Конспирация Да Винчи

— Какво е шифърът на Цезар?

— Просто разместване на буквите на определен интервал по азбучния ред. Например ако решим да ги издърпаме с пет букви назад, то A ще стане F, B ще стане G и т.н. Думата Cesar ще се изпише… чакай да помисля малко: HIXFW. Сюетоне говори за това в своя труд „Жизнеописание на дванадесетте Цезари“, който ти вероятно познаваш, нали си историк и живееш в Италия!

— Добре знаеш, че тези истории за тайнопис никога не са представлявали интерес за мен.

— Винаги си презирал играта „Скребл“ и кръстословиците! Спомням си как те биех. Накрая дори отказваше да играеш.

Повдигнах рамене в знак на безразличие към напомнянето на този неприятен и унизителен епизод.

— Жалко! — продължи Юго още по-възбудено.

— Защо?

— Защото понякога може да послужи — каза той с усмивка.

— Имаш ли идея как да дешифрираме това послание?

— Важното е да се знае, че всеки шифър е съставен от два елемента — алгоритъм и ключ. В цезаровия шифър например алгоритъмът е принципът на преместване на буквите с определен брой позиции назад по азбучния ред. Ключът е броят на позициите; при моя случай — цифрата 5.

— Ти мислиш, че писмото не е шифровано по този начин?

— Не, защото цезаровият шифър има ограничен брой ключове — само толкова, колкото е броят на буквите от азбуката. Дешифрирането е много лесно.

— Явно си съвсем наясно по въпроса!

— Чел съм изследвания за различните шифри навремето, не си спомням точно, но можем да опитаме заедно, ако искаш. Днес съществуват шифри, които не се поддават на дешифриране, но при тях са необходими компютри. Трудно ми е да повярвам, че твоята загадка, датираща от памтивека, е зашифрована по такъв способ. Поне така се надявам.

Юго откъсна два листа от своя бележник. Разпределихме буквите от азбуката между двамата и започнахме да опитваме разместването на позициите. След като изчерпахме всички възможности, установихме, че кардиналът не ни беше улеснил задачата. Независимо от това бях убеден, че важното за него в случая е било да провери доколко съм мотивиран. Ако наистина е искал трайно да зашифрова текста, никога не бихме се добрали до смисъла на написаното.

— Възможно е да се касае за заместващ шифър, но с по-общо разбъркване на буквите — предположи Юго. — В този случай една буква се заменя с друга по съвсем случаен критерий. Това позволява много по- голям брой различни ключове.

— Колко според теб?

— Няколко милиона милиарди милиарди.

— Боже мой!

— Приблизително времето, необходимо за изпразване на всички земни океани с помощта на лабораторен капкомер.

— Ясно.

— Проблемът в този случай е, че текстът е изключително труден за дешифриране и от самия получател, за когото е предназначен. Ето защо обикновено се ползва ключова дума или ключово изречение, което показва реда на заместването. Този метод, разбира се, значително намалява броя на възможните ключове и опростява дешифрирането, но предимството му е, че позволява лесно запаметяване на ключовата дума. Например ако вземем думата КАРДИНАЛ, премахваме дублиращата се буква А и получаваме КАРДИНЛ. Слагаме тази дума в началото на закодираната азбука, след което продължаваме до края на азбуката и почваме от началото, прескачайки вече използваните букви. В дадения пример ще се получи:

— Думата Цезар се изписва кодирано RIZCY. Този шифър е едновременно прост за употреба и изключително ефикасен — заключи Юго с гордостта на учен, демонстрирал правотата на своето откритие.

— При това положение, как мислиш, че бих могъл да дешифрирам писмото на кардинала?

— Трябва да се опитаме с помощта на анализа на честотата.

— Изразявай се по-ясно! Нищо не разбирам.

— Доста е просто, поне по принцип. Опитваш се да анализираш най-често срещаните букви в кодирания текст и ги заместваш с най-често срещаните букви в съответния език. Обикновено резултатът е добър. Ако те интересува, мога да ти предоставя няколко справочника по методика на дешифрирането. След като ги изучиш, ще ти трябва доста търпение, интуиция и късмет. Но никога не забравяй, че важното е да разбереш ключовата дума, която ще ти позволи да разчетеш текста изцяло.

По-късно, в апартамента на улица „Монтан Сент Женвиев“, с Юго се настанихме в хола, снабдени със справочници по дешифриране и хартия за писане.

— Първата фаза за разчитане на текст с помощта на анализа на честотата, ми обясни Юго, е да се установи на какъв език е написан. Понеже разговорът с кардинала протече на френски език, предположих с голяма доза вероятност, че и текстът е на същия език. В една от книгите на Юго съществуваше таблица за честотата на буквите, използвани в обикновени текстове на френски език.

Честота на използване на буквите във френски текст

Нормална азбука

a

b

c

d

e

f

g

h

i

j

k

l

m

n

o

p

q

r

s

t

u

v

w

x

y

z

Кодирана азбука

C

A

R

D

I

N

L

M

O

P

Q

S

T

U

V

W

X

Y

Z

B

E

F

G

H

J

K

А: 9,42%	J: 0,9%	S: 7,90%
В: 1,02%	К: +/-0	Т: 7,26%
С: 2,64%	L: 5,34%	U: 6,24%
D: 3,39%	М: 3,34%	V: 2,15%
Е: 15,87%	N: 7,15%	W: +/-0
F: 0,95%	О: 5,14%	X: 0,30%
G: 1,04%	Р: 2,86%	Y: 0,24%
Н: 0,77%	Q: 1,06%	Z: 0,34%
I: 8,41%	R: 6,46%

Най-напред в текста на кардинала установихме честотата, с която се появява всяка буква, съзнавайки, че в текст от четири реда съответствието със средната честота във френския език ще бъде приблизително.

Ето и резултата:

N: 23 пъти

Т: 13 пъти

S: 12 пъти

D: 10 пъти

R, U, F: 9 mm

J: 8 пъти

L: 7 пъти

М: 6 пъти

К, I, W: 4 пъти

О, Р, V: 3 пъти

С, Е, Y: 1 път

А, В, G, H, Q, X, Z: 0 пъти