Решихме, че при разкриване на нов елемент Юго ще изписва резултата на стената на хола.
— В криптоанализа е много важно всеки резултат, пробив или хипотеза, колкото и невероятен да изглежда, да бъде онагледяван. Това позволява да се правят асоциации и поражда нови идеи.
Седнал срещу мен на голямата маса в столовата, Юго подпря брадичката си върху двете си ръце и се замисли. Признавам, че прилагаше твърде педагогически подход и се питах дали бих постъпвал по същия начин, в случай че се наложи на свой ред да му бъда в помощ. Той насочи живите си очи към мен.
— Ще пристъпим към честотния анализ, но същевременно е важно да не изпускаме от погледа си разкриването на ключа. Следователно всяка нова стъпка трябва незабавно да бъде отбелязвана върху кодираната азбука.
— Чудесно, Юго.
— Най-често срещаната буква във френския език е „e“, нали? Според нашата таблица тя се среща в над 15% от случаите. В кодирания текст най-често срещаната буква е N и ще я заместим с буквата E, съгласен ли си?
— До тук всичко е ясно.
— Понеже рискуваме да се объркаме с всички тези букви, ще приложим принципа в криптографията, според който явната азбука се отбелязва с малки букви, а кодираната с главни. След замяната получаваме следния текст:
JeEDUTSFOLeSeRFOeDUVeLTRelePDRFS
DUSFLFSTReMRFeLTTUJeTRMUWeSSDLSCDUTe
IDLSJeTReSWFeUYTeKPJeJeRDPDVeOFT
IUSMKKeTIUKMLTFJWMJeWeRSJDVMTe
— Успоредно с това отбелязваме същата промяна в кодираната азбука — каза Юго.
| a | b | c | d | e | f | g | h | i | j | k | l | m | n | o | p | q | r | s | t | u | v | w | x | y | z |
| N | < td> |
След малко с голяма гордост установих, че на три места в текста има повторение на една и съща буква.
— Бързо схващаш — възкликна Юго. — Това веднага ще ни послужи. Нека удебелим тези двойни букви в кодирания текст:
JeEDUTSFOLeSeRFOeDUVeLTRelePDRFS
DUSFLFSTReMRFeLTTUJeTRMUWeSSDLSCDUTe
IDLSJeTReSWFeUYTeKPJeJeRDPDVeOFT
IUSMKKeTIUKMLTFJWMJeWeRSJDVMTe
След буквата N най-често срещаните букви в кодирания текст са T (13 пъти), S (12 пъти) и D (10 пъти). В нашата таблица на честотите най-често срещаната буква във френския език след „e“ е „a“. Но да се заместят с „a“ буквите T или S в шифрования текст би означавало да се получи съчетание от две поредни гласни „a“, което във френски език е изключено, освен ако са долепени две думи, от които едната завършва, а другата започва с „a“. Най-подходящо е да се замени с „a“ буквата D от шифрования текст. При такава замяна краят на третия ред от посланието ще се получи JeJeRaPaVe, което прилича на нормалното редуване на гласните във френския език.
— Нека се върнем сега към твоята идея за двойните букви — каза Юго. — Кои от тях съществуват на френски език?
— „ss“, „mm“, „nn“ и „tt“, струва ми се.
— Има също „ll“.
— Нека опитаме всички възможни комбинации.
Много бързо покрихме голямата салонна маса със съчетания от различни поредици от букви. Големият брой ме обезкуражи, но Юго хвърли поглед на нашата таблица с честотите и възбудено ми посочи, че във френски език честотата на двойните съгласни намалява в следния ред: „ss“, „tt“, „nn“, „mm“ и „ll“.
Юго изказа странната хипотеза, че в шифрованото послание съчетанието SS може да съответства на „ss“, а съчетанието ТТ да съответства на „tt“. Това твърдение ми се стори странно и доста несериозно; та нали шифърът трябва изцяло да променя посланието. Брат ми повдигна рамене, посочи небрежно четиристишието и каза:
— Не мислиш ли, че и така е достатъчно трудно?
После добави:
— От друга страна, когато някои букви останат същите, а другите се променят, дешифрирането може да стане още по-объркващо. Така или иначе, нека да опитаме и после ще видим.
| a | b | c | d | e | f | g | h | i | j | k | l | m | n | o | p | q | r | s | t | u | v | w | x | y | z |
| D | N | < /td> | S | T |
JeEaUtsFOLeseRPOeaUVeLtRelePaRFs
aUsFLFstReMRFelitUJetRMUWessaLsCaOte
IaLsJetResWFeUYteKPJeJeRaPaVeOFt
IUsMKKetlUKMLtFJWMJeWeRsJaVMte
— Във всеки случай — отбеляза Юго — този резултат, макар да не ни доближава много до целта, поне не представлява невъзможни комбинации от букви.
— А забеляза ли, че втората буква от посланието е „e“? На френски език изречението обикновено започва с определителния член (le) или с лично местоимение като je? Не мога да си представя, че ако S и T запазват своята стойност, то и j също остава J в кодирания текст. Следователно изречението не започва с je, а с le, което значи, че буквата J от кодираната азбука съответства на l. Как ти се струва?
— Сигурно си прав. В такъв случай двойната съгласна KK на четвъртия ред не може да бъде нито „ss“, нито „tt“, нито „ll“, тъй като те вече са заети. K трябва да съответства било на „m“ било на „n“ — това са единствените други съгласни, които могат да се пишат сдвоено.
— Дали да сложим „m“ или „n“?
— Покажи ми кодираната азбука да видим.
| a | b | c | d | e | f | g | h | i | j | k | l | m | n | o | p | q | r | s | t | u | v | w | x | y | z |
| D | N | J | K | K | S | T |
— Не забравяй обаче, Сет, че ключовата дума се намира в началото на шифрованата азбука, след което буквите следват своя нормален ред, като се пропускат онези от тях, които са вече употребени в ключа. Ясно ли е?
— Горе-долу.
— Според мен е невъзможно K да съответства на „n“, защото в шифрованата азбука буквата K или
