Секлетея зъб не обелила и веднага донесла савана. Семьон довлякъл в къщи един ковчег. Почнал да облича савана, чака попа.
Секлетея гледала и не знаела какво става. А Семьон, като наближило дванадесет часът, легнал в ковчега и рекъл:
— Секлетея, вземи разпятието и го тури на ръцете ми!
Секлетея направила каквото и поръчал Семьон. Когато всичко било готово, чули, че на вратата силно се хлопа. Семьон казал на Секлетея:
— Тичай да отвориш и се разплачи. А ако запитат защо плачеш, кажи, че съм умрял изведнъж.
Секлетея се завтекла и отворила вратата. В този миг попът пръв се втурнал в къщата, след него — псалтът, а най-накрая — клисарят.
Попътвидял ковчега и се слисал. Запитал:
— Секлетея, къде е Семьонт?
Секлетея закрила лицето си с ръце и захванала да нарежда.
— Ох, отче, с него стана нещо, умря изведнъж!…
Попът страшно се ядосал, че парите им пропаднали, затекъл се при Семьон и така дръпнал разпятието му, че Семьон се надигнал като хвърковат.
Тогава отците се втурнали към вратата и едва успели да се проврат. Псалтът продумал:
— Не трябваше да купуваме калпака, а разпятието. Излезе, че то можело да възкресява. То е скъпо нещо!
А попът казал:
— Като е тъй, да го купим! Да вървим при Семьон.
Но псалтът възразил:
— Как тъй ще отидем? Той ще ни пребие.
— А бе вие съвсем се объркахте! Аз пръв ще вляза в къщата — казал попът.
Отворил вратата, пристъпил прага. Гледа — Семьон седи преспокойно на пейката.
Попът попитал:
— Семьон, сърдиш ли ни се?
— Не, отче, никак не се сърдя. Дори съм ви благодарен, че ме възкресихте.
Попът още повече повярвал във възкресителното разпятие и тутакси започнал да се пазари:
— Семьон, ние дойдохме при тебе по работа. Продай ни това разпятие!
Семьон отвърнал:
— Не, отче, тази вещ е старинна. По никакъв начин не мога да я продам.
— Съгласи се, Семьон! Колкото искаш, толкова вземи!
— А ти, отче, колко даваш?
Попът тозчас му дал двеста.
Семьон видял, че работата се нарежда, и взел да иска от попа триста. Попът му дал двеста и петдесет, ала Семьон не го дал за двеста и петдесет. Тогава псалтът се приближил и ръгнал попа в ребрата:
— Давай, давай триста, тази вещ е скъпа!
Попът ударил ръка и рекъл:
— Добре, купено!
А Секлетея чула това и взела да се кара на Семьон, че уж прахосвал скъпи неща.
Отците тутакси платили и радостни хукнали към къщи. А Семьон рекъл на Секлетея:
— Както виждаш, Секлетея, работите се нареждат.
И Семьон забогатял. А отчетата си отишли в къщи и зачакали случай да си послужат с покупката.
Минало, що минало и те чули, че дъщерята на един задморски цар умряла набързо и че царят много тъгувал за нея. Посъветвали се отците и намислили да изпратят на царя вест, че ако заплати добре, ще възкресят дъщеря му.
Щом вестта стигнала до задморския цар, той тутакси отговорил: „Ако възкресите дъщеря ми, ще ви платя много скъпо. Ако не я възкресите — живи няма да останете.“
Тогава отците свалили попските си дрехи, преоблекли се като учени доктори и се запътили към царя. Царят ги приел и бързо взел да ги разпитва как ще се заловят с работата и какво им трябва за възкресяването на дъщеря му. Попът като най-стар рекъл:
— Трябва ни самотна къщичка далеко от града.
Той не искал никой да види как ще възкресят княгинята.
Царят заповядал да наемат отделна къщичка и да отнесат там дъщеря му. И отците се запътили нататък.
Като влезли в къщичката, наредили здраво да се заключат вратите и зачакали да стане дванадесет часът през нощта. А като минало дванадесет часът, попът като най-стар взел разпятието, приближил се до задморската княгиня и поискал да я възкреси. Но напразно. Нищо не можал да стори.
Тогава псалтът рекъл:
— Е, отче, не го правиш както трябва. Я дай на мене!
Ала и псалтът нищо не направил. А ръцете на клисаря треперели. Той не се решил да се приближи до княгинята.
Подкосили се краката на отците и те си помислили:
„Сега няма да излезем живи оттука!“
Почнали да търсят някакъв изход. Намислили да избягат, додето са още живи. Но за зла участ навсякъде било здраво заключено. Дирили, дирили и намерили една тясна вратичка, през която можели да се промъкнат и решили да избягат през тази вратичка.
Най-тънък от всички бил клисарят; Затова го накарали пръв да се провре. С голям труд клисарят успял да се промъкне. Тогава попът и псалтът взели да го молят да не ги оставя. Клисарят се почувствувал свободен и рекъл:
— По-скоро излизайте, иначе ще избягам!
Псалтът тутакси се наврял. Той бил дебел. Главата си как да е промъкнал и викнал на клисаря:
— Помогни ми, измъкни ме!
Клисарят го хванал за косите и почнал да го дърпа. А попът бутал псалта отдире, за да се измъкне по- скоро. С големи усилия изтласкали и псалта.
Като изтласкали псалта, попът ударил на молба:
— Вземете ме, не ме оставяйте!
А псалтът и клисарят рекли:
— Хайде, отче, по-скоро, защото ще се съмне и ние няма да можем да избягаме.
Попът също подал главата си, те го хванали за косите. Теглят го така, че костите му пукат. А пък попът не казва, че го боли, само се моли:
— Не ме оставяйте тук, измъкнете ме!
С големи усилия измъкнали попа. Търтили и тримата, колкото им сили държат, да бягат от това царство. А като стигнали в къщи, страхували се дори да мислят за своите покупки.
С парите, които получил от отците, Семьон захванал да живее като хората. Забравил нуждата.
Информация за текста
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/2559)
Последна редакция: 2007-04-29 13:48:44
