започне.
Ето, Нейт се доближава до Серена. Ето ги вълшебните моменти на встъплението. Първата възбуда и еротичният полет на съзнанието вече възвисяват всеки като адажио от Бетховен. Ето ги Нейт и Серена в Сан Диего. Цялата спалня е пълна с огледала. Навсякъде се виждат отразени образи. Хиляда трептящи гърди. Петстотин възбудени члена. Ръце, очи, езици, бедра. Кръгло легло. В това време Мърей лежи, целият обвит с най-различно сложно приемателно и усилвателно оборудване, и получава сигнали в слепоочията, в гърлото, в гърдите и в слабините. Усеща как устата му пресъхва, как започва да се възбужда. Облизва изсъхналите си устни. Бедрата му започват сами да се движат ритмично напред-назад. Ръцете на Нейт случайно са докоснали гърдите на Серена. Твърдите им зърна вече са обхванати от косматите му пръсти. Заобикалят ги, гъделичкат ги, пощипват ги. Мърей усеща щръкването на набъбващата плът в празните си длани. Сливането на личностите е започнало. Започва да се превръща в Нейт, а Нейт — в него. Всички останали също стават част от него: Ван, Жожо, Дърк, Ники, всички останали. Той сега е част от Кей, а тя, от него. И двамата са част от Нейт и Серена. Каквото изпитва Нейт, изпитва го и Мърей. Каквото изпитва Серена, изпитва го и Кей. Ко-гато устните на Нейт се наведоха над устните на Серена, Мърей също подаде езика си напред и почувства влажния връх на езика й. Тяло до тяло, плът до плът. Серена цялата трепери. А защо не, нали усещаше едновременно езиците на шест мъже. Впрочем тя винаги бързо се възбуждаше. Нейт пък не бързаше. Чукането беше силното му място и той държеше да направи колкото се може по-добро представление от него. Представление, на което бе поканил десет приятели. Хайде, Нейт, покажи ни. Беше се надвесил над нея и поемаше въздух. Четината по брадата му докосна разтворените й кадифени бедра. Ето го и работливият език. Какви въздишки и охкания! Сега пък тя му го връща! Мърей изсъска от удоволствие. Игриви малки всмуквания, палави докосвания и извъртания на езика. Тази жена наистина е майстор на френската любов. Мърей трепереше. Изпитваше всички усещания на Нейт. Превръщаше се в Нейт. Изпълненото с желание тяло на Серена се стремеше към него. Това тяло усещаше и неговата, на Мърей, страст. Старото вълшебство на Групата никога не отслабваше. Нейт продължаваше своите малки игри, умишлено се бавеше. Кога ще свърши? Сега. Ето го и рязкото движение. Ето го бързият миг на проникването. Ах! Ах! Ах! Въздишките на Серена, едновременно обладана от Нейт, Мърей, Ван, Дърк, Конрад и Фин. Фин, Конрад, Дърк, Ван, Мърей и Нейт едновременно обладаваха Серена. И Кей, и Мария, и Ланел, и Жожо, и Ники. Чрез магията на сливането Нейт едновременно притежаваше и Кей, докато обладаваше Серена. Нейт обладаваше и Кей, и Мария, и Ланел, и Жожо, и Ники едновременно. В този коктейл от съвъкупления, докато всички се наслаждаваха и изпадаха в екстаз едновременно, Мърей направи нещо глупаво. Помисли си за Кей.
Помисли си за Кей. Кей сама в спалнята си от червено дърво. Кей с напращели бедра, спусната коса и блестящи капчици пот между гърдите. Кей охкаща и трепереща в прегръдката на Нейт. Мърей се опита да достигне до нея чрез Групата, опита се да открие и обсеби личността на Кей, да изолира останалите десет участници и да превърне това масово съвъкупление в среща единствено между нея и него. Това бе въпиещо нарушение на правилата на Групата, а освен това бе и невъзможно. Тя не му бе позволила да установи специална вътрешна връзка между двамата тази вечер, така че в момента бе достъпна за него само като един от многото облици на стенещата Серена. Най-многото, което можеше да постигне, бе да опита да си проправи път през Серена към Кей и да докосне крайчеца на душата й. Контактът обаче бе мътен и неясен. Освен това тя сепнато го отблъсна и се прикри, като се потопи още по-дълбоко в съзнанието на Серена. Отхвърлен, Мърей се почувства объркан и смущението му се усети от цялата Група. Усети раздразнението на Нейт, който геройски и невъзмутимо продължаваше да действа, но в крайна сметка достигна връхната точка на екстаза и приключи доста по-рано от обичайното. В мига на колективния оргазъм Мърей се опита да установи пълноценен контакт с останалите, но те се бяха изключили от него и еякулацията му бе съвсем механична и изпразнена от удоволствие. Всичко приключи. Известно време той продължи да лежи, чувствайки се потен, омърсеп, смачкам, незадоволен. Малко след това се освободи от проводниците и отиде да вземе студен душ.
Кей се обади след половин час.
— Мръсно копеле — каза тя, — какво се опита да направиш?
Той обеща да не прави повече това. Тя му прости. Остана два дена сам, без да участва в Групата. Пропусна съвъкуплението па Конрад и Жожо, на Клаус и Лоис. На третия ден по разписание водещи трябваше да бъдат той и Кей. Не му се искаше да позволява на останалите да я делят с него. Усети по-силно от всякога смущаващото го атавистично чувство на притежание. Разбира се, не беше длъжен да участва. Никой не участваше в групата принудително. Можеше да помоли да го освободят, Дърк или Ван щяха да го сменят. Кей обаче можете да не поиска да пропусне реда си. По всяка вероятност нямаше да го пропусне и това не му харесваше. Ако се любеше с Кей в Групата, щеше да я дели с всички останали. Ако пропуснеше реда си, тя щеше да си намери друг партньор за изпълнението. Нека по-добре той да бъде в леглото заедно с нея, прецени Мърей, и реши да не се отклонява от разписанието.
Обади й се осем часа по-рано. Откри я легнала върху килим от борови иглички в една осветена от слънцето падипа. Играеше си с няколко музикални куба и из благоуханния въздух се разнасяше музиката на Моцарт.
— Хайде утре да отидем някъде — каза й, — да бъдем заедно само двамата.
— Все още ли си на вълна „ти и аз“?
— Съжалявам.
— Къде искаш да отидем?
Той сви рамене.
— На Хавайските острови. В Афганистан. В Полша или Замбия. Няма значение къде, важното е да сме заедно.
— А Групата?
— Групата може да се лиши от нас за известно време.
Тя се обърна, лениво спря музиката на Моцарт и включи куб с Бах.
— Ще дойда, но само ако си съгласен да си вземем екипите за участие в Групата.
— Толкова ли е важно това за теб?
— А за теб нищо ли не значи?
— Обичам Групата, обаче животът не свършва с нея. Мога и да се освободя от нея за известно време. Не се нуждая от Групата, Кей, нуждая се от теб.
— Това е безсрамно, Мърей.
— Не е безсрамно.
— Тогава е досадно, ако щеш.
— Съжалявам, че мислиш така.
„Искам и двамата да напуснем Групата, помисли си той, и искам да живееш заедно с мен. Не мога да понасям да те деля повече с други. Кей.“ Не бе се подготвил обаче да стигне до такова равнище на противоборство и каза друго:
— Искам да остана в Групата, ако е възможно, но имам желание да установя отделна връзка само с теб.
— Ти това вече го обясни съвсем ясно.
— Обичам те.
— И това си казвал.
— Какво искаш тогава, Кей?
Тя се засмя, повдигна колене, докато опрат до гърдите й, и сетне разтвори краката си.
— Искам да ми е весело — отговори му.
Започна да подготвя екипа си един час преди залез. Тъй като тази вечер той бе изпълнителят, калибрирането бе по-сложно от обичайното. Трябваше не само да настрои каналите към Централата в пълен обем, за да могат да ги ползват останалите, а бе необходимо да постигне безупречен входно-изходен баланс с Кей. Зае се със сложната задача, без въобще да се възбужда от мисълта, че скоро ще се люби с Кей. Желанието му се охлаждаше от това, че щяха да я обладават едновременно и Нейт, Дърк, Ван, Фин, Брюс и
