Те съвсем почнали да вярват, че калпакът на Семьон върши работа.
Попът рекъл:
— Хайде, Семьон, да идем в трета кръчма.
А Семьон тъкмо това чакал. На драго сърце ги повел към третата кръчма.
И като отишли в третата кръчма, те пак седнали до масата и Семьон взел да поръчва вино, както в първите две кръчми. Но сметката си не забравил. Щом изпили вино за девет рубли, Семьон се престорил на пиян, почнал да се сбогува с отците и рекъл:
— А сега, останете си със здраве. А пък аз тръгвам. 3а изпитото аз ще заплатя, а по-нататък — както искате.
Но те, дето се казва, съвсем направили главите. Взели да благодарят на Семьон и тръгнали с него, да видят и този път как ще плати, колко пари ще даде.
А Семьон пак отишъл при бюфета, измъкнал калпака от пазвата си, ударил го върху тезгяха пред кръчмаря и казал:
— И тъй значи: пито-платено.
Кръчмарят добре знаел, че дължи на Семьон девет рубли. Той взел тефтера и пресметнал. Видял, че е изпито вино точно за девет рубли и рекъл:
— Правилно, Семьон, така е: пито-платено. Можеш да си ходиш.
Тогава Семьон излязъл от кръчмата, но отците не оставали нито крачка надире.
Вървят те, а Семьон се вслушва в разговора им. И чул как попът казал:
— Виж какви скъпоценни неща имат хората!
Семьон трябвало да продължи пътя си, но тъкмо в тоя миг пред него се изпречила поповата къща. Отците се запътили към нея, а Семьон заобиколил, отишъл под самите попови прозорци и почнал да подслушва какво говорят. И чул как попът рекъл:
— Виж какъв калпак има Семьон! Хайде да го купим! Всяка вечер ще ходим да пием и няма да ни искат пари!
Псалтът бил съгласен да купят калпака. И клисарят също.
Тогава попът рекъл:
— А колко да дадем за него?
Псалтът отвърнал:
— Не зная, колкото вземе.
Попът казал:
— Навярно ще го даде за сто рубли.
А псалтът рекъл:
— Какво приказваш! Ако е за сто рубли, сам ще го купя.
— А ти колко мислиш, че ще вземе? — запитал попът псалта.
Псалтът отговорил:
— Навярно ще трябва всеки от нас да плати по сто рубли.
Семьон чул това: „Значи триста рубли!“
Обърнал се, престанал да слуша, втурнал се към къщи и рекъл на Секлетея:
— Скъпа жено, утре ще дойдат при мене да се пазарят за една работа. Ти трябва да ми помогнеш.
На заранта Семьон чул, че се тропа на вратата, и викнал на Секлетея:
— Тичай да отвориш!
Секлетея отворила вратата. Влезли попът, псалтът, а най-подире клисарят.
Попът влязъл и веднага запитал:
— Секлетея, къде е Семьон?
Тя отвърнала:
— Той, отче, снощи се върна много пиян, а сега лежи на печката и пъшка. Трябва страшно да го боли главата.
Тогава попът се затекъл при печката и рекъл:
— Семьон! Семьон!
А Семьон се престорил, че не може да се държи на краката си и запитал:
— Какво има, отче, какво ти трябва?
— Продай ни калпака!
— Ах, отче, туй нещо е ценно! Не зная колко да взема.
— Вземи, колкото трябва — рекъл попът.
— Би трябвало да взема петстотин. Но от мене да мине, ще ти го отстъпя за триста.
В този миг псалтът се приближил до попа и го побутнал:
— Давай триста рубли. Туй нещо е много ценно.
Няма що. Попът пристъпил и двамата ударили ръце.
— И тъй, Семьон, калпакът значи е купен! Вземи парите!
Семьон дал калпака на отците, те хукнали, а Семьон се зарадвал повече от тях и рекъл на жена си:
— Видя ли, Секлетея, продадохме кравата за тридесет рубли, а получихме триста.
Секлетея много се зарадвала.
А отците отишли в къщи с покупката си и с нетърпение зачакали вечерта. И щом почнало да се смрачава, взели калпака и се запътили към кръчмата.
В кръчмата седнали на масата, както със Семьон, и захванали да поръчват най-хубавите и най-скъпи вина. И като си пийнали здравата, решили да платят. Отишли при бюфета. Попът измъкнал калпака, ударил го върху тезгяха пред кръчмаря и рекъл:
— И тъй значи: пито-платено!
А кръчмарят взел сметката и почнал да смята. Като пресметнал, рекъл:
— Ето я сметката, пресметнете. Изпито за двеста и петдесет рубли.
Краката на попа и на псалта се подкосили, но тъй като били богати и имали много пари в джобовете си, веднага почнали да плащат.
Платили и излезли на улицата. Псалтът изведнъж се опомнил и казал:
— Ех, отче, ти май че не се разплати като Сьомка. Сьомка удряше много силно, а ти — не.
А попът подал калпака на псалта и рекъл:
— Тогава да идем в друга кръчма. Ти ще плащаш.
Отишли и тримата в друга кръчма. Седнали и пак си поръчали от най-скъпите вина. То че пили, пили, но в главите им се въртяла все една и съща мисъл — все се надявали, че ще се разплатят като Семьон.
Свършили пиенето и се запътили към бюфета. Тогава псалтът пристъпил и взел да приказва:
— И тъй значи: пито-платено!
И ударил калпака пред кръчмаря.
Но кръчмарят взел сметката, пресметнал всичко и рекъл:
— Никакво пито-платено, ами сте изпили сто и петдесет рублички! Проверете!
Тогава отците толкова се разстроили, че просто се смалили. Почнали да плащат на кръчмаря. Като платили, поели към къщи много ядосани.
А Семьон все вардел кога ще тръгнат към къщи. Като ги видял, втурнал се право под поповото прозорче и взел да подслушва. И чул как попът рекъл:
— Виж го ти него как успя да ни излъже! На него дадохме триста и тук четиристотин — пропаднаха седемстотин рубли! Ала той няма да се отърве от мене, за всичко ще му платя!
А псалтът запитал:
— Какво смяташ, отче, да правиш с него?
— Довечера, тъкмо посред нощ ще ида в къщата му и ще се разплатя — казал попът.
Семьон чул това. Лоша работа! Обърнал се, втурнал се към къщи и рекъл на Секлетея:
— Хайде, Секлетея, давай савана.
Секлетея не знаела какво се е случило и запитала:
— За какво ти е?
Семьон отвърнал:
— Без много приказки, давай го по-скоро!
