лошо, отколкото бе предполагал. Видът на Дърк, целият от мускули и потрепващи бедра, го ужаси. Дърк бе готов да започне много преди началото на любовната игра, целият пращящ от възбуда. След това започна да опипва Кей. На Мърей му се стори, че всяко едно от докосванията на Дърк му отнемаше нещо, осакатяваше връзката му с Кей по непоправим начин. И в същото време се оказа принуден да наблюдава Кей през очите на Дърк, да гледа поруменялото й лице, потрепващите й ноздри и влажните й устни през чужди очи. И това го убиваше. Когато Дърк проникна дълбоко в Кей, Мърей се сви на кълбо, държейки се с една ръка за слабините, а с другата притиснал устата си. Въобще не можеше да понася повече всичко това. Не можеше повече да понася мисълта, че Кей се отдава едновременно на цялата мъжка част от Групата. Отдаваше се с желание, с охота, с ентусиазъм. Трябваше да избяга от всичко това. Сега, веднага, макар че измъкването от Групата точно в такъв момент можеше да предизвика у всички останали гадене, ако не и нещо по-лошо. Хич не го интересуваше. Трябваше да се спасява. Изкрещя и изключи екипа си.
Изчака да минат два дни, преди да й се обади. Тя се занимаваше с гимнастика и се носеше като малък облак пред едно сложно съчетание от метални обръчи и лостове, окачени на различна височина на покрива на нейния солариум.
— Вече няма смисъл — каза й. — Искам и двамата да се оттеглим от Групата, Кей.
— Очаквах да чуя това.
— Това ме убива. Обичам те толкова силно, че не мога да те деля с друг.
— И какво? Можеш да ме обичаш, само ако ме притежаваш?
— Нека да излезем от Групата за малко. Нека проверим как ще общуваме само двамата. За месец, за два, за шест. Докато се освободя от тази лудост. Сетне ще можем пак да се върнем в Групата.
— Значи признаваш, че е лудост.
— Никога не съм го отричал. Защо не слезеш долу, докато разговаряме?
— И оттук те чувам чудесно.
— Съгласна ли си да напуснеш Групата за известно време и да бъдеш само с мен?
— Не.
— Няма ли поне да обмислиш предложението ми?
— Не.
— Не ти ли се струва, че си се пристрастила към Групата като към наркотик?
— Не вярвам това да е най-точният израз. А ти пък даваш ли си сметка, че наистина си се пристрастил към мен? И то по един опасен начин?
— Давам си сметка.
— И какво смяташ да правиш?
— Това, което правя сега. Идвам при теб и те моля да останеш с мен.
— Откажи се от това.
— Много хилядолетия човешкият род е живял щастливо, разделен на двойки.
— Живял е в затвор. Живял е в капан. Измъкнахме се най-сетне от капана, а сега ти искаш отново да ме вкараш в него.
Прищя му се да я смъкне от уредите и да я разтърси.
— Обичам те. Кей.
— Показваш го по много странен начин. Опитваш се да ограничиш усещанията ми. Опитваш се да ме затвориш в шкаф. Това няма да стане.
— Това ли е последният ти отговор?
— Това е последният ми отговор.
Тя се върна към упражненията си, ускорявайки темпото. Видът на нейното движещо се голо тяло едновременно го възбуждаше и разгневяваше. Обърна се с гръб към нея и си тръгна. С увиснали рамене и оклюмала глава. Беше очаквал точно такъв отговор, така че не бе изненадан. Много добре. Влезе в спалнята й и извади нейния екип за участие в Групата от контейнера му. Бавно и методично започна да го разрушава. Изкриви рамката, докато я счупи. Откъсна кабелите и разкъса съединенията им. Начупи на парчета контролния пулт. Когато Кей влезе, от инструмента не беше останало нищо.
— Какво правиш? — изкрещя тя.
Той стъпка красивите и блестящи дискове за калибриране и ритна парчетата към нея. Щяха да минат месеци, докато й направят нов екип и го настроят както трябва.
— Нямах друг избор — каза тъжно.
Знаеше, че щяха да го накажат. Това бе неизбежно. Кога? Остана да чака в дома си и не след дълго те дойдоха. Явиха се всички: Нейт, Ван, Дърк, Конрад, Фин, Брюс, Клаус, Кей, Серена, Мария, Жожо, Ланел, Ники, Майнди, Лоис. Дойдоха от всички краища на света, някои облечени във вечерни дрехи, други почти голи или полуголи, някои току-що разбудени и още сънливи, всичките сърдити и изпълнени с хладна ярост.
— Ти навярно си много болен, Мърей. На всички ни е мъчно за теб — каза Дърк.
— Наистина искаме да ти помогнем — каза Ланел.
— Дойдохме да те излекуваме — рече му Фин.
Мърей се засмя:
— Да ме лекувате? Какво лечение ще приложите?
— Ще те освободим от твоето чувство за изключителност — каза Дърк. — Ще изгорим всичкия боклук в главата ти.
— С шокова терапия — рече Фин.
— Не ме докосвайте!
— Дръжте го! — каза Дърк.
Бързо го наобиколиха. Брюс натисна гърдите му с ръка, тежка като железен лост. Конрад изви ръцете му зад гърба. Фин и Дърк го притиснаха от двете страни. Беше безпомощен.
Кей започна да се съблича. Напълно гола, отпусна се върху леглото на Мърей и разтвори бедра. Клаус се покачи върху пея.
— Какво по дяволите сте намислили? — попита Мъ-рей.
Умело и безстрастно Кей възбуди Клаус и също така умело и безстрастно той проникна в нея. Мърей се загърчи безсилно при гледката на двете преплетени тела. Клаус не направи опитда доведе Кей до екстаз. Постигна еякулация след четири или пет минути, изръмжа и се изтъркаля встрани от нея, запотен и със зачервено лице. Мястото му между краката на Кей бе заето от Ван.
— Недейте — каза Мърей. — Недейте, моля ви се.
Ван неумолимо изкара един безразличен сеанс. Беше ред на Нейт. Мърей се опитваше да не гледа, но не можеше да затвори очите си. Върху устните на Кей се появи странна усмивка, докато се отдаваше на Нейт. Нейт стана и към леглото се отправи Фин.
— Не! — изкрещя Мърей и ритна Конрад така, че той с вик отлетя встрани. Мърей успя да освободи ръцете си и се откъсна от Брюс. Засили се към Кей, но Дърк и Нейт го спряха. Събориха го на пода.
— Лечението не помага — каза Нейт.
— По-добре да спрем — рече Дърк. — Няма никаква полза, безнадежден е. Нека се изправи.
Мърей внимателно стана.
— По общо решение — каза Дърк — ние те изключваме от Групата заради недостойно поведение и най-вече за това, че унищожи екипа на Кей. Всичките ти привилегии, произтичащи от участието в Групата, се отменят.
По знак па Дърк Нейт извади екипа на Мърей от контейнера му и го направи на парчета.
— Говоря ти като на приятел, Мърей — каза Дърк. — Предлагам ти сериозно да се замислиш дали сега не е моментът да се подлижиш на пълно преустройство на личността. Даваш, ли си сметка, че болестта ти е ужасна? Трябва да ти се помогне, състоянието ти е плачев-но.
