го чакаше кола. Пътуването по космодрума продължи само три минути и докторът не успя да се успокои. Екранът над вратата хвана значката му в кадър и системата за охрана я позна. От микрофона се чу важен глас:
— Чакат ви в стая 403, доктор Мукерджи.
Това помещение се оказа кабинет за наблюдение, разделен по средата с дебела стъклена стена. Той беше в общата част на зданието, а в другата половина, принадлежаща на карантината, полулежаха в легла шест измъчени астронавти. Към доктора се приближиха трима души от персонала на карантината. Раздразнението на Мукерджи изчезна, като видя, че един от тях е неговият стар институтски приятел Ри Накадаи. Миниатюрният японец бе с една година по-възрастен от него, понякога се виждаха по обедите в универмага на космодрума, а в близкото минало бяха нещо като сиамските близнаци. Но сега, поради непрекъснатата им заетост, нямаха възможност да се виждат с месеци.
— Пит — веднага започна Накадаи, — да си чувал някога за епидемия от кошмари?
— Какво?
Накадаи посочи хората в карантинното помещение.
— Тези момчета преди известно време се върнаха от полет до звездата Нортън. Корабът им е докарал дървесина от вида „зелен огън“. Физическото им състояние е прекрасно и аз отдавна да ги бях пуснал, ако нямаше нещо любопитно. Всички са със симптоми на крайно нервно изтощение, което, както те казват, се дължи на факта, че на практика не са спали в течение на целия полет, или около месец. Причината — мъчителни кошмари, така реалистични, че изсмукват мозъка със сънищата, всеки път щом легнат да спят. Звучи диво, нали? Затова си помислих да преминат неврологичен преглед. Може да са заразени с някаква церебрална инфекция?
Мукерджи се намръщи.
— И затова ме откъсна от пациентите ми, Ри?
— Поговори с тях — каза Накадаи. — Това може да те заинтересува малко.
Мукерджи погледна астронавтите.
— Добре. Каква е картината на тези кошмари?
Първи започна един висок и симпатичен човек, който се нарече лейтенант Фалкърк:
— Аз съм първата жертва. Стана веднага след старта. Трябва да кажа, че винаги ми е вървяло в тегленото на жребии. Нещата бяха така, сякаш нещо докосна мозъка ми и го напълни със страшни кошмари. И напълно достоверни. Струваше ми се, че се задушавам, че тялото ми се превръща в чуждо, че кръвта ми тече от всяка пора… — Фалкърк настръхна. — Като лош сън, но много по-силен и ярък. След няколко часа същото се случи с командира, лейтенант Родригес. Картините бяха други, но ефектът — същия. И поне петдесет пъти по-ярък от обикновен сън. После и останалите лягаха и се събуждаха с викове. Двама завършиха с това, че през последните три седмици се поддържаха единствено с тонизиращи таблетки. Ние сме доста уравновесени хора, докторе, обучени сме на много неща. Но такива сънища… до добро няма да ни доведат. И не толкова виденията, колкото тяхната интензивност и реалистичност.
— Тези сънища непрекъснато са възниквали по време на полета, нали? — запита Мукерджи.
— Всеки път щом лягахме. Стигна се дотам, да се страхуваме да задремем, защото знаехме, че дяволите отново ще се разиграят в главите ни. Пиехме сънотворни лекарства, но дори и тогава виждахме сънища, макар мозъците ни да бяха така натъпкани, че не можеше и да си представим, че в подобно състояние сме способни нещо да сънуваме. Чума от кошмари, докторе. Епидемия.
— Кога стана за последен път?
— По време на съня преди кацането.
— И никой още не е спал оттогава?
— Не — отвърна Фалкърк.
Още един астронавт се намеси в разговора:
— Не го каза съвсем ясно, докторе. Това са сънища-убийци. Те разрушават мозъка. Ние бихме се радвали да полудеем, ако това ни донесе облекчение или ни избави от кошмарите.
Мукерджи започна да чука с пръсти по стъклото и се замисли за друг подобен случай. Но така и не откри. Знаеше множество случаи с халюцинации, епизоди, когато цели тълпи са се убеждавали, че виждат богове, демони, чудеса, оживели мъртъвци, огнени знаци по небето… Но последователна серия халюцинации, наблюдавани от цял един екипаж от силни и целеустремени астронавти по време насън?… Това не влизаше в привичните рамки.
Накадаи каза:
— Пит, те имат предположение, какво всъщност е станало. Идеята е дива, но кой знае…
— Каква е тази идея?
Фалкърк с труд се усмихна:
— Въобще, фантастика, докторе.
— Карай, карай.
— Е, нещо сме внесли със себе си на кораба. Някакво телепатично същество, което бърка в мозъците ни всеки път, когато заспиваме. Това, което възприемаме като кошмар, е, възможно, промъкващо се същество в черепа ни по време на сън.
— Ако то е било с нас през цялото време — намеси се още един астронавт, — възможно е, да се намира на борда на кораба… Или е избягало сега в града.
— Невидимата Кашмарна Заплаха? — произнесе Мукерджи с едва забележима усмивка. — нещо не ми се вярва.
— Но нали има телепатични същества — възрази Фалкърк.
— Знам това — подхвърли Мукерджи. — Нали имам щастието да съм едно от тях.
— Извинете, докторе, ако…
— Но това не ме заставя, да търся телепатия под всяко храстче. Същевременно, не мислете, че напълно изключвам тази възможност. Но ми се струва, че по-скоро вие сте се заразили от нещо като възпаление на мозъка. Вирусна болест, приличаща на енцефалит, която се проявява във форма на хронически халюцинации — той забеляза, че астронавтите се спогледаха смутено. Изглежда, те предпочитаха да се окажат жертва на неизвестно чудовище, което ги измъчва вътрешно, отколкото на някакъв си вирус, попаднал в мозъка им. — Аз не казвам, че е така. Просто разглеждам различни хипотези. Ние ще знаем повече, когато извършим известни изследвания. — Мукерджи погледна часовника си и се обърна към Накадаи. — Ри, едва ли сега ще успея да открия нещо важно, а и трябва да навестя пациентите си. Искам тези момци да минат пълно неврологично обследване. Когато всичко бъде готово, обади ми се в кабинета. Нека тестовете следват разпръснато, като ги карай да спят по двама след всяка серия. Ще изпратя техници, които да ти помогнат за настройката на телеметрията. Ако кошмарите продължат, трябва да съм в течение.
— Това вече е друг разговор.
— Нека се подпишат, че са съгласни да бъдат обследвани. Ще направя предварителното сондиране на мозъка, веднага щом при мен се появят резултатите. Разбира се, карантината трябва да продължава. Това нещо може да е заразно. Трябва да бъдем предпазливи.
Накадаи кимна. Мукерджи се усмихна професионално на астронавтите и излезе, като дълбоко се замисли. Хм, вирус на кошмари? Чужд организъм, който бърка в мозъците и остава невидим? Така и не разбра, коя от тези хипотези повече му харесваше. Впрочем, съществуваше възможност за някакво съвсем прозаично обяснение на този месец, изпълнен с отвратителни сънища: повреда в системата за приготвяне на храната или шегички на възстановителя на въздуха. Какво просто и примитивно обяснение.
Напълно е възможно.
6
Когато това стана за първи път взие даже не разбра, какво се е случило. Той се докосна до човешкия мозък и реакцията бе незабавна и бурна. Той бе изхвърлен назад и изплашен от бурната ярост на отговора. Само след миг вече не бе в състояние да намери този мозък. Възможно е, помисли си, това да е някакъв защитен механизъм, с който хората предпазват мозъка си от неканена намеса. Но му изглеждаше малко вероятно, защото човешкият мозък и така бе надеждно защитен през по-голямата част на времето. На
