— Готови ли сте с резултатите?
— Положението е идентично. Отново се наблюдава един мъртъв развит и множество неразвити ембриони.
— В такъв случай, ще започнем детайлен анализ на информацията, намираща се на борда на станцията до изясняване на ситуацията.
11:33
— Какво ново, Втори?
— Мисля, че открихме нещо, което може да хвърли светлина върху случилото се. Бъдете така любезен да прегледате този файл.
В този момент по екрана започна да тече текста.
СПАСИТЕЛНА КАПСУЛА СФЕРА 1
Предназначение:
Капсулата е предназначена за извършване на начален процес на колонизация при аварийни ситуации. Тя се използва в случаи на неизправност на кораба-майка или неспособност на екипажа да изпълнява своите функции. Капсулата е предназначена за групова приоритетна колонизация.
Използване:
Замразеният материал (оплодени яйцеклетки, микроорганизми и др.) се разпределя между капсулите преди тяхното изстрелване по посока на обекта на колонизация. Равномерното разпределение на капсулите по повърхността се извършва посредством систематично бомбардиране от стационарна орбита.
Действие:
СФЕРА 1 е конструирана с цел запазване на максимален брой живи единици при аварийна колонизация. Това се постига чрез приблизително изравняване на разстоянието между районите на приземяване на капсулите, което от своя страна осигурява максимална площ за използване от бъдещата колония, способстваща за нейното бързо развитие. Също така се постига многоядрена основа за разрастване, дори в случай на унищожаване на много голям брой капсули.
След приземяването, самовъзпроизвеждащият се микророботен комплекс започва изграждането на защитен купол, чрез извличане на нужните вещества от околната среда. След приключване на строителството на купола започва изграждането на вътрешните системи, отговорни за създаването на обитаема енергетично обезпечена среда. Последният етап от процеса на колонизация, за който е пряко отговорна СФЕРА 1, е създаването на микроекосистема чрез последователно размразяване на наличните живи организми. Последен се размразява един човешки ембрион, след което той се поставя в предварително изградена инкубационна камера, където се намира под въздействие на обучаваща програма. След пълното си развитие и края на обучението, човешкото същество поема контрола над купола, като е длъжно да въвежда периодично информацията, натрупана в паметта си в информационната система на купола и да размразява един ембрион, преди настъпването на смъртта си. Този цикъл се повтаря до постъпване на помощ отвън или успешно приспособяване към средата с възможност за изграждане на обща колония.
— Бих искал да чуя мнението Ви, Втори.
— Според мен в случая не става дума за човешка грешка. Те са нарушили забраната по заповед. Строго погледнато и инструкциите на автоматиката са изпълнени стриктно. Проблемът е там, че повредите в управляващата система на кораба-майка са предизвикали подаването на погрешни инструкции.
— И къде точно е грешката, според Вас?
— Основната грешка се състои в започването на колонизационния процес по доста хаотичен начин, който не позволява развитие по-далеч от мъртвата точка, която наблюдаваме. Особено при специфичните условия на тази планета.
— Не смятате ли, че всичко е провокирано от екипажа на станцията?
— Мисля, че те по-скоро са потърсили личното си спасение. Предполагам, че все още могат да се открият останките от капсулата им някъде по повърхността.
— Но дори всичко това да е така, не разбирам как е възможно колонията да е съществувала толкова години и да загине сякаш в чест на нашето пристигане. Според мен, ако те действително бяха регистрирали присъствието ни, щяха да реагират по по-адекватен начин.
— Не съм съвсем сигурен в това. Позволете да Ви припомня основния аргумент при въвеждането на забраната върху създаването на самостоятелни колонии. Дори в онези времена, опитът натрупан от първите такива поселения показвал, че тяхното развитие почти неминуемо води до формирането на общества с доста различно, за да не кажа извратено устройство, които по правило се оказват неустойчиви на външни сътресения.
— Предполагам, че имате предвид влиянието на изолацията им?
— Именно. Но в случая смятам, че този проблем се е преплел с немаловажния въпрос за почти пълната автоматизация на станциите от първо поколение. Имам предвид това, че предоверяването на техниката, в не чак толкова редките случаи на принудителен пространствен преход, е фатално, защото в такива ситуации, все още не напълно известно защо, машината се оказва по-неблагонадежден носител на информация от живата материя.
— Корабът-майка по някакъв начин е станал причина за смъртта на колонистите при пристигането ни, така ли?
— Не съвсем. По-скоро бих го нарекъл повод. Всъщност колонистите до известна степен сами са предизвикали смъртта си. Краят на това поселение е бил предопределен още при създаването му.
— Какво искате да кажете? — учудено попита Капитанът.
— Тази колония се е развила по много ускорен път, илюстрирайки, ако мога така да се изразя, „тъмната“ страна на еволюцията — процесът на натрупване на организационни нива.
— Мисля, че навлизаме в сфера, която се намира извън нашата компетенция.
— Моля, изслушайте ме, все пак.
— Е, добре, разказвайте.
— Знаете, че живата материя винаги е образувала все по-големи организационни единици, започвайки от едноклетъчните, погълнали други самостоятелно живеещи прокариоти, превръщайки ги в свои органели, за да премине през колониите, съставени от самостоятелни, но образуващи едно цяло клетки, достигайки до комплексни съобщества на базата на сложно устроени индивиди. Всъщност това е един от двата пътя на еволюцията, водещ до привиден парадокс, ако сравним един самостоятелно живеещ бозайник с мравуняка. Взета поотделно, всяка мравка има по-просто устройство в сравнение с бозайника, но функционалната единица, каквато е мравунякът е по-жизнеспособна и независима от външни влияния.
— Опитвам се да намеря връзката с конкретния случай, но за съжаление не ми се отдава — с нескрита ирония въздъхна Капитанът.
— Мисля, че връзката е пряка. Това, което в най-голяма степен различава човека от останалия жив свят е фактът, че той е изградил още едно ниво на организация. При него, за разлика от всички други организми, не само всички индивиди са част от организационни единици, а всички индивиди са организирани помежду си.
— Не мога да не попитам отново, къде виждате връзката с това, което наблюдаваме тук?
— Работата е там — невъзмутимо продължи Вторият, — че човешкият вид никога не е имал друг избор за подобряване на взаимодействието между индивидите, освен усъвършенстването на средствата за комуникация. Дори би могло да се каже, че именно този стремеж винаги е бил основен двигател за неговия прогрес.
— Искрено се възхищавам на Вашата информираност, Втори — саркастично отбеляза Капитанът, — но не мисля, че разполагаме с достатъчно време за подобни теоретични разработки.
— Разрешете да довърша, Капитане.
— По-накратко, ако обичате.
— Опитайте се да си представите живота в света, който се намира под нас. Това е свят, в който не се
