„Ела тази вечер при мен — гласеше записката. — Чакам те цял месец. М. трябва тази вечер да е в Двореца на Владетеля. Карла ще ви пусне при мен.“
Светочувствителното мастило мигновено изчезна от погледа. Листът в ръката му се изчисти напълно. Той се усмихна, накъса го и го хвърли в най-близкото кошче.
Когато с настъпването на нощта в двореца загасиха осветлението, Херндън незабелязано се промъкна на дванадесетия етаж, където се помещаваше бодуара на Лейди. Чакаше го придворната дама Карла, същата онази светлокоса девойка, която бе служила за посредничка на борда на „Лорд Насийр“. Днес тя дежуреше и бе облечена с такава прозрачна нощница, което без съмнение се явяваше изпитание на здравината на чувствата му. Като се стараеше да не гледа практически голото женско тяло, Херндън запита:
— Чакат ли ме?
— Да. Върви след мен.
Изразът на очите й му се стори в известна степен странен. Трудно му беше да определи, какво означаваше — желание, ревност или дори ненавист? Но девойката бързо се обърна с гръб към него и го поведе по коридора, който беше осветен слабо със скрити нощни източници. По едно време спря и докосна с ръка стената. На повърхността й за миг просветнаха контурите на врата и изчезнаха. Той се вмъкна вътре и отворът веднага се затвори.
Зад вратата го чакаше Лейди Морис.
Този път не беше облечена въобще, а очите й горяха със страстно желание.
— В безопасност ли сме? — запита Херндън.
— Да. Морис е при Крелиг. — Устните й с горчивина се извиха навътре. — Почти всичките си нощи прекарва да се забавлява с жени, които Владетелят е изоставил. Бодуара не се наблюдава. Морис никога няма да разбере, че си бил тука.
— А това момиче, Карла? Имаш ли и доверие?
— Толкова, колкото може да се има доверие на някого. — Ръцете й затърсиха раменете на Херндън. — Скитнико мой — зашепна тя, — защо ни напусна на Молеког?
— Трябваше да свърша някои работи, миледи.
— Така ми липсваше. И непрекъснато ми беше скучно на Молеког.
Херндън се усмихна тъжно.
— Повярвай ми, нямах право на избор. Та аз имам задължения пред други, на които съм се клел.
Тя нетърпеливо се притисна към него. Обхвана го жалост. Тази прекрасна аристократка, първа сред придворните дами, бе принудена да търси любовници сред лакеите и другите дребни рибки.
— Всичко, което имам е твое — обеща му тя. — Поискай, каквото ти трябва и ще бъде твое!
— Само с една награда можеш да ме удостоиш — произнесе Херндън с мъка в гласа си.
— Кажи само. Цената няма никакво значение.
— Тя не струва нищо — каза той. — Нужно е да бъда поканен в двора на Владетеля. Ти можеш да го постигнеш с помощта на мъжа си. Ще го направиш ли за мен?
— Не се съмнявай — прошепна тя и изгаряща от желание се прилепи до него. — Ще говоря с Морис още утре.
VI
В края на седмицата Херндън отново навести щаба на Бронзовата алея и узна от Болърд Бенжамин, че търговията със звездни камъни процъфтява, а споразумението с Владетеля е станало истински подарък за синдиката и че те скоро ще разпродадат всички налични камъни. Сигурно след няколко дни ще му се наложи да направи още едно пътуване до Уайпър. Херндън се съгласи, но поиска в аванс заплатата за двата идващи месеца.
— Не виждам причина да ти отказвам — не възрази Бенджамин. — Ти си ценен човек, а пари, колкото щеш.
Връчи на Херндън чек за десет хиляди стелара. Той му благодари и обеща веднага да се озове, щом стане нужно да отива на уайпър.
Същата вечер Херндън отпътува на Мелд ХVII, където се намираше хирурга, който бе преобразил лицето му, след като бе избягнал смъртта в разореното имение на Зонигог. Поиска от него да извърши определени изменения на някои от вътрешните му органи. Лекарят дълго се съпротивлява, като поясняваше, че такава операция е много рискована и трудна за извършване, заплашваше, че вероятността за благополучен изход е под петдесетте процента, но Херндън беше неумолим.
Тази операция му струваше 25 хиляди стелара. На практика остана без пари, но смяташе, че вложението ще се изплати с лихвите. Още на следващия ден след операцията се върна на Борлаам. Сетне мина цяла седмица, без да го потърсят.
Времето прекара в изпълняване на задълженията си на придворен на Лорд Морис и на любовник на Лейди Морис. Тя му каза, че е измолила от мъжа си необходимата покана и че той скоро ще бъде допуснат до Двора на Владетеля. Лорда въобще не се интересуваше от мотивите, които я караха да моли за покана, но тя не се съмняваше, че въпросът ще бъде решен положително.
След няколко дни личният секретар на Лорд Морис връчи официалната покана на Бар Херндън от Зинигог. В нея се казваше, че Лорд Морис благоволява да оказва покровителство на Бар Херндън и че от него се очаква, да засвидетелствува почитта си към самия Владетел Крелиг.
В същия ден дойде и поканата на Владетеля, доставена от куриер, един облечен разкошно гигант от планетата Топид. Предписваше му се, под страх от гнева на Владетеля, да присъствува на аудиенцията, давана от Крелиг на двора си, която трябваше да се състои вечерта на следващия ден. Херндън тържествуваше. Кариерата му достигна кулминацията си — беше му разрешено да присъствува при появата на сюзерена. А това беше върха на стремежите му.
Облече съответното отрупано с блясъка на великолепни скъпоценни камъни и благородни метали придворно облекло, което бе купил още преди няколко седмици за повече от хиляда стелара. Посети най- разкошния козметичен салон и се накичи с изкуствена брада, дан на последната модна тенденция, практикувана от много придворни, на които не харесваше да носят естествената си четина, но които биха желали да се перчат с нея на различни церемонии, като свидетелство за високото си положение. После се потопи във ваната, внимателно се вчеса, напарфюмира и така направи всичко необходимо за успешен дебют в Двора на Владетеля. Освен това той се увери, че сега няма да го подведат хирургическите изменения, извършени от д-р Мелд.
Дългоочакваната вечер настъпи. Високо в небето танцуваха ярките луни на Борлаам, а над покривите на столицата пламтяха празничните илюминации и ги засипваха с гаснещи брилянти и бисери. Това означаваше, че именно в този месец се е родил сега царуващият Владетел.
Херндън изпрати да повикат предварително поръчаната летяща карета. Това бе един великолепен четиритурбинен модел, по чиято повърхност проблясваше ярката златна боя. За последен път погледна скромното си жилище и се издигна в нощното небе. След двадесет минути турболетът кацна във вътрешния двор на Големия Дворцов комплекс на Борлаам. Намираше се сред великолепни палати, които зловещо надвисваха над останалите градски квартали и бяха затворени в непристъпната твърд на Огнената планина.
Безброй прожектори осветяваха Големия дворец. Някого другиго би впечатлило подобно свидетелство на могъществото на монархията на Борлаам. Но Херндън целият бе изпълнен със свещен гняв. Преди години и семейството му бе живяло в подобен дворец, не толкова грамаден и с такава причудлива архитектура, защото жителите на Зонигог бяха скромни хора, без особени претенции. Но все пак беше дворец… до мига в който войниците на Крелиг не го унищожиха до основи.
Веднага щом излезе от турболета, Херндън показа пропуска си на надменните часовои. Пуснаха го вътре, но преди това грижливо го претърсиха за скрито оръжие, а сетне го заведоха във вестибюла, където се срещна с Лорд Морис.
— Гледай ти, какъв си бил, Херндън — замислено изрече Морис, гледайки накриво изкуствената брада и дори я подръпна леко.
— Благодарен съм за оказаната ми чест, Ваша Светлост — каза Херндън и се застави да коленичи пред
