Лорд Морис.
— Трябва да благодариш на друг — със заговорнически вид се разхили аристократът. — Жена ми настоя, да включа името ти в списъка на поканените. Но, както предполагам, това ти е добре известно и без моите думи. Познавам те отнякъде, Херндън. Интересно къде сме се срещали преди?
На Лорд Морис изглежда му бе известно, че Херндън е на служба при него. Но последният предпочете да му напомни за друго.
— Имах честа да ви съпернича на пазара при наддаването за роба-протей, милорд.
Смътен спомен пробяга по лицето на Лорда и той надменно се усмихна.
— Май нещичко си спомням.
Прозвуча гонг.
— Ние не бива да караме Владетелят да ни чака — каза Лорд Морис. — Да вървим.
Двамата заедно влязоха в Тронната Зала на Владетеля на Борлаам.
Лорд Морис влезе пръв, както и се полагаше на високия му ранг и се настани на мястото си в ляво от монарха, който царствено седеше на извисеният над всички трон, украсен с цветовете на знамената на Борлаам: пурпорночервено и златно. Херндън добре знаеше правилата на етикета и веднага се отпусна на едното си коляно.
— Стани — заповяда Владетелят. Гласът му наподобяваше шума на сухи листа и едва се чуваше, но въпреки това бе невероятно властен.
Херндън се изправи и погледна право във Владетеля.
Монархът беше безплътен на вид човек, изсушен от годините, нисък и дори, така му се стори, гърбав. Двете очи, приличащи на мъниста и сеещи ужас в околните, проблясваха на набръчканото и преситено от живота лице. Устните му бяха тънки и безкръвни, носът като острие делеше това лице на две половини, а клинообразната брадичката се издаваше остро напред.
После очите на Херндън се обърнаха към пространството около Владетеля. Тронната зала, както и очакваше, се оказа наистина огромна. Високите сводове се поддържаха от четири мощни колони. Край стените се тълпяха няколко реда придворни. Много от тях бяха жени и Херндън не се съмняваше, че доста са били любовници на Крелиг.
В средата на залата от тавана се спускаше нещо, което приличаше на огромна клетка, напълно закрита от плътни слоеве червено кадифе. Вътре изглежда се таеше някой от свирепите хищници, любимци на Владетеля, а може би и дори гигантски кондор от планетата Уилидън с остри изкривени нокти и пера с бодли като от стомана на края.
— Добре дошъл в двора — зашумя отново Владетелят. — Вие май сте гост на моя приятел Морис, нали?
— Така е, сир — отвърна Херндън и гласът му предизвика продължително ехо в тишината на просторната зала.
— Днес Морис се кани да ни поднесе някаква малка изненада — забеляза монархът и отвратителният старец зловещо се изхили, предвкусвайки забавата. — Ние ще сме много благодарни на покровителя ти, Лорд Морис, за удоволствията, които ще ни предложи тази вечер.
Херндън се намръщи. В душата му се появи смътно подозрение. А няма ли той самият да стане предмет на развлечение на придворните? Но той без страх гледаше бъдещето. Преди да завърши тази вечер, той ще се позабавлява за сметка на другите.
— Вдигнете завесата — нареди Крелиг.
В същия миг от всички ъгли на Тронната Зала се появиха роби-гиганти от Топит и едновременно задърпаха дебелите въжета, които задържаха покривалото на клетката. Тежкото кадифе бавно се вдигна нагоре и показа, както предполагаше Херндън, голяма клетка.
Вътре в клетката се намираше млада жена!
Тя висеше завързана за китките на хоризонталния прът на покрива на клетката. Беше напълно гола, а пръта се въртеше и я обръщаше като пиле на грил. Херндън целият се вцепени, не смееше да шавне и с изумление гледаше стройното голо тяло, което се поклащаше насам натам.
Това тяло му беше така добре познато!
Жената в клетката беше Лейди Морис.
Владетелят Крелиг милостиво се усмихна и прошепна тихо:
— Морис, започвайте представлението, зрителите са по местата си. Не ни карайте да скучаем.
Лорд Морис бавно пристъпи в средата на Залата. Полираният до огледален блясък мрамор, по който вървеше, отразяваше зловещата му фигура. Той се обърна към Крелиг и спокойно каза, като се владееше отлично:
— Лейди и джентълмени при Двора на нашия Господар, аз най-смирено моля за позволението ви, пред вашите очи да уредя едно малко недоразумение, което ме касае единствено мен. Жената в тази клетка, както вече повечето от вас са се досетили, е моята законна съпруга.
Веднага в Залата престанаха всякакви разговори. Морис даде знак и яркият лъч на някакъв прожектор освети тялото на жената.
Херндън видя, че китките й са безжалостно изранени, а подутите вени релефно се открояваха на фона на белоснежната й кожа. Поклащайки се, тя описваше безкрайни кръгове заедно с въртящия се под покрива на клетката прът. Капки пот се търкаляха но гърба и корема й. В настъпилата тишина отчетливо се чуваше как дишането й се прекъсва от хрипкави проплаквания.
— Моята жена наруши съпружеската вярност — с небрежен тон съобщи на придворните Лорд Морис. — Преди известно време за това ми донесе един верен слуга. Мамела ме е няколко пъти не с кого да е, а с някакво нищожество от прислугата, било вратар, било лакей, било с още някакъв вид хора, за съществуването на които ние, аристократите, дори не подозираме. Разпитах я и тя не можа да опровергае обвиненията ми. Владетелят — на това място Морис се обърна към трона и наведе ниско глава — милостиво ме дари с височайшото си благоволение да я подложа на публично телесно наказание право пред вас, за мое удовлетворение и ваше забавление.
Херндън продължи да не мърда. Но внимателно следеше всички действия на аристократа. Морис извади от пояса си миниатюрен бляскащ с позлатата си топлинен излъчвател и хладнокръвно регулира размера на отвора. После вдигна излъчвателя.
Шр-р-р!
От тръбата се изтръгна език на ярък пламък и щом ивицата на обгарянето с дебелина около сантиметър се появи по бедрото на жертвата, жената изстена тихо.
Шр-р-р!
Огненото зайче заподскача отново по беззащитното й тяло, като оставяше болезнената си следа по гърдите, бедрата и гърба. Тялото й безпомощно се въртеше, а Морис се забавляваше, като гравираше с топлинния лъч объркани петна по кожата й.
Придворните се задъхваха от смях, гледайки как Лейди Морис се извива и гърчи и напразно се опитва да избяга от безжалостния топлинен камшик.
Лордът си разбираше от работата. Рисувайки по кожата на жената орнамент след орнамент, той не преставаше да следи горещината да не прониква навътре в тялото, а да се плъзга единствено по повърхността. Така мъчението можеше да продължи с часове, докато кръвта във жилите на жертвата не започне да се съсирва и тя умре.
Херндън с шестото си чувство усети на себе си втренчения поглед на Владетеля.
— По вкуса ли са ти нашите скромни развлечения, Херндън — запита Крелиг.
— Не напълно, сир.
Удивена глъч премина по залата. Някакъв си там новак сред придворните се осмелява да противоречи на Владетеля.
