и продължава да спада!
— Мозъчна активност?
— Почти липсва! Мисля, че го губим! — изкрещя асистентът.
Крьонингер бе вече скочил на крака и рязко дръпна за ръката Фридман.
— Незабавно започнете с електрошок!!! — извика в ухото му той. Мигове по-късно електродите вече бяха допрени до конвулсиращото тяло на Игор. Вторият удар последва след секунди. Кислородната маска беше вече на лицето му, но изглежда бе твърде късно за това.
— Опитайте отново, по дяволите! — извика професорът.
— Едно, две, три — отброи Фридман. Нов удар.
— Няма пулс! — извика един от асистентите.
— Донесете електрическото одеало — разпореди се Фридман. — Бързо!!!
Няколко минути по-късно, те стояха около тялото на Игор в безмълвно очакване.
— Инжекцията би трябвало да подейства всеки момент — наруши тишината гласът на Фридман. И ето, сякаш за да потвърдят казаното, клепачите на Игор потрепнаха.
— Събужда се — зашумоляха всички наоколо. Игор отвори очи.
— Игор, чуваш ли ме? — почти шепнешком попита Фридман. В отговор Игор едва забележимо кимна.
— Какво видя там?
— Там… — дрезгаво изхриптя Игор. — Там имаше още някой.
В кабинета беше приятно, въпреки отвратителното време вън. Игор гледаше замислено смесващото се с чая мляко в чашата си.
— Професоре, нека повторя всичко отначало. Значи така. Всяка година, точно на днешната дата тези хора постъпват в болницата на тълпи. Никой от тях не е имал подобрение до момента. Не само това, но дори лежащи в болницата придобиват този синдром. Прав ли съм?
— Забравихте да споменете съвпадението между описваното в редките мигове на просветление — добави с мрачна усмивка Крьонингер.
— С господин Фридман обсъдихме възможността Те да не са взели на прицел Земята, а просто орбитата й периодично да пресича потока им. Какво ще кажете за това?
— Аз, разбира се, не съм компетентен в тази област, но ако всичко това не е целенасочено, не би ли трябвало още след първия път да се получи разминаване, поради самото движение на Слънцето около центъра на Галактиката?
— Не и ако източникът на излъчването се намира в нея, предполагам.
— Разбирам. Кога трябва да пристигне господин Фридман?
— Всеки момент. Смятате ли, че все още е рано да оповестим нашето откритие? — попита Игор, разтривайки дяволски болящата го в последно време глава.
— Докато го потвърдим, определено да. А ето го и него!
Крьонингер разсеяно гледаше през прозореца към приближаващата се фигура. Изведнъж тя се преви о две и се строполи на плочника. Професорът рязко се надигна, давайки знак на Игор да го последва.
След малко, те вече бяха клекнали около агонизиращия Фридман. Полуотворената му уста беше пълна със слюнка, а сълзящите му очи се въртяха във всички посоки. Крьонингер премери пулса му и се изправи.
— Няма съмнение — едва чуто промълви той.
Пребледнелият Игор го погледна с ням въпрос. Втренчен в празното пространство над главата му, професорът каза сякаш на себе си:
— Просто Те отново са тук.
Информация за текста
© Симеон Симов
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/817]
Последна редакция: 2006-08-06 15:29:57
