— Активността на радиоизлъчването се измени драстично.
— В какъв смисъл?
— Интензитетът на излъчването, идващо от спътника рязко се повиши в една много тясна честотна лента и минута по-късно секна заедно с това на планетата.
— Що за…
— Тук Втори. Получихме първите снимки на спътника.
— Е, какво е положението?
— Най-вероятно това е обект с изкуствен произход. В момента обработваме първата детайлна фотография.
— Прехвърлете я на моя монитор.
Изображението започна бавно да се изостря, но дори на този етап за всеки служител от флота бе ясно, че пред себе си вижда силует на станция. Но какво правеше тук? И защо замлъкна така внезапно? Време бе за свикване на извънредно съвещание. Капитанът се включи на стандартния канал.
— Какъв е произходът на обекта според Вас, Първи?
— Ако позволите да изкажа личното си мнение, основният въпрос е къде всъщност се намираме.
— Кога ще можем да отговорим на този въпрос, Втори?
— Това, което моят екип е постигнал до момента е локализирането на двадесет и два звездни обекта, но за съжаление, определянето на местоположението ни ще се забави доста, поради неизправността на уредите.
— Тук Първи. Капитане, моля погледнете монитора си.
Вече съвсем ясно можеше да бъде различен номер върху корпуса на станцията. Цифрите бяха запазени доста добре, но по всичко останало личеше, че някога тя бе претърпяла големи сътресения.
— Идентифицирахте ли станцията, Първи?
Отговорът дойде след кратко мълчание.
— Тази станция е била изстреляна преди деветдесет и шест години към Малкия Магеланов облак.
— Какво?!… — почти извика Капитанът и след малко добави — В архива не е ли спомената авария?
— Корабът е аварирал в периферните области на Магелановия облак. Вероятно е претърпял принудително преминаване в конвенционалното пространство, след което изчезнал безследно.
— Тук Втори. Разрешете да се намеся, Капитане. Искам да обърна внимание на факта, че по това време вече е била в сила забраната на извънгалактичните, както и на колонизационните полети, така че вероятно това е по-скоро безпилотен апарат.
— За съжаление, всичката тази информация ни най-малко не хвърля светлина върху начина, по който сме се озовали толкова далече от проекцията на скока — каза Капитанът.
— Възможно е да става дума за двоен гравитационен удар — предположи Първият.
— Много добре знаем каква е вероятността за подобно събитие.
— Но все пак съществува такава.
— Да оставим това засега. Смятам да продължим с изследването на станцията и планетата до възстановяване на пълна готовност за завръщане.
10:22
— Сондите са готови за изстрелване, Капитане.
— Прието. Някакви новини от повърхността?
— Почти нищо ново. Както очаквахме, равномерно разположените куполообразни обекти имат изкуствен произход.
— Какъв е броят им?
— Около двадесет и две хиляди върху видимото полукълбо.
— Преминете към насочване на първата сонда по посока на станцията, а втората — към един от обектите на планетата.
— Слушам, Капитане.
Капитанът изпрати с поглед сондите, следейки внимателно движението им по екрана. Когато след няколко минути му бе докладвано за успешното им пристигане, той най-после можа да си отдъхне. Не беше регистрирана никаква активност. Опасенията относно възможно задействане на някаква защита се бяха оказали напразни.
— Първи — започна Капитанът, — смятате ли, че трябва да почакаме, преди да включим роботите за проникване в обектите?
— Не мисля, че е наложително. Присъствието ни със сигурност отдавна е забелязано от локаторите на станцията, а вероятно и на повърхността.
— Но защо така рязко бе прекъсната връзката между повърхността и станцията?
— Всъщност тя не е съвсем прекъсната. Просто интензивността на излъчването рязко спадна.
— Нещо по-специфично около самото излъчване?
— При прегледа на записите от предишните часове установихме, че информацията, носена от тези радиовълни е кодирана. Сега ефирът е изпълнен само с една и съща последователност от импулси, която за съжаление не можем да дешифрираме.
— Смятате ли, че като цяло проникването ще бъде напълно безопасно?
— Тъй вярно, Капитане.
— А Вие, Втори?
— Тъй вярно, Капитане.
— Започваме.
11:00
— Докладвайте за първа сонда.
— Както очаквахме, голяма част от бордовите системи не са в изправност, но някои от тях са активирани и изглежда извършват постоянен обмен на информация с повърхността, ако се съди по насочването на антените. Странното е, че според открития план на станцията, противно на забраната, на борда би трябвало да се намират няколко камери с микроорганизми и човешки зиготи, а не открихме нито една в посочения отсек. Имало е и екипаж, който също е изчезнал.
— Не смятате ли, че е възможно те да се намират на повърхността?
— Ако съдим по огромния брой на постройките долу, това би означавало, че колонизационният процес е вече започнал, а това не се потвърждава от наличие на биологична активност на планетата.
— Как върви отварянето на купола?
— Доста бавно, защото не би трябвало да повредим това, което е вътре — каквото и да е то.
11:11
Внезапно разтревоженият глас на първия пилот нахлу през говорителите в главата на Капитана.
— Капитане! Открихме развит ембрион в купола! Хвърлете един поглед на монитора си. Предупреждавам, че гледката не е от най-приятните.
Капитанът прегледа с погнуса няколко кадъра от заснетото в купола, преди да установи връзка.
— Според мен — продължи Първия — това е напълно развито човешко същество, което вероятно е било живо доскоро. Но за какво служат всичките тези кабели, свързани с тялото? И какви са тези прободни рани в очите и по цялата глава? Забелязахте ли в каква конвулсия е застинало тялото? И тази ужасна гримаса…
— Придвижете сондата до следващия купол и докладвайте.
— Смятате ли, че има смисъл?
— Просто изпълнете заповедта.
— Тъй вярно, Капитане!
Няколко минути по-късно Капитанът отново попита:
