— Бих предпочел за Лейди Морис по-бърза смърт — завърши Херндън.
— Но тогава бихме се лишили от удоволствието, което ни доставя това зрелище!
— Въпреки това, аз бих постъпил така!
С неочаквано бърз жест Херндън разтвори обсипаната си с брилянти мантия. Владетелят страхливо се сви, като очакваше да се появи някакво оръжие, но космическият скитник само докосна малка пластинка на гърдите си и активира устройството, което бе имплантирал в тялото му хирурга от Мелд. Сега невронната мрежа под кожата му започна да работи в обратна посока. Събирайки в едно енергията на ненавистта, трупана във всяка клетка от тялото на Херндън, тя многократно усилваше заряда и се устремяваше в смъртоносен ток по ръката му. Ослепителната огнена дъга се откъсна от показалеца на Херндън и се обви около жената в клетката.
Тя възкликна от силната болка и веднага умря.
Херндън още веднъж разреди енергията на ненавистта си и Лорд Морис изтърва топлоизлъчвателя и заразмахва почернелите си от изгарянето ръце.
— Позволете ми да Ви се представя най-после — произнесе Херндън. Крелиг бе пребледнял от ужас и го гледаше тъпо. Придворните бягаха изплашени по далечните ъгли на залата. — Аз съм Бар Херндън, син на Първия Граф на провинция Зонигог. Преди година, по волята на един от вашите придворни, вие опустошихте владенията на собствените си васали в Зонигог и погубихте цялото ми семейство. Не съм забравил този ден!
— Хванете го! — пронизително завика Крелиг.
— Всеки, който поиска да се докосне до мен, ще бъде обхванат от пламъци — предупреди Херндън. — А оръжието насочено към мен, ще се обърне против притежателя си. Запазете спокойствие и ме изслушайте до край.
Аз съм също така Бар Херндън Младшия Разпоредител при двора на Лорд Морис и възлюбения на жената, която загина преди миг пред очите ви. Трябва да се гордеете, Морис, че рога ви постави не просто някакъв си там прислужник, а първи аристократ от Зонигог.
Аз съм също така — продължи в гробната тишина той — Бар Херндън Скитникът из Космоса, който поради гибелта на семейството си, трябваше да се захване с занаята на наемник. В това си превъплъщение станах контрабандист на звездни камъни и — той се поклони в посока на трона — по ирония на съдбата се оказах васал дал клетва не на кой друг а на вас, Владетелю.
С казаното сега взиман си обратно дадената клетва за преданост на вас, Крелиг и за престъплението, изразяващо се в нарушаване на клетвата към своя монарх, се наказвам със смърт. Но заедно с това ви осъждам на смърт за безпричинното нападение на родината ми. А вие, Морис, за жестокото и варварско отношение към тази жена, която никога не сте обичали, също ви наказвам със смърт.
И вие, придворни паразити, нископоклонници и блюдолизци, също ще умрете. А вас, дворцови шутове, дресирани мечоци и поробени същества от далечни планети, също ще ви убия, както убих преди време своя роб протея, но не от ненавист, а от състрадание, да ви избавя от страданията.
Херндън завърши речта си. В залата стоеше напрегната тишина на обхванатия от ужас двор, а после някой вдясно от трона завика истерично:
— Той е полудял! Да изчезваме навън!
Този придворен се хвърли към главния изход, вратите на който бяха полуотворени. Херндън му позволи да се приближи до заветната цел, но когато оставаха само три метра до зоната на безопасност, той изстреля залп от жизнената си енергия. После презареди механизма в себе си, черпейки от ненавистта и отново се разреди през пръстите.
Но побледнелия до смърт Лорд Морис той усмихнато каза:
— Ще постъпя с вас по-великодушно, отколкото вие със съпругата си. Чака ви бърза смърт.
Тези думи бяха последвани от удар по аристократа. Морис се опита да се дръпне, но никъде не намери скривалище. За миг пламна като факел, постоя малко прав и останките му се строполиха овъглени на пода.
Нов удар помете от лицето на света тълпата придворни. Следващата му цел беше трона. Отначало пламнаха златните и пурпурни знамена на монарха. Крелиг се надигна, но пламъкът обхвана цялото му тяло и го залепи обратно на горящия трон.
Сега вече Херндън стоеше в центъра на Тронната Зала в горда самота. Целта на живота му беше постигната. Той раздаде възмездието. Оставаше му само да изпълни последната част на присъдата — по отношение на себе си, за нарушаване на клетвата, с която той против волята си беше свързан с Владетеля.
Живота за него повече нямаше никакъв смисъл. Той с отвращение отхвърляше възможността да продължи кариерата си на космически скитник и само смъртта му предлагаше освобождаване от задълженията.
Блестящият лъч на енергията насочи към една от грамадните колони. Тя почервеня и рухна. Последва я втората, сетне — третата.
Покривът затрещя. За първи път от стотици години дворцовия таван неочаквано се оказа без опора. Още няколко мига тържествуващата усмивка игра по лицето на Херндън, а после срутващите се сводове го погребаха под отломките си.
Информация за текста
© 1958 Робърт Силвърбърг
© 1994 Красномир Крачунов, превод от английски
Robert Silverberg
Spacerogue, 1958
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|СРЕБЪРНИЯТ КОРИДОР (МЕНТАЛНА ФАНТАСТИКА)]]. 1994. Изд. Неохрон, Пловдив. (SF Трилър, No.18) Редактори, съставители: Красномир КРАЧУНОВ, Иво ХРИСТОВ. Превод: Красномир КРАЧУНОВ. Формат: 120?165.
Страници: 191. Цена: 19.95 лв.
Съдържание [съдържанието е объркано на титулната страница]:
[[1045|Сребърният коридор]], Харлан ЕЛИСЪН — с.3;
[[1047|Маскировката]], Хенри КЪТНЪР — с.30;
[[305|Войникът]], Гордън ДИКСЪН — с.80;
[[511|Преследването]], Кодзи ТАНАКА — с. 106;
[[758|Скитник из космоса]], Робърт СИЛВЪРБЪРГ — с. 131;
Енциклопедия на световната фантастика, част Х (ГАКОВ-ГЕРОВ) — с.189-192.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/758]
Последна редакция: 2006-08-06 15:29:33
