Гласът от невидимия говорител произнася:
— Това е 123-та гонада на Чипитската констелация.
Ама че работа! 123-та! Толкова далече от къщи!
Нищо не му остава, освен да върви по-нататък. Той безуспешно се мъчи да изчисли нещо с уморения си мозък. Накъде да върви? Той броди по безкрайните градини, отделящи 123-та гонада от най-близкото здание, и се отправя към шлюза. Като разбира, че това е 122-ра, Майкъл се отправя по-нататък.
Зданията са разположени по дълъг диагонал, така че да не се засенчват. Майкъл се движи от центъра на констелацията, като брои отминатите здания. Слънцето се вдига все повече и повече. От глад и умора му се вие свят. Ето я и 116-а гонада! Ако е сбъркал, шлюзът няма да се отвори.
Шлюзът се отваря веднага след като Майкъл показва пропуска си. Майкъл влиза в него по стъпалата и чака с нетърпение кога ще се отвори вътрешната врата. Хайде де!
— Защо не се отваряш? — пита той. — Гледай. Изследвай. — Вдига пропуска си. Това сигурно е някаква обеззаразяваща процедура. Накрая вратата се отваря. В очите му блесва ослепителна светлина.
— Стой на място! Не се опитвай да напуснеш входа! — студен металически глас го заковава на място.
Майкъл прави половин крачка напред, но след това, като съобразява, че това може да е нежелателно, спира. Обвива го сладко миришещ облак — пръскат го с нещо бързо втвърдяващо се, образуващо надежден обездвижващ пашкул. Светлината отслабва. Започват да се виждат фигури, заграждащи прохода: три, четири, пет. Полиция!
— Майкъл Стейтлър? — пита един от тях.
— Имам пропуск — неуверено отговаря той.
— Арестуван сте за изменение на програмата, за непозволено излизане от зданието и за укриване на антиобществени тенденции. Заповядано е веднага след завръщането ви да ви обездвижим. Окончателната присъда е унищожение.
— Почакайте! Имам право да апелирам!
— Делото е вече разгледано окончателно и ни е предадено за изпълнение, — гласът на полицая звучи неумолимо. Сега са го обкръжили от всички страни, а и той не може да се движи, запечатан в затвърдяващата течност.
„В Спуска? Не, не! А ти какво очакваше? Мислеше, че ще измамиш компютъра? Ти се отрече от цивилизацията си и се надяваше да се пъхнеш обратно вътре?“
Полицаите го качиха на някаква количка. Пашкулът вече стана полупрозрачен.
— Момчета, вземете му отпечатъци от пръстите и направете записи. Доближете го до обективите. Така… Сега така…
— Позволете ми поне да видя жена си или сестра си. Каква е вредата, че ще поговоря с тях за последен път?
— Заплахата за хармонията и стабилността, опасните антиобществени настроения се наказват с незабавна изолация от средата за избягване на разпространението на негативния пример — прозвуча отговорът.
„Микаела, Стесин, Арта!“
Сега пашкулът беше почти изцяло втвърден. Той вече не виждаше нищо.
— Чуйте — казва той. — каквото и да ми направите, искам да знаете: аз бях там. Аз видях слънцето, луната и звездите. Това разбира се, не е Йерусалим и не е Тадж-Махал, но това е нещо, което никога не сте виждали и никога няма да видите.
Над обвиващата го млечнобяла обвивка се носят монотонни звуци: четат му откъси от кодекса, според които той заплашва структурата на обществото и подлежи на унищожаване. Думите вече не значат нищо за него. Количката започва да се движи отново.
„Микаела, Стесин, Арта, обичам ви!“
— Спускът… Отваряй! — глухо се донася до него.
Той чува стремителното движение на морските приливи и отливи, грохота на вълните в крайбрежните скали, даже чувства соления вкус на водата. Не съжалява за нищо. Щеше да е невъзможно отново да напусне зданието. И цял живот щеше да виси в междуетажията. Защо? Така даже е по-добре. Поне малко поживя. Видя танци, огън, усети миризма на зелени растения. А сега Майкъл не чувстваше нищо освен безкрайна умора и желание да си почине. Удар в количката и Майкъл почувства, че се плъзга някъде надолу…
„Сбогом! Сбогом храсталаци в Капри, момче, козле, чаша златно вино, делфини, море, морски бряг. Благослови, Господи. Сбогом, Микаела, Стесин, Арта!“
В последния миг пред него като видение преминават 885000 безлики особи, шаващи, движещи се във всички възможни направления, изпращащи милиарди сигнали. Размножаващи се усилено и ефективно.
Колко е прекрасен светът: гонадата при изгрев слънце, фермерските полета… Сбогом…
Тъмнина.
Наказанието е изпълнено. Източникът на опасност е изкоренен. Гонадата е взела всички необходими мерки и врагът на цивилизацията е обезвреден.
Информация за текста
© 1971 Робърт Силвърбърг
Robert Silverberg
The World Inside, 1971
Източник: http://bezmonitor.com (http://sfbg.us)
Публикация:
[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|НИЩО ПО-ОПАСНО ОТ ЕДНА АМАЗОНКА. ЕРОТИЧНА ФАНТАСТИКА]]. 1992. Изд. Неохрон, Пловдив / Изд. Хермес, Пловдив. SF Трилър, No.8. Алманах за остросюжетна литература. Редактор, съставител: Иво ХРИСТОВ, Николай СТРАНСКИ. Превод: Красномир КРАЧУНОВ, Христина МИНКОВА. Художник: Борис ВАЛЕХО [корица и илюстюстрации на вътрешните корици]. Формат: 120?165. Страници: 160. Цена: 9, 50.00 лв.
Съдържание:
Въведение — с.2;
[[586|Нищо по-опасно от една амазонка]] (новела от цикъла „Амазонски свят“), Майкъл ХАМИЛТЪН — с.3;
[[430|Орбита-любов]], Жан-Франсоа СОМСИНСКИ — с.21;
[[766|Вертикален свят]] (еротична антиутопия), Робърт СИЛВЪРБЪРГ — с.35;
[[712|Любов в космоса]], Рендъл ДЖЕРЕТ — с.105;
[[156|Древното безумие]], Деймън НАЙТ — с.115;
[[449|Очакванията на Нелсън]], Джон КИПАКС — с.133;
[[954|Вагинаторът]], Бед АЛЕКС — с.150;
Конкурс — с.155;
Отново за абонамента — с. 156;
Отговори на задачата от Трилър, No.4 — с. 157;
[съобщение за Енциклопедия на фантастиката] — с. 158;
Перспективна програма — с. 159; Национален SF „Трилър клуб“ — с. 160.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/766]
